Нямаше я в спорта цели 6 години, в които промени живота си, отдаде се на семейство и лични дела. Върна се в края на 2016 г., за да опровергае прогнози, зачеркване и всякаква логика. Пребори се, за да иде в Корея и да загради с кръгче мечтата си.

Родена е в София, но живее в Чепеларе. Първоначално тренира фигурно пързаляне, но на 15 години сноубордът преобръща живота й и пали в нея огън. Петнадесет години по-късно се отказва от спорта и не се състезава цели шест сезона.

Върна се уж нашега, за Световната купа в Банско миналата година. Но мечтата я завладя, преодоля страхотни препятствия, настрои отново живота си към професионалния спорт и през 2018 година ще представи България на Олимпиадата в Пьончан.


- Как мина сезонът дотук, къде те завари новината и изобщо - какво е усещането да чакаш Олимпиадата като участник в нея?

- Сезонът започна с оптимизъм, аз бях в много по-добра форма от миналата година. Но се оказа, че всички мои конкуренти са се подобрили и всеки се бори на живот и смърт за място в Пьончан. Дотук имахме 7-8 старта, лека-полека се подобрявах. До състезанията в Рогла в Словения, се определяха местата в игрите, след това ранглистата бе затворена.

Стартовете в Банско бяха извън играта за Олимпиадата. Доволна съм, направих 25-о място, което след завръщането ми в спорта е добро постижение. След Банско слизах от пистата, звъннаха ми по телефона от БОК и ми казаха - "отиваш", след което ми се подкосиха краката... Невероятно е!

- Какво ти струваше това, какви усилия на волята и мотивацията?

- Човек извън спорта не може да разбере това. Нечовешки усилия ми костваше. Аз бях загубила всякаква форма, за да се върна в играта. Не ежедневен, а ежечасен труд, всяка минута е важна, как се храниш, как спиш, как почиваш, кога ставаш, всеки детайл е от значение. Всичко беше изключително важно.

Много постоянство и труд, лишения - като си в този режим всичко друго е на заден план. Много беше важно хората около мен да ме подкрепят, защото нещата извън спорта отидоха на заден план. По никакъв начин не съм го почувствала като лишение, защото за мен това е ежедневна битка. И тя ме приближава към целта. Невъзможно беше без близките ми, треньора и отбора.

- Какво доказа на себе си?

- Преди година и половина аз не можех да си представя в мечтите си, в сънищата си, че мога да стигна дотук. Не съм си го помисляла. Постигнах нещо, което ми носи невероятно щастие и удовлетворение. След всичко това, което ми се случи и като виждам как напредвам, вече си доказах, че няма нищо невъзможно на този свят. Ето това си доказах.

- Сноубордът вече е доста по-популярен от преди, мислила ли си, че ще се стигне до този момент, когато тренираше като дете?

- Да, и страхотна публика имаше в Банско, еуфория, интерес. Радослав Янков и Александра Жекова са невероятни спортисти, те са в елита на сноуборда вече доста години и не бе никаква изненада, че те отиват на Олимпиада. Това, че се появяват нови хора, е хубаво. Много бих се радвала тези успехи, които има спортът ни, да идват млади състезатели отдолу. Да имаме подкрепа и от държавата, и общините. Имаме страхотни условия за развитие на отлични спортисти. Вярвам, че може да се случи.

- Какво за теб ще е успех в Пьончан?

- Не обичам да говоря за това, какво се случва в главата ми и това, което си обсъждаме в отбора, си остава там. Не искам хората да имат огромни очаквания, затова и няма да отговоря. Сбъдната мечта е, че стигнах до Пьончан. И след като съм се класирала, ще се боря докрай. Надявам се, че ще направя класирането, което ще ме удовлетвори... Знам какво е, но ще ви го кажа след игрите. И ще видим дали се е изпълнило.

- Изпращат те към Корея с парти...

- Да, ще има парти в Чепеларе, мъжът ми го организира. Ще се съберем с приятели. Времето ще покаже какво ще е посрещането след Олимпиадата и се надявам партито да е още по-голямо, да има много усмивки и добро настроение, а моята глава да е високо вдигната. 

-  Какви са плановете си след Пьончан?

- Питайте ме след Олимпиадата.

- На този 9 февруари, когато започват игрите в Корея, знаеш какво се е случило... Свързано е и с Чепеларе.

- Знам много добре, единственият златен олимпийски медал на България, Екатерина Дафовска в Нагано преди 20 години. Свързана съм с Чепеларе, както и тя. Вярвам, че това място ми помага, дава ми сили. Дали заради въздуха, не знам, но тук е място на спортисти с дух и шампиони.