Как един нелегален емигрант стана олимпиец
Олимпиадата сбъдва мечти, не просто носи медали. Питайте 32-годишния Акваси Фримпонг, който може да ви разкаже за невероятното си пътешествие до Пьончан.
Ганаецът се състезава в скелетона, където тази сутрин даде последно време - и то съвсем не изненадващо - в предварителните серии. Завърши на над 4 секунди от победителите, но и това не е сензация.
Преди паметните стартове днес, спортната му биография включва лека атлетика и бобслей. Роден е в африканската страна, но от 8-годишен е в Холандия. Процесът той и семейството да придобият документи и да са легални в страната, продължава близо 13 години.
През това време живее при трудни условия, включително в апартаментче, в което "му се падат около 4 квадратни метра", по собствените му думи. Единственият университет, който го приема, е "Йохан Кройф" в Амстердам, основан и подпомаган от великия футболист. И подкрепящ млади и спортисти в опитите им да се образоват.
"Семейството ми влезе в Холандия незаконно. Ние нямахме право да сме там - разказва Фримпонг. - Трябваше да търся реализация, да се развивам в нещо, за да остана в страната. Спортът бе естествен избор.". Акваси е спринтьор, и то добър. Попада на точния човек да го тренира - суринамеца Сами Монселс, който е участвал на олимпиади. Само след два месеца заедно са на Младежко първенство на Холандия и ганайското момче е близо до финал.
Животът му е непрестанна битка. Няма избор, освен да печели в спорта. Иначе няма как да си извоюва правото да остане да живее легално в Холандия, в Европа. На 17 години е шампион на страната на 200 метра, но няма право да се състезава на международни турнири. Не е легален. Не може да представлява нито Гана, нито Холандия.
Чак през 2008-а получава гражданство и вече е спокоен, готви се за олимпиадата Лондон 2012, когато получава тежка травма - къса ахилес. За дисциплината, в която е силен, това е убийствен удар. През това време вече е популярен и в родината си, и в страната, в която е намерил новия си живот.
Снимат филм за него и битката му да успее в спорта. Казва се "Теорията на заека". Идеята е, че Акваси редовно затваря очи и си представя, че е заек на стадиона, заобиколен от тълпи с лъвове. Трябва да е на изключително ниво, за да оцелее. Това е и манталитетът му, с който иска да побеждава в спорта. Такава е и житейската му философия. Той е длъжен да оцелява и не може да разчита на почти никого.
Филмът е голям успех в цяла Европа, а за Фримпонг означава финансово подобрение - вече има спонсори и нови мечти за олимпиада.
Но зимна. През 2016 г. основава и оглавява федерацията по бобслей и скелетон на Гана, каквато дотогава няма (съвсем обяснимо). Състезава се, като през януари тази година успя да влезе в топ 60 на света и с това взе квота за Корея. Феноменално постижение за някой, който е в този спорт от 18 месеца!
И ето, че днес е на игрите в Пьончан и чака стартовете. Една изпълнена мечта, а допреди десет години той дори не бе легален гражданин на страната, в която живееше и тренираше.