След десетина години вероятно никой няма да иска да е домакин на зимна олимпиада. Много е спорно, дали ще има желаещи и за летните игри.

Мислите, че е прекалено песимистична прогноза ли?

През 1997 г. цели 12 града поискаха домакинството на Олимпиада 2004. Спечели Гърция, което бе дори до някаква степен прогнозируемо, в чест на стогодишнината на традицията на петте кръга и нейния старт именно от Атина. Но... 12 кандидати.

За игрите през 2024 г. само две имена стигнаха до МОК - Лос Анджелис и Париж. Френската столица спечели, но не е случайно, че градове като Бостън, Торонто, Рим, Хамбург и Будапеща изобщо не влязоха в играта, провеждайки предварителни сондажи и изследвания. Разбраха, че не им излиза сметката.

Андрю Зимбалист, експерт по спортна икономика в американския колеж "Смитс", има обяснение на проблема. Изискванията да приемеш олимпийски игри са огромни. Като строежи, инфраструктура, проектиране, логистика. С годините обаче възвръщаемостта от тези инвестиции във време и пари е минимална.

Обикновено домакините са на колосална загуба.

Говорим за фалити на цели бизнеси, както и за огромни дефицити в държавни и общински бюджети. Следващите летни игри, според Зимбалист, ще струват между 15 и 20 милиарда долара на Токио. Планираните от японците приходи са някъде на ръба между 4 и 5 милиарда. Да добавим още 400-500 милиона от допълнителни спонсорски споразумения, каквито понякога се правят в последните месеци преди игрите... И пак сме далеч от истината.

Градовете-домакини днес печелят около 20 процента от приходите от телевизионните права на олимпиадите. Малко е. Останалото отива в МОК. И така градът домакин е спечелил славата и гордостта светът да гледа към него за някакви си 20 дни, но финансово е в ужасно състояние.

В дългосрочен план инвестицията също не си струва все по-често. Атина изостави олимпийските си обекти и те днес са неизползваеми, въпреки че струваха милиарди, в Рио има същия проблем. Да не говорим за това, че Пьончан никога не е правил милиони от зимен туризъм и големи състезания. Сочи и Ванкувър донякъде бавно и постепенно връщат вложеното, но... пак са дълбоко "на червено". Пекин? Повечето олимпийски обекти там се използват днес за масов спорт, което няма как да върне вложенията.

Решението?

Лос Анджелис опита да представи икономичен план и цялата цена на игрите щеше да влезе в около 6 милиарда долара. В Калифорния с целия и блясък и огромни маркетингови възможности, вероятно това щеше да е олимпиада не на загуба. Но това е непосилно за повечето други кандидат домакини.

От Китай тръгна идея за друг тип решение.

Постоянни олимпийски градове на ротационен принцип.

Избират се 5 града за летни и 5 за зимни домакини. Мексико Сити, Париж, Пекин, Лос Анджелис и Москва - например, да са летните столици. Имат всички необходими обекти, за да се справят по всяко време без големи инвестиции, а само с освежителни работи по инфраструктурата. Подбор на още пет такива града за зимни игри и смяна на домакинствата, като се знае кой ще приеме игрите за следващите 20 години. После - ново завъртане на същите места.

Не е ясно какво мисли МОК по въпроса. Но няма да е чудно организацията да се позамисли, защото до 10-20 години може да е изправена пред проблема никой да не иска да организира олимпиада.