17-11-2017 20-11-2018

Америка изпрати гиганта Бил на среща с Уилт Чембърлейн и Мохамед Али

Отиде си най-успешният играч в историята на НБА, оставил диря и извън игрището

08:55 | 1 август 2022 | Редактор : Динко Гоцев 12 6432 Снимка: Getty Images

Виж още Баскетболът загуби първата си суперзвезда - Бил Ръсел си отиде на 88 г.

Спортът се сбогува с още едно име-парола, което се произнася с особено уважение десетилетия, след като за последен път е видяно на игрището в действие. Бил Ръсел си отиде от света на 88 години в неделя.

Това са 88 години от раждането на Уилям Фелтън Ръсел в Монроу, Луизиана. Също така - това са 66 години от деня, в който той вдигна олимпийската титла като капитан на американския тим в Хелзинки, а след това бе избран в драфта на НБА от Бостън Селтикс. Бил почина 65 години след първата си титла, 53 след последната и 9 години, след като в центъра на Бостън, на площада пред кметството, се появи статуята му.

"Най-големият победител в баскетбола", пише в нейната основа.

И вероятно не е далеч от истината. Ръсел - дългунест и слаб, сякаш без необходимата мускулатура за спорт, се превръща в доминираща фигура от невероятен калибър на терена. Печели 11 титли като играч (две са като играещ треньор) и създава легендата за Бостън Селтикс. Всичко това се случва в период от 13 години, като 8 от титлите са поредни. Неговото съперничество с друг велик център - Уилт Чембърлейн, е първото, станало световна марка на НБА.

Embed from Getty Images

Бил и Уилт са първите играчи, останали и единствени до днес, печелили по 50 или повече борби под кошовете в един мач! Завършва кариерата си със средното постижение от 22.2 рибаунда, което - както сами се досещате, е просто невероятно.

Изключително агресивен, невероятно атлетичен и с вродена непримиримост към загубите, Ръсел се превръща в звяр, който доминира в НБА и води отбор, превърнал се в машина. Единственият му сериозен съперник на игрището в онези години е точно Чембърлейн - друг невероятен атлет, с когото си устройват зрелищни сблъсъци на гиганти.

До появата на Майкъл Джордан, Бил Ръсел е играч №1 в историята на НБА. Показват го не една анкета и изследване след експерти и фенове, правени преди 1990-а. Днес самият Ем Джей го нарече "пионер, великан и онзи, когото всички следвахме".

Джордан не пропусна да отбележи и приноса на Ръсел като наставник - той е първият тъмнокож треньор в НБА, като печели и две титли с Бостън в позицията си на играещ такъв.

През 1968 г. само в рамките на три месеца Америка е потресена от убийствата на Джон Кенеди и Мартин Лутър Кинг, а един от най-активните спортисти с мнение в онези трудни времена е Ръсел.

Той говори за расизъм, за нетърпимост в обществото и разказва история, която до онзи момент никой не е чувал от него. Едва на 9 е, когато родителите му се местят от Луизиана в Оуклънд, за да се срещнат още в първите дни с реалността. Майка му Кейти е накарана от полицай да се прибере у дома и да се преоблече по време на разходка в местен парк, защото "носи дрехи като за бяла жена".

Embed from Getty Images

Нетърпимостта му към расизма го въвлича в една от най-странните войни в баскетбола.

Тя е с феновете на собствения му, любим и превърнат от него в легендарен Бостън Селтикс.

Той ги определя като "расистки настроени", а интервютата му за самия град, в който според думите му "никой не обича черните, но ни аплодират, когато ги забавляваме на игрището", създават сериозна пропаст с феновете.

Въпреки че е абсолютният спортен мит на Бостън, Бил отказва да се появи на церемонията по изваждането на екипа му с №6 от употреба, която Селтикс организира през 1972-ра.

Embed from Getty Images

Пак като част от протеста му срещу расисткото отношение към него, не се явява и на приемането му в Залата на славата през 1975-а.

Помирението с феновете на Селтикс идва едва през 1999-а, когато на нова церемония официално вижда как екипът му отива към тавана на залата, а до него са Чембърлейн, най-големият му съперник и близък приятел извън игрището, както и Лари Бърд - другият голям символ на Бостън.

Залата го аплодира бурно, а Бил се разплаква.

Пет месеца по-късно Уилт си отива от света, а той е вторият човек, който научава вестта. Първият е съпругата на Чембърлейн. Двамата големи съперници на терена остават много близки, а сега ще се съберат някъде из небесните баскетболни игрища.

Embed from Getty Images

Там ще срещне и друга митична спортна фигура и негов близък приятел. Бил Ръсел сяда на масата в Кливлънд през 1967-ма на прочутата Сбирка на спортистите, които подкрепят отказа на Мохамед Али да иде в армията и да се бие във Виетнам.

Снимката му до Али е митична, а коментарът на боксьора за нея е "единственият случай, в който аз се чувствах като джудже". Ръсел е 208-сантиметров гигант, който обаче изглежда по-висок с поне 10 сантиметра заради структурата на тялото му. Двамата с най-прочутия от всички боксьори са приятели до смъртта на Али.

Виж още Преди 55 г. САЩ не дадоха "изключение" на Али, а той отказа да се бие в "тяхната" война

Постиженията му, описани възможно най-телеграфно (ако това е възможно при такава визитка):

- 11 титли на НБА (рекорд) като играч, две от тях са в ролята на играещ треньор

- 2 пъти шампион на колежанското първенство с Университета на Сан Франциско

- 5 пъти MVP на лигата, а днес наградата носи името "Бил Ръсел"

- 12 пъти част от Мача на звездите

- 4 пъти №1 по борби за сезона в НБА

- Носител на Президентския орден на свободата, най-голямата награда в САЩ, връчена му от Барак Обама

- Завършва с удивителната статистика от 24.9 рибаунда средно на мач в плейофите, които никога не е пропускал в 13-те си сезона. Няма двубой, в който да е взел под 20 борби в плейофите.