12 януари 2022 г.

Светът има да дискутира куп достатъчно сериозни и значими теми като пандемия, конфликти на регионално и глобално ниво, кризи на икономики и демографски такива. В тези дни обаче казусът около "медицинското изключение" на Новак Джокович за това да се ваксинира, направо иззе първите места в заглавията на големите световни медии. Изключение от ваксинация, направено за топ спортист, плюс проблеми и задържане при влизането му в страна-домакин на голям турнир по тенис... разбира се, това си е новина. Доколко може да се съпостави като важност с най-значимите към момента от други сфери на живота ни - спорно.

А какво ще кажете за деня, в който Мохамед Али, по това време вече най-популярният спортист в Америка и известен по света, получава призовката си да се влее в строя на армията на САЩ и да иде на война във Виетнам? Историята е достатъчно интересна, без да търсим каквито и да са аналогии с настоящата ситуация - те са абсурдни, разбира се. Просто една то многото истории, превърнали Али в нещо много повече от най-голямото име в бокса.

Този ден е пак 12 януари, но през 1967-ма, точно преди 55 години. В онази сутрин на адреса на Касиус Марселъс Клей в Кентъки се получава телеграмата, че лицето е класифицирано като "А-1" - тоест, напълно годен и в силите си да бъде част от американската армия и да влезе в мобилизационен подготвителен център за Виетнам. В осемте месеца преди това боксовата звезда, който вече е променил името си от Клей на Мохамед Али, подава три жалби с искане за "изключение" от драфт системата на армията. И трите са с едно основание - религията, която изповядва. Той е мюсюлманин и не желае да се бие на фронта.

Embed from Getty Images

След депешата от 12 януари, Али подава ново искане за изключение. Думата на английски език е "exemption" (същата се използва днес за Джокович, разбира се).

По това време той е сменил адреса си и вече е жител на Хюстън, щата Тексас. Така минават още три месеца, преди на 28 април същата година името му отново да излезе от телеграма-повиквателна за армията. Трябва да се яви във Военното поделение на Хюстън, за да получи разпределението си, след като и четвъртата молба за изключение е отказана.

Той отива там, излиза от сградата и обявява: Няма да се подчини и няма да иде в армията. "Отказвам да вляза в армията на САЩ. Аз съм представител на Исляма", са думите, отекнали тежко в цялата страна.

В следващите 10 дни са отнети лицензите му да боксира във всички отделни щати на САЩ.

Той дава няколко интервюта, като сред тях се отличават следните изказвания:

"Ако това да ида да се бия във Виетнам помогне на братята ми, американските нигрос (използва умишлено обидната дума за тъмнокожите) да получат свобода и равни права в тази държава, нямаше да има нужда да ме мобилизирате. Щях да съм доброволец."

На събитие дни по-късно, когато открива боксова зала в родния си Кентъки, казва:

"Моите врагове са някои бели хора тук, в Америка. Не Виетконг или китайците, нито японците. Тези хора в нашата страна са мой противник, защото аз искам справедливост. Те не ме защитават тук, в родината ми, нито пък защитават братята ми и правата ни. И искат ние да идем на другия край на света, за да се бием за тях?"

Позицията на Али има огромен ефект върху младите хора в Америка, като разделя мненията полярно. Твърденията, че е борец против статуквото и говори истината от името на голяма обществена прослойка, се сблъскват с тези, че боксовата звезда е отявлен активист и член на Нацията на Ислям - откровено сеператистска групировка, която в този момент е на ръба (и отвъд) закона. Както в цялата си кариера, с всяко изказване, действие и дори с мачовете си на ринга, Али не е приеман еднозначно.

За едни е герой, за други - дезертьор и национален предател.

Embed from Getty Images

През юни същата година (1967) той е осъден от Федерален съд на 5 години затвор и глобен с 10 000 долара за "отказ да бъде причислен към армията на САЩ". Наказват го и за три години извън спорта, след като излежи присъдата.

Делото продължава точно 21 минути, като - рядко срещано дотогава, радиостанции в Щатите предават произнасянето на съдебното решение пряко. Толкова голям е интересът към това дали ще бъде санкциониран човекът, който вече пълни залите и е гледан като феномен в един от най-популярните спортове в страната. 

Серия обжалвания пред различни инстанции му носят отменянето на ефективната присъда. Мохамед Али никога не влиза в затвора. Но тригодишното наказание да не се качва на ринга остава.

Така чак през октомври 1970-а най-великият в този спорт се завръща, за да се изправи срещу Джери Куари в Атланта.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos