17-11-2017 20-11-2018

Баскетболът си взе последно сбогом с легендата Атанас Голомеев (Галерия)

Куп популярни лица се поклониха пред отишлия си на 12 август Змея

13:06 | 20 август 2023 5 13569 БТА

Виж още Загубихме баскетболната легенда Атанас Голомеев

Десетки опечалени си взеха последно сбогом с баскетболната легенда Атанас Голомеев.

Поклонението пред починалия на 12 август Змея се състоя на Националния стадион "Васил Левски".

ГАЛЕРИЯ ОТ СБОГУВАНЕТО ВИЖТЕ ТУК>>>

Сред дошлите да уважат Голомеев бяха легенди като Георги Глушков, Сашо Везенков, Петко Маринов, Георги Младенов, Ваня Дерменджиева, както и популярни лица - Александър Чакмаков, Красимир Минев, Камен Алипиев и др.

Булфото

Погребението ще се състои по-късно днес в тесен семеен кръг.

Атанас Голомеев си отиде на 76-годишна възраст, но остана в историята като една от най-значимите личности в световния и българския баскетбол.

Бившият център на Левски участва на пет европейски първенства, в които България е в Топ 8 на Стария континент в периода от 1969 до 1977 г. На шампионатите в Испания през 1973 г. и в бивша Югославия през 1975 г. реализира общо 316 точки, което го превръща в топстрелец в Европа. Освен това попада в Идеалния тим на четири европейски първенства - през 1971, 1973, 1975 и 1977 г.

През 1991 г. ФИБА го обяви сред 50-те най-добри баскетболисти в историята. Името Атанас Голомеев е там наред с тези на Владе Дивац, Дражен Петрович, Радивой Корач, Дино Раджа, Александър Белов, Сергей Белов, Арвидас Сабонис, Александър Волков, Никос Галис и други.

В клубната си кариера Голомеев има 8 титли на България (1970, 1971, 1972, 1973, 1978, 1979, 1981 и 1982), и 4 пъти е носител на Купата на България (1976, 1979, 1982 и 1983).

През 2019 г. бе приет в Залата на славата на ФИБА. През същата година получи и Орден "Стара планина".

Голомеев е роден в София и има над 400 международни мача. Играе баскетбол от 1963 до 1986 г. в Спартак София, Академик София, ЦСКА, Адана, Макгийл и Левски Спартак. Искат го обаче и Ню Йорк в НБА, и Барселона, но политическата ситуация в България не позволява това да се случи.

Неговият добър приятел и също така легенда на родния баскетбол - Петко Маринов, се спря пред медиите, за да каже няколко думи за Голомеев:

"Бяхме много близки приятели. Имахе моменти в националния отбор, в които спяхме в една стая. Всички говорим колко велик играч беше и това е така. Но по-малко се споменава за това, че той беше страхотен човек, изключително свестен мъж.

Имаше много приятно чувство за хумор. Много тежко ми се отрази неговата кончина. Пристигнах късно снощи от Бургас. в Момента ми у трудно да говоря.

По негово време се говореше, че в който отбор отиде, става шампион. Беше и пример за подражание. Голям професионалист. Имаме един хубав спомен, тук на стадиона. Наказаха ни двамата двама на една тренировка на националния отбор, след като се скарахме. Иван Колев от Ботевград беше треньор. Накара ни да направим 20 обиколки. Първите две-три не си говорим, на четвъртата Змея вика: Пеца, дай да отидем да си наплискаме лицата с вода все едно сме се изпотили. Сдобрихме се веднага, а и не направихме 20 обиколки... Беше невероятен човек".

Друг голям наш баскетболист - Георги Младенов, сподели със сълзи на очи:

"С всичко ще го запомня, 45 години съм с него. Много ми е тежко. Винаги ни даваше сила и кураж, буташе ни напред. Нас младите. Факт е, че е епоха. Уникално самочувствие и чувство за хумор. Жалко е, че много малко хора го помнят. И това са баскетболните хора. Днес знаем повече за Стеф Къри, не за Атанас Голомеев".

Нямаше как да не се мине без изказване от легендата и президент на родната федерация Георги Глушков, който сподели:

"Голяма загуба за българския, европейския и световния баскетбол. Епоха си отиде. Беше добър, имаше чувство за хумор, обясняваше по неговия си начин, за да го разберем. Ще ни липсва много, много... Спомените ще си останат вечно за нас. Трябва да оставим това наследство и на младите. Много откровен и честен. Винаги се е борил за победата.

Беше пример за подражание. Ще тъжим много. Бях го виждал само по телевизията, а като ме повикаха в националния отбор, той ме взе в неговата стая - да се уча, да ми разказва. Това е първият ми спомен за него".