Той взе олимпийско злато с Джордан, а после покори върха на "Билборд"
Уейман Тисдейл бе най-усмихнатият джазмен сред баскетболистите
Интересите на професионалните спортисти почти винаги се простират отвъд пределите на ежедневните им занимания. Музиката и спортът са неразривно свързани, а когато стане дума за баскетбол, един от първите музикални синоними винаги е рап. Шакил О'Нийл, Алън Айверсън, Коби Брайънт, дори Тони Паркър... Всички те са известни с уменията си между кошовете, но имат и записани съвсем реални рап парчета.
Уейман Тисдейл обаче е изключение, Не, не си мислете, че не обича музиката. Просто е завил към друг стил, който не е чак толкова характерен за звездите от NBA.
Тисдейл е олимпийски шампион, член е на колежанската баскетболна Зала на славата, изиграва повече от 840 мача в Асоциацията и също така е... изключително успешен джаз музикант! Толкова успешен, че негов албум стига до върха в най-престижната класация в музиката - "Билборд".
Да, точно така. Има златен медал от Лос Анджелис 1984, когато в националния отбор на САЩ, все още състоящ се само от колежани, играе с бъдещата икона на световния спорт - Майкъл Джордан.
Но всичко с времето си. Веселият 206-сантиметров здравеняк е ухажван от над 150 колежа, далеч преди да заиграе с Реджи Милър, Мич Ричмънд и Чарлз Баркли в NBA. Спира се на този в Оклахома, където за три години се представя толкова силно, че по-късно номерът му (№23) е изваден от употреба.
Успява да подобри рекорд не на кой да е, а на Уилт Чембърлейн! Вкарва 61 точки през 1983 година, което и до днес е върхово постижение на конференция "Биг Ейт". Тогава изпреварва Уилт и неговите 52 точки, които са №1 към онзи момент.
Избран е под №2 в Драфта през 1985 година, a кариерата му в NBA продължава 12 години. Преди него е взет само Патрик Юинг. Единственият тим, за който Тисдейл играе като професионалист и постига повече победи отколкото загуби е Финикс, като това се случва едва в края на кариерата му. Преди това преминава през Индиана и Сакраменто.
След като си печелил доста в колежа, а при професионалистите ситуацията е обратната, вероятно не е особено приятно. Но дори и за Уейман чувството да е било такова, той никога не го е показвал. Съотборници и съперници и до днес твърдят, че не са виждали по-усмихнат човек.
Добрият великан обича играта и ѝ се наслаждава, но не забравя най-голямата си любов - музиката.
"Да си играч в NBA и да искаш да те възприемат като музикант е трудно. Всъщност е кошмар. Когато отивах при продуцентите и им казвах кой съм и какво правя, те се вайкаха - "Олеле, още един проект на суетата! Кой ли ще пее или свири вместо него?", казва той.
Тисдейл подготвял самостоятелно записан албум, когато приятел изпратил негово демо в Motown Records. Басистът-баскетболист моментално получил договор.
"Всички се смееха, когато виждаха баскетболистът-милионер, който се качва на клубния автобус с бас китара. Аз просто им казвах - "Ще видите". А когато първият ми албум излезе, точно тези хора бяха във възторг колко добре се е получило", разказва Тисдейл.
Любовта му към музиката е толкова силна, че на 32 се отказва от баскетбола, за да се отдаде на истинската си страст. Китарата е с него още от дете, когато баща му, пастор в баптистка църква, подарява музикални инструменти на него и братята му.
И докато останалите деца в семейство Тисдейл бързо се отегчават и преобразуват китарите на по-забавни за тях уреди, Уейман се учел да свири. Без музикални уроци и без да може да чете нотите. Всичко се случвало по интуиция. Тогава спортът не го интересувал особено, но рязко израстване го принуждава да се обърне към баскетболната игра.
И пак - джазът си остава първата му и най-силна любов. Стилът му е повлиян от великия Стенли Кларк, чиято китара е експонат в музея "Смитсониън".
През 1993 година Тисдейл е поканен да свири по време на Мача на звездите на NBA.
"Айзея Томас дойде и каза, че изпълнението му е харесало много", спомня си той за признанието от един от най-добрите играчи в историята.
Дебютният му албум излиза през 1995 година. Носи многозначителното заглавие Power Forwad или "тежко крило" - позицията, на която той играе под кошовете. Извисяващ се отвъд двата метра и с дузина сезони в НБА, но роден да бъде музикант. Това е вечно усмихнатият Тисдейл.
Издава общо осем албума, заглавията на част от тях са с баскетболна тематика, но най-запомнящ се е този от 2001 година. Face To Face. Лице в Лице. Защото се изкачва до №1 в джаз класацията на "Билборд"!
Година по-късно Тисдейл е приет в Залата на славата на джаза в Оклахома. В същата 2002 година изживява една от мечтите си и свири на една сцена със Стенли Кларк, както и с друго музикално величие - Маркъс Милър.
През 2007 година пада по стълбите в дома си в Лос Анджелис и чупи крака си. A след това му откриват рак в коляното - остеосаркома... Очакванията са да се възстанови напълно, след като кистата е отстранена, нo химиотерапията не е успешна.
"Лекарите никога не бяха провеждали химиотерапия на някого с моите размери", спомня си той в едно от последните си интервюта.
Ситуацията не е никак добра и през 2008 година част от десния му крак е ампутирана. С такъв характер няма как да се откаже и скоропостижно се научава да ходи с протеза - по-бързо от всеки друг, както му споделя един от работещите с него терапевти.
След още една година дори обявява турне от общо 21 концерта. Но само месец след новината напуска този свят. Поне тялом.
Музиката му обаче остава. Наследството на Уейман Тисдейл се простира в двете му любими области. Посмъртно са издадени още два албума с творенията му, а пък наградата за най-добър новобранец в колежанския баскетбол носи неговото име.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}