Коментари - 40 години по-късно: Как Италия сложи трета звезда, а Дзоф постави ненадминатия рекорд | Корнер.dir.bg

Явно пишещите бъркате еуфорията от пубертета, от наскоро закупения от родителите ви тогава цветен телевизор Рубин и възможността за първи път да гледате СП по футбол на телевизор, с еуфорията от играта! Както баби и дядовци казват, че през комунизма преди 1989 г. се живеело по-добре! Общо мнение на футболни историци и специалисти е, че играта е била доста по-груба, недодялана, с липса на тактика, физика, техника, или с развитие само на 1 компонент. Единици са владеели техниката,добре (Зико, Сократес, Марадона), но я се опитайте да сравните физиката им с Меси или Неймар даже. Мачовете са били доста скучни, забавлението е било от публиката. Колоритни фенове (Маноло от Испания на тъпана, нидерландските духови оркестри) са създавали далеч по-екзотична атмосфера! Сега всичко това може да се види в Интернет, даже и чисто голи фенки не отклоняват вниманието от мача, а се гледат вече резултатът и състезанието, а не някакви си изпълнения с топката, дето всяко 3-то момче от махлата ги може. Футболът днес е доста по-прагматичен, рационален и комерсиален. На когото не му харесва-да си въздиша по старите ленти.

Първите ми трайни спомени и впечатления от световно първенство по футбол. 78 Аржентина ми е мъгла. Испания 82 бях на 11. Много харесвах Франция. Имаха един Тигана за цвят в основния отбор. Платини, Жирес, Женжени, Батистон... Помня как Тони Шумахер нокаутира Батистон. Помня и фарса ФРГ Австрия. От тогава съм бил против Германия :)... След този Мондиал станах фен на Ювентус. Платини, Дзоф, Бониек, Роси... А Бразилия. Какъв отбор... Зико, Сократес, Фалкао... Играеха красиво, елегантно, с въображение и финес. Красота. И Паоло Роси ги победи. Страхотно първенство. Да, и аз остарях :)

Жалко за Бразилия тогава, какъв отбор имаха, а играха без вратар.

Мили спомени… с това световно първенство заобичах футбола…бях едва на 9 години … тогава излизаше всяка сряда вестник “Старт” -със снимки на отборите на последната страница..от тогава датират и първите ми класьори…

Имаше футбол, имаше звезди, които бяха звезди, не като някои- нагласена работа! Роси беше наистина машина за голове, а Конти- направо ги подминаваше с финтовете си, като бърз влак - кантора. Бяха страхотни тогава италианците, жалко, че ни спряха на СП ‘94, но тогава имаше и съдийска подкрепа.

Наистина ли минаха 40 години. А аз за съжаление помня този мач. За съжаление защото това означава че съм поостарял. На 53 съм в момента. А тогава съм бил само на 13. Помня и играчите. Особено Конти , Тардели и Джентиле. Разбира се Роси. Помня и германците. Беше велико световно първенство. Събирахме се деца от махалата един ден у нас, един ден у някой друг и гледахме мачовете заедно. С след всеки мач излизахме да играем футбол. Почти нямаше цветни телевизори. Повечето имахме черно бели. Кога минаха цели 40 години. Невероятно.

Роси бе целунат от Бога.

това от "расисткото" време във футбола когато в италианския отбпр нямаше ни един африканец, а и в немския така... сега в някои нац. отбори като френския белите са изключение....

Сега най добро е африканското първенство, другите не си струва да ги гледаш. Фифа и уефа съсипаха фурбола!! Нещо като перукан в България...

Тогава наистина СП по футбол беше световно първенство, а не пир за ФИФА и начин чаршафите да покажат колко са богати! С това първенство и първенството в Мексико през 86-та приключи романтиката във футбола и истинският футбол!

Ех, Джентиле..... На някакъв мач от фланелката на Марадона бяха останали само няколко ленти.... така му ве накъсана от Джентиле в единоборствата...

За мен това е най-силното и вълнуващо световно първенство в историята!

Испания 82 най великото СП с най великите изпълнители и мачове.