40 години по-късно: Как Италия сложи трета звезда, а Дзоф постави ненадминатия рекорд

И ФРГ не успя да спре "скуадрата" на "Сантяго Бернабеу"

Getty Images

40 години по-късно: Как Италия сложи трета звезда, а Дзоф постави ненадминатия рекорд

И ФРГ не успя да спре "скуадрата" на "Сантяго Бернабеу"

15:21 | 11 юли 2022 | Редактор : Калин Караиванов 32 4279 Getty Images

Виж още Последният ден и красивата смърт на романтиката във футбола

Ретро

Болката в Италия от това, че действащите европейски шампиони няма да играят на световното тази зима (за втори път в историята си), на днешния ден е една идея по-лека. Защото точно преди 40 години - на 11 юли 1982 година, скуадрата стъпва за трети път на световния връх в един паметен турнир с куп рекорди.

На финала Италия побеждава ФРГ с 3:1 на стадион "Сантяго Бернабеу", покорявайки за трети път футболния Олимп след домакинския успех през 1934 година и веднага след това през 1938 година. Така че Италия трябва да чака още дълги 44 години, за да добави трета звезда на фланелките си.

Скуадрата пристига в Испания далеч от ролята си на фаворит, въпреки че пристига в ролята си на четвърта футболна сила в света от Мондиал 1978 в Аржентина и в Европа от домашния турнир през 1980-а.

Причината за това е грандиозният корупционен скандал, известен като "тотонеро", който избухва през сезон 1979-1980 г. и разтърсва калчото. Паоло Роси, един от лидерите на националния отбор, е отстранен за две години и се завръща малко преди старта на световното.

Въпреки критиките, треньорът Енцо Беардзот му изпраща повиквателна. И Роси се отблагодаря по най-добрия начин - с шестте си гола нападателят на Ювентус става номер 1 при реализаторите в Испания '82 и извежда Италия до световния връх.

Getty Images

"Адзурите" обаче започват лошо на мондиала, като в първия кръг правят равенства - 0:0 с Полша, с Перу (1:1) и с Камерун (1:1), но във втория кръг побеждават Аржентина (2:1) и Бразилия (3:2), след което на полуфиналите елиминират Полша с 2:0 и стигат до битката за трофея.

Виж още Историята на Световните първенства: Покушението в Севиля

Италия пристига на "Сантяго Бернабеу" със самочувствието на отбор с перфектна тактическа дисциплина. А германците отново са водени от чудовищната си физическа подготовка, благодарение на която успяват да газят съперниците си през всичките 90 минути на терена.

Подобно на Италия, Бундестимът тръгва лежерно със загуба от Алжир с 1:2, а след това "включва на скорост" с 4:1 срещу Чили и 1:0 с Австрия. Във втория кръг немците правят 0:0 с Англия и 2:1 с Испания, а на полуфинала елиминират трудно Франция с дузпи.

Чисто откъм футболни достойнства, финалът на световното трудно може да се нарече атрактивен. Небезизвестният "касап" Клаудио Джентиле се завръща в игра, заради което действията на терена често са оприличавани на корида. Грубиянските влизания и от двата тима логично водят до дузпа в 24-ата минута за нарушение на Ханс-Петер Бригел срещу Бруно Конти, но Антонио Кабрини не уцелва вратата.

Getty Images

На почивката Италия сменя тактиката, което се оказва решаващо за крайния изход. Скуадрата разчупва играта си и Роси вкарва шести гол на турнира, изпреварвайки Карл-Хайнц Румениге на върха. Германците реагират, но умората от тежкия полуфинал се оказва огромна пречка за обрат. Вместо изравнително попадение, феновете виждат как Марко Тардели се справя с Хералд Шумахер и прави резултата 2:0.

В ложата президентът на Италия Сандро Пертини изоставя протокола и скача на крака, за да отпразнува бурно попадението. Както той, така и всички на Апенините са убедени, че това е повратният момент, след който световната титла е капарирана.

Getty Images

Немците пробват всичко, включително вадене на Румениге, който играе с лека контузия и не е на познатото си ниво, но всичко се оказва безуспешно. Последният трети пирон в немския ковчег е забит в 81-вата минута от Алтобели, а до края ФРГ успява единствено да вкара почетен гол чрез Брайтнер.

Макар легендарният вратар на Италия Дино Дзоф да не успява да запази чиста мрежа във финала, като капитан получава световната купа от испанския крал Хуан Карлос I. Така на 40 години, 4 месеца и 3 дни той става най-възрастният играч, спечелил титлата - рекорд, който не е подобрен и до днес.

Италия изравнява по титли Бразилия - по 3, но след това селесао успява да поведе с още 2, докато "адзурите" добавят само една за актуалното съотношение 4:5.

За всички обаче титлата от преди 40 години остава в историята като златна страница, която винаги може да бъде отваряна при нужда. Като сега...