Коментари - Аврам Аврамов, ръководил покоряването на Еверест през 1984-а: Луда работа - това беше експедицията | Корнер.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018

Коментари

придружаващ Боян Петров го е напуснал ,защото : 1-не са му платили изобщо 2-платили са ,но после някой му е платил да се върне

придружаващ Христо Проданов ,а не Боян Петров !Извинявам се !

Такива днес правят кървавият анти български преход. Тези както гурбетчиите ни в Афганистан са срам за България.

Сигурни ли сте, че Меснер също не го е изкачвал от северната страна, при това без кислород?

Северната стена и западния гребен са два съвсем различни маршрута. Всъщност Меснер прави своето уникално изкачване през 1980 год. по маршрут който не повтаря точно класическия. Изкачването му е уникално с това че е по време на мусонният период. По това време освен него в планината няма други алпинисти. Успява да се качи на върха сам, без кислород, и то само за три денонощия. По западния гребен има два основни маршрута. Единия започва по гребена, но след това минава през един кулоар на юг , и избягва най-трудния участък. Както е посочено по-горе в материала най - голямата трудност на западния гребен е участъка от пета категория на трудност който се намира в така наречената зона на смъртта, т.е. на височина над осем хиляди метра. Много хора са опитвали да минат от там, но са успявали само една дузина, и от тях петима са българи. Още по уникалното за нашата експедиция е че принудени от обстоятелствата / не е било планирано предварително / нашите алпинисти се изкачват по западния гребен, а слизат по класическия южен маршрут. Тоест правят пълен траверс на върха. Вече трийсет и пет години никой не е успял да повтори това. То няма и как да го повтори защото по западния гребен няма успешна експедиция, въпреки че са правени няколко опита.

Ненадминятия Христо Проданов се опита да направи невъзможното. Първо, направи най-ранното възможно изкачване, което спокойно мое да бъде нарчено изкачване извън класическия сезон, който започва около 1 май и продължава максимум 40 дена. Второ, когато Христо изкачи Западния гребен (първо солово изкачване на тоя маршрут), все още не бяха изградени никакви лагери по Югоизточния гребен от Индийската експедиция. Това стана две-три седмици по-късно и едва тогава стана възможен траверсът. Христо със сигурност щеше да слезе, ако такива лагери имаше. И трето, часът на тръгването по основния маршрут е прекалено късен - вярно е, че са станали по тъмно с шерпа ринджи, но и не по-лако вярно е, че е имало голямо забавяне от поне 2-3 часа в района на Жълтия пояс на 8500-8600 м, където Христо се е опитвал да изтегля Ринджи с въже по първите технически трудни участъци. Това се оказва фатално за скоростта, с която Проданов се движи в по-късните часове на деня и късния час на стъпването на върха - 18:10 ч. Много продължителният безкислороден престой над 8000 м в т.нар. зона на смъртта (повече от 3 денонощия), придружени със свърхпреумората от студа и трудното изкачване, не простиха даже и на машината за алпинизъм, какъвто беше гениалният Христо Проданов. безсънната нощ над 8700 м при дързостта да слиза пак по Западния гребен през Сивата кула, вместо да свърне към сверната страна и да хване кулоара на Хорнбайн, се оказаха извън възможностите даже на такъв уникален организъм като неговия. Загубените ръкавици, за които съобщава, най-вероятно говорят за нарушение на нормалната рационална последователност на мисленето и бели полета в паметта. Нека припомним и това, че де факто в заключителнат част на маршрута над 8550 м Христо изкачва Еверест без раница, в която навярно е имал възможност да сложи още един чифт ръкавици и някакви шоколадови или вафлени подкрепления. Поклон пред паметта на Христо Проданов! Той никога няма да бъде намерен, защото никой вече не е луд да прави такива свръхчовешки изкачвания - този маршрут е затворен завинаги за т.нар. алпинисти от вида хомо сапиенс.

Хписто искаше са прецака колегите ,които също бяха хвър лили много труд и бяха много добре подготвени.81 г. след като изкачва сам Лхотце,като ръководител прекратява експедицията и не дава шанс на дпугите да се пробватпи те.На Еверест го блазнеше мисълта да бъде първия българин на най-високия,без да дели славата с друг,поради тази причина отказва да бъде свръзка с Иван Вълчев,другия най-добър в експедицията,която уж е българска,нациовална и хваща за свръзка шерпа Джон,който при първата по-голяма трудност се отказва.Грешка на ръководителя е,че позволява изкачване без доизграждане и дооборудване на лагерите и опъване на парапети по маршрута,което щеше да обезпечи успеха на изкачкването,както и спасителната акция.По думите на Продатов,той се е намирал над голямата сива кула,т.н.Второ стъпало 8700 м.на самия гребен,но не е намерен при изкачването на другите две свръзки,ако въобще са имали сили и време да го потърсят.

Пич, ти ок ли си?!

Единствените от експедицията Еверест 84,които имат силите,уменията и времето да изкачат върха по Западния гребен и да слезнат по него до настъпването на ноща са Кирил Досков и Николай Петков.Те стъпват на върха в 9:10 ч,за сравнение,Христо Проданов е горе в 18:10,а Иван Вълчев и Методи Савов в 17:15 ч.Кирчо и Николай имат време да слезнат до Второ стъпало откъм Тибет,разбират,че са объркали пътя в мъглата,връщат се отново на върха и поемат по югоизточния склон,където намират и спасяват Методи.

Кирил и Николай ПРАВЯТ НЕВЪЗМОЖНОТО и до сега НЕПОСТИГНАТО в Света на Алпинизма. Да изкачат по през Камината на Манфреда Еверест за Неописуема кратко време. Камината се изкачва на Две ръце и два крака. и това е над 8000 метра. Не знам дали знаете, Кирчо и Ники започват да слизат от Еверест и разбират, че са сбъркали посоката. Връщат се ОТНОВО на Еверест и тръгват във Вярната посока за да Спасят Методи. Какви ХОРА само, Какви...

НИКОЙ ДО СЕГА не е правил ПЪЛЕН ТРАВЕРС на Еверест, като нас Българите. И Няма и да го Направи. Никой до сега няма да се изкачи и да слезне по Западния Жесток Път, като Сърбите, Хърватите и Словенците. И няма как да стане. Велики Хора и Мъже.

Наистина не си спомням точно кой от двамата, но мисля, че Николай е преподавател в Сорбоната ...

Не заблуждавайте непросветената аудитория, невъзможна е била свръзка на Христо Проданов с Иван Вълчев и това беше широко коментирано след експедицията. Грубо казано, основните причини са две: несъвместимост на характерите (знаете как е в планината - тя не търпи случайни връзки и събития) и разлики между двамата в устойчивостта за изкачване без кислород. При Христо устойчивостта е огромна, при Иван е съмнителна. С това не омаловажавам останалите качества на Иван Вълчев да бъде голям алпинист, просто казвам, че такива като Христо Проданов в алпинизма се раждат на 1000 години веднъж. Би било огрганизационно безпринципно да ги събереш в една свръзка - нищо не би се получило от самото начало. С такива безпринципни намерения, впрочем, се провалят всякакви големи проекти, дори и извън алпинизма. Христо падна жертва на социалистическата организация на експедициите. Той беше прекалено самотна птица, за да зависи едностранно от такъв тип организация, а системата не позволяваше други (по-сепаратни или солови) възможности за изява в Хималаите, защото по това време все още беше затворена.

Сравненията Ви би следвало да отчитат, че Христо Проданов атакува върха по Жестокия път без кислороден апарат, за разлика от останалите четирима, които сте изброил(а). Това са две несъвместими и несравними категории, така че мислете преди да пишете.

Без да омаловажаваме чисто спортното постижение на четиримата българи, което е равносилно на подвиг, би следвало, когато се правят такива обобщения, винаги да се казва, че лагерите по южния маршрут бяха любезно предоставени от индийската експедиция и де факто не са били оборудвани от нашите. Т.е. това е било жест на добра воля, а не собствено наша експедиционна заслуга за обезпечаване на траверса и по двата маршрута.

Никой не е тръгнал да прави Траверс. Трябваше да се върнем по Западния Гребен, ако стигнем Върха. Това е ПРИНУДИТЕЛНО и можеха да умрат още хора. Не чете ли, какво пиша, какво се е случило след Проданов. Втора книга ли да напиша след Аврам?

Слизането по класическия маршрут и траверса е решение след трагедията с Христо,като по-лесен и сигурен вариант,осъществен с любезното съдействие на индийската експидиция,която предоставя освен разрешение и палатките си.Маршрута по Западния гребен,освенуче е най-дълъг,не е доизграден от българите и обезопасен с въжета,както е първоначалния план и което щеше са гарантира качването на повече българи на върха.За съжаление,този първоначален план е прецакан от Христо Проданов с прибързаното изкачване и последвалата трагедия.Последва пауза от две седмици на по-ниска височина за възстановяване на експедицията и варианта с транерса,без повече работа по лагерите и маршрута.Проверете в интернет,че срещу изкачване по Западния гребен фигурира единствено успеха на словенците,българите ги няма в статистиката.

Си по-лек от тези с кислород на гърба,а Христо дори си оставя и раницата да не му тежи.Като съпоставим времената на тези с и без кислород,виждаме изравнени резултати на Христо и Иван+Методи,с разлика от 1 час,загубен вероятно с опита да издърпа Джон.Единствено младите тогава Кирил и Николай правят голямата разлика във време и скорост.

Щом си в национална експедиция и ползваш парите на данъкоплатеца няма място за оправдания като несъвместимост на характерите,водещата общата цел.Те няма да се женят а ще работят даедно няколко дни.А относно номерението на Проданов сам да стигне върха,без шерп дори, ясно се вижда в един от филмите за онзи период,където Христо се смее и коментира Джон как като му каже да отпусне въжето,той го навива и обратно,това е показателно колко е разчитал на него.

Нищо свръх няма при Проданов,видя се,че силите и напъните му стигнаха да се докопа със сетни сили до върха и да слезне на 100 м. под него.Такива по склоновете на Еверест с лопата да ги ринеш.Христо Христов 2004 г направи същото по северния маршрут.

До обективен: очевидно не го познавате Христо Проданов като постижения и спортен дух. Класата му е несравнима с който и да е друг. Христо Христов от Смолян изкачва върха по лесен маршрут, макар чест да му прави, че прави опит да го изкачи без кислород. Това, което направи Христо Проданов, не е било направено от друг по този маршрут, нито ще бъде повторено!