Коментари - Аврам Аврамов, ръководил покоряването на Еверест през 1984-а: Луда работа - това беше експедицията | Корнер.dir.bg

Слизането по класическия маршрут и траверса е решение след трагедията с Христо,като по-лесен и сигурен вариант,осъществен с любезното съдействие на индийската експидиция,която предоставя освен разрешение и палатките си.Маршрута по Западния гребен,освенуче е най-дълъг,не е доизграден от българите и обезопасен с въжета,както е първоначалния план и което щеше са гарантира качването на повече българи на върха.За съжаление,този първоначален план е прецакан от Христо Проданов с прибързаното изкачване и последвалата трагедия.Последва пауза от две седмици на по-ниска височина за възстановяване на експедицията и варианта с транерса,без повече работа по лагерите и маршрута.Проверете в интернет,че срещу изкачване по Западния гребен фигурира единствено успеха на словенците,българите ги няма в статистиката.

Никой не е тръгнал да прави Траверс. Трябваше да се върнем по Западния Гребен, ако стигнем Върха. Това е ПРИНУДИТЕЛНО и можеха да умрат още хора. Не чете ли, какво пиша, какво се е случило след Проданов. Втора книга ли да напиша след Аврам?

Наистина не си спомням точно кой от двамата, но мисля, че Николай е преподавател в Сорбоната ...

НИКОЙ ДО СЕГА не е правил ПЪЛЕН ТРАВЕРС на Еверест, като нас Българите. И Няма и да го Направи. Никой до сега няма да се изкачи и да слезне по Западния Жесток Път, като Сърбите, Хърватите и Словенците. И няма как да стане. Велики Хора и Мъже.

Кирил и Николай ПРАВЯТ НЕВЪЗМОЖНОТО и до сега НЕПОСТИГНАТО в Света на Алпинизма. Да изкачат по през Камината на Манфреда Еверест за Неописуема кратко време. Камината се изкачва на Две ръце и два крака. и това е над 8000 метра. Не знам дали знаете, Кирчо и Ники започват да слизат от Еверест и разбират, че са сбъркали посоката. Връщат се ОТНОВО на Еверест и тръгват във Вярната посока за да Спасят Методи. Какви ХОРА само, Какви...

Единствените от експедицията Еверест 84,които имат силите,уменията и времето да изкачат върха по Западния гребен и да слезнат по него до настъпването на ноща са Кирил Досков и Николай Петков.Те стъпват на върха в 9:10 ч,за сравнение,Христо Проданов е горе в 18:10,а Иван Вълчев и Методи Савов в 17:15 ч.Кирчо и Николай имат време да слезнат до Второ стъпало откъм Тибет,разбират,че са объркали пътя в мъглата,връщат се отново на върха и поемат по югоизточния склон,където намират и спасяват Методи.

Хписто искаше са прецака колегите ,които също бяха хвър лили много труд и бяха много добре подготвени.81 г. след като изкачва сам Лхотце,като ръководител прекратява експедицията и не дава шанс на дпугите да се пробватпи те.На Еверест го блазнеше мисълта да бъде първия българин на най-високия,без да дели славата с друг,поради тази причина отказва да бъде свръзка с Иван Вълчев,другия най-добър в експедицията,която уж е българска,нациовална и хваща за свръзка шерпа Джон,който при първата по-голяма трудност се отказва.Грешка на ръководителя е,че позволява изкачване без доизграждане и дооборудване на лагерите и опъване на парапети по маршрута,което щеше да обезпечи успеха на изкачкването,както и спасителната акция.По думите на Продатов,той се е намирал над голямата сива кула,т.н.Второ стъпало 8700 м.на самия гребен,но не е намерен при изкачването на другите две свръзки,ако въобще са имали сили и време да го потърсят.

Ненадминятия Христо Проданов се опита да направи невъзможното. Първо, направи най-ранното възможно изкачване, което спокойно мое да бъде нарчено изкачване извън класическия сезон, който започва около 1 май и продължава максимум 40 дена. Второ, когато Христо изкачи Западния гребен (първо солово изкачване на тоя маршрут), все още не бяха изградени никакви лагери по Югоизточния гребен от Индийската експедиция. Това стана две-три седмици по-късно и едва тогава стана възможен траверсът. Христо със сигурност щеше да слезе, ако такива лагери имаше. И трето, часът на тръгването по основния маршрут е прекалено късен - вярно е, че са станали по тъмно с шерпа ринджи, но и не по-лако вярно е, че е имало голямо забавяне от поне 2-3 часа в района на Жълтия пояс на 8500-8600 м, където Христо се е опитвал да изтегля Ринджи с въже по първите технически трудни участъци. Това се оказва фатално за скоростта, с която Проданов се движи в по-късните часове на деня и късния час на стъпването на върха - 18:10 ч. Много продължителният безкислороден престой над 8000 м в т.нар. зона на смъртта (повече от 3 денонощия), придружени със свърхпреумората от студа и трудното изкачване, не простиха даже и на машината за алпинизъм, какъвто беше гениалният Христо Проданов. безсънната нощ над 8700 м при дързостта да слиза пак по Западния гребен през Сивата кула, вместо да свърне към сверната страна и да хване кулоара на Хорнбайн, се оказаха извън възможностите даже на такъв уникален организъм като неговия. Загубените ръкавици, за които съобщава, най-вероятно говорят за нарушение на нормалната рационална последователност на мисленето и бели полета в паметта. Нека припомним и това, че де факто в заключителнат част на маршрута над 8550 м Христо изкачва Еверест без раница, в която навярно е имал възможност да сложи още един чифт ръкавици и някакви шоколадови или вафлени подкрепления. Поклон пред паметта на Христо Проданов! Той никога няма да бъде намерен, защото никой вече не е луд да прави такива свръхчовешки изкачвания - този маршрут е затворен завинаги за т.нар. алпинисти от вида хомо сапиенс.

Сигурни ли сте, че Меснер също не го е изкачвал от северната страна, при това без кислород?

Такива днес правят кървавият анти български преход. Тези както гурбетчиите ни в Афганистан са срам за България.

придружаващ Боян Петров го е напуснал ,защото : 1-не са му платили изобщо 2-платили са ,но после някой му е платил да се върне