Коментари - Аякс в България: История за триумф, запечатан завинаги в "червените" и "сините" спомени | Корнер.dir.bg

Какво сравнение правите, тогава хората са ходели да гледат любимите си футболисти от българските отбори, а сега отиват да видят голямо европейско име като аякс. То какво да им гледаш на лайногорец, те са 10 чужденци и десподов за цвят, по-близо са до африкански отбор, отколкото до европейски. От 10 000 публика, поне 9 000 ще са там заради аякс. Нали ги видяхме на финала за купата на васил левски как се гонеха 10 човека фенове по сектора

...оттогава: "Кройф се спъва във тревата, Хулскоф скубе си брадата..."

На статдиона имаше шоу, но за нас шоуто беше Аякс. Извънземни футболисти, с дълги коси (за разлика от нашите офицери с чинове), атлетични (а не късокраки), коректни (а не играещи с ръка). Лошото беше, че никой гостуващ отбор не можеше да покаже истинската си класа на нашата ливада без дренаж, гордо наречена на Васил Левски. Ливадата беше или твърда и разпрашваща се или кална. Разликата в качеството на терените се виждаше, когато два пъти в годината телевизията имаше валута да покаже някой европейски мач. Фирмите рекламодатели не можеха да бъдат спонсори на тия предавания, защото комунистическата телевизия не можеше да излъчва капиталистическите реклами. Зер някой можеше да се облъчи с рекламна пропаганда и да му мине мисълта за сравнение.

Боже, представям си по колко ли хвалебствено носталгични статии на ден трябва да пишат журналистите в държави, в които наистина се играе футбол и чиито отбори бият наред. На нашите журналисти им е лесно - имат 3-4 повода за такива статии в цялата история на футбола и могат да ги преписват няколко пъти в годината. Ами пишете тогава, че като идваха в София си носеха всички продукти за готвене, включително и минерална вода, защото ги беше страх, я да не им пуснат бактерии, а и защото нищо не можеха да намерят на местния пазар. Ех, мили ученически спомени, както казва един колега тука, дето се залепил за телевизора си Аганьок. :)

От как Боби Перуката пое БФС, само стари спомени ни останаха от футбола..

Когато Михайлов вкара втория гол баща ми се залепи за тавана, а аз паднах от дивана. На чернобелия телевизор "Аганьок2" ЦСКА Септемврийско знаме победи европейския шампион Аякс. После дойде и сечта над другите европейски шампиони Нотингам Форест и Ливърпул и полуфинала с Байерн Мюнхен. Все мили ученически спомени.

Гледах мачовете на ЦСКА и на Левски. Не съм фен на никой от двата отбора, но тогава беше така - стадион Васил Левски се пъленеш буквално до шевовете - допускаха се правостоящи, на единия мач бях някъде по стъпалата между секторите. И понеже и пейките бяха много неудобни си носехме вестници да сядаме върху тях. След такива мачове всички вестници се запалваха като факли. В мача на Левски имаше имаше интересен нюанс, показателен за дузпите. Треньорът на Аякс каза след това, че този, който изпусна дузпа, е бил много добър дуспаджия и специално за това го е пуснал в продълженията, като се е виждало на къде отива мача.