Коментари - Едно голямо, горчиво шотландско уиски за България под дъжда (Галерия) | Корнер.dir.bg

При толкова говеда в отбора работата е ясна - прокобата е ударила отново.. :))

Така беше, и аз помня добре огромната тишина след техния гол... Но, тогава имаше над 60 хил. зрители, а сега от зор ще видиш на стадионите по едва стотина "фена"... "Феновете" смениха "зрителите", татуировките смениха знаменцата, бомбичките и димките смениха мощното ура, всякакви черни, мургави и жълти пришълци смениха родните млади надежди, огромните сегашни заплати и трансфери смениха скромните тогавашни хонорари за победа, всякакви модерни изгъзици на коментаторите по телевизия и радио отблъскват нормалните привърженици, а далаверите и уговорените мачове са вече традиция, без да споменаваме присъствието на откровени мошеници и измамници в ръководството на БФС, на клубовете и на отборите... И резултатът е: борим се с Лихтенщайн, Андора, Сан Марино и Гибралтар за последната урна в жребия на поредно европейско първенство... Истината боли, нали???

Футболът ,както повечето спортове е игра на ситуации и конкретика В този мач драмата започна в 87 минута с един глупав и напълно ненужен фаул,извършен от младият тогава Стоичков.Съдията незнайно защо не го свири и докато нашите се усетят, шотландците хвърлиха тъча и стана белята.После Наско и Л.Пенев бяха на косъм от гола.Но...

Бях на мача.Бях тогава на 16 години.Голям дъжд и студ беше.Но това нямаше въобще значение.До този момент не бях изпитвал по-голяма мъка.

Бяха времена, когато ако не бием, в София Франция, Италия Белгия обявявахме тридневен национален траур. Просто не сме предполагали, колко жалки можем да бъдем 2006 2012 2022 година

Бях на този мач с една бяла шапка (тъй наречената идиотка или шурдовка), на която със зелен и червен фулмастер бях направил ивици, наподобяващи трибагреника ни. От този дъжд, цветовете се бяха разтекли по лицето ми. Вкъщи едвам ме познаха :) Тогава още не беше излязла модата да се боядисват лицата с национални символи. Стояхме тогава за идеята и не обръщахме внимание на времето, и то без грам алкохол и др. За сегашния ни футбол не ми се говори ...

Бях на стадиона след като съдията свири края много хора стояха на трибуните и не вярваха на случилото се...

Гледах мача по телевизията. Играхме много предпазливо и уплашено. В края на мача легендарният Николай Колев - Мичмана при все още 0:0 започна да обяснява, че "при толкова много отлични мачове е нормално да се направят един-два слаби (имаше предвид мача с Шотландия и предишния с Ейре, където ни попиляха), важното е да изпълним целта и да се класираме". Тогава ни вкараха гола... Веднага треньорът пусна Любо Пенев в игра и започна много мощен натиск и наистина си спомням как Пенев беше на сантиметри да отбележи... Иначе отсъствието на Георги Димитров и Лъчо Танев беше много критично. Георги Димитров беше абсолютен лидер на този отбор, във всяко едно отношение. По онова време играеше в Сейнт Етиен и правеше отлични мачове. Лъчо Танев беше в страхотна форма, но след тази контузия никога не възвърна нивото си. Жалко...

Бях на мача, як дъжд и студеничко беше. 5 минути преди края на мача си тръгнахме с двама приятели, мислейки, че вече със сигурност сме се класирали... Шофьора на 76 на Орлов мост в автобуса ни каза, че е станало 0:1. Никой не вярваше! :)

Голяма драма си беше... Но винаги така се случва, когато играеш за "равен"! Този мач е за учебниците по тази тема!