17-11-2017 20-11-2018

Едно голямо, горчиво шотландско уиски за България под дъжда (Галерия)

Връщаме ви към вероятно най-тъжната вечер на "Васил Левски" за българския футбол

17:19 | 11 ноември 2022 | Редактор : Динко Гоцев 12 7913 Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Който е гледал онзи мач, със сигурност още от заглавието и снимката - достатъчно изразителни, се е сетил за него.

Ретро

Не са много случаите, когато на тръгване от стадиона се благодариш поне, че вали (а валеше като в тропиците, а за нашите ширини - като за ноември). Така не виждат сълзите ти. А че плачеха хиляди българи за футбол - това бе ясно при излизането от стадиона. Пред телевизорите може би са плакали милиони. От яд, от безсилие и разочарование пред кошмара, разиграл се в онзи мач.

Драмата и футболната трагедия на онзи 11 ноември 1987-ма в София контрастират вероятно най-полярно с драмата и еуфорията на онзи 17 ноември 1993-а в Париж. Едната вечер е на най-изненадващия, тежък сценарий на разочарование. Другата - на не по-малко изненадващ, но в положителен смисъл, развой, граничещ с малко спортно чудо.

Та на 11 ноември 1987-ма България бе домакин на Шотландия в последен мач от групата в европейските квалификации. На Евро 1988 играеха само 8 отбора - каймакът на континента.

ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯТА С ФОТОСИ НА ИВАН ГРИГОРОВ ОТ ОНАЗИ ВЕЧЕР>>>

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Истински пресявки бяха това, не се класираха втори, трети, четвърти или победители в баражи и минали през турнири като Лига на нациите, например. Само първите в групите.

Ние бяхме в компанията на четвъртите в света белгийци, силните шотландци, които не пропускат световно първенство от 1974-а, бойките ирландци, за които знаем малко, но имат впечатляващ състав, и пълния аутсайдер Люксембург. Тогава още го брояхме за такъв спрямо нашето ниво. Днес - не е толкова сигурно.

Преди квалификациите изграждаме стратегията около това да спечелим четирите домакинства, да бием навън Люксембург, а в останалите три гостувания - всяка точка е добре дошла като бонус. Сметките са, че това ще е достатъчно да ни класира. И сметките се оказват добри, само че...

България бие в София Люксембург с 3:0, много мъчно надделява над ирландците с 2:1, но най-важното е, че поваля белгийските "червени дяволи" с 2:0 в дебюта за националния на младока Христо Стоичков. Три от три при оставащо едно домакинство с шотландците.

Навън правим 1:1 в Глазгоу, бием с 4:1 Люксембург, падаме лошо в Дъблин и се оказваме в идеална позиция преди епилога.

Виж още Как "Васил Левски" погълна "червените дяволи", а светът разбра кой е Стоичков (Снимки)

Трябва ни равенство у дома с Шотландия на 11 ноември, за да се усмихнем новогодишно и да гледаме към финалите в Западна Германия следващото лято. Не е лесно, разбира се - кога е било лесно с коравите типове от Острова. Но, все пак, те не играят за нищо. Нямат шансове за класиране.

А и защо ти шотландец ще прави услуга на ирландец, по дяволите? Та те се карат непрестанно за какво ли не, като споровете едва започват от това кой прави по-доброто уиски!

Лошите новини обаче започват рано - капитанът Георги Димитров и Лъчо Танев, който прави много силни мачове в квалификациите, са контузени. В дните преди срещата из футболните среди се прокрадват слухове, че сме решили да "си гоним точката" и да не мислим много-много за победа. На сигурно, знаете.

Въпреки това съставът е силен. Михайлов, Пламен Николов, Петър Петров, Ники Илиев, Наско Сираков и Божидар Искренов са от Левски, Стоичков и Краси Безински - от ЦСКА, Пламен Симеонов и Петър Александров са играчи на Славия, Аян Садъков - на Локо (Пд).

Теренът е ужасен, вали непрестанно и игрището е нива. Мачът минава напрегнато заради страха от гол във вратата ни, въпреки че положения почти липсват.

До 87-ата минута. Резервата Гари Макай получава топката на ъгъла на наказателното поле и прострелва по диагонала Боби Михайлов. Тишината на стадиона е оглушаваща. Пълен шок. Нашите тръгват от центъра, изтръгва се една въздишка и опит за насърчителен рев от 60 хиляди гърла, а България най-после обсажда вратата на гостите - няма какво да се губи.

И стигаме до ситуации. Сираков не успява с глава, резервата Любо Пенев стреля над вратата, а и Стоичков пропуска с малко целта. Реферът Кол дава 6 минути добавено време - рядко виждано в онези години, но топката не влиза. И отпадаме. Няма да ходим на европейско. Ейре отива, благодарение на сензационния и нечакан подарък от шотландците.

Анди Роксбърг, техният селекционер, отказва подарък от колегата Джак Чарлтън, който му праща една каса марково ирланско уиски.

"Нашето е по-добро, а и ние не играхме за вас, а за нашата чест", отвръща. За нас няма разлика - уискито, изпито на "Васил Левски" с гола на Макай, е най-горчиво в историята на българския футбол.

Отзивите у нас са съсипващи - пише се за липса на правилна настройка, за това как "Моралът е победил", като се визира сърцатата игра на гостите. Има и заглавие "Край на заблудата".

Дълго време битува и погрешното мнение, че шотландците са в този мач с отслабен състав и не са играли сериозно, били са "без да искат", както се казва. А това изобщо не е така, поне като подбор на състава.

Джим Лейтън на вратата е от Абърдийн, носител на КНК от година по-рано. Стив Кларк, Пат Невин и Гордън Дюри играят в Челси, Рой Ейткън е от Селтик, Стив Никъл и Гари Гилепси са в могъщия по това време Ливърпул, Брайън Маклеър - в Манчестър Юнайтед. Макай, който ни торпилира с левачката, е в по-скромния Хартс, няма статут на звезда.

Е, за нас се превърна в такава. Във фигура, която винаги ще помним.

ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯТА С ФОТОСИ НА ИВАН ГРИГОРОВ ОТ ОНАЗИ ВЕЧЕР>>>