Историята на Световните първенства: Как Марадона се изправи срещу целия свят и го победи
Мондиал 1986 винаги ще бъде помнен като първенството на Дон Диего
Обратно в новинатаКоментари - Историята на Световните първенства: Как Марадона се изправи срещу целия свят и го победи | Корнер.dir.bg
Коментари 6
Бат ви Марадона беше велик играч. Може и да вкара оня гол с ръка, но нали затова е съдията. Освен това за другия си гол премина целия тъп английски отбор и го набута на Шилтън май беше вратар. И нещо друго, по ония времена защитниците бяха много груби, чупеха крака. Ако сегашни лигльовци като Роналдо играят срещу Клаудио Джентиле или срещу светото трио от Милан, само сълзите ще му се запомнят, щото няма как да вкара. Сега защитниците просто оставят мултимилионерчетата да си вкарват голчета за статистиката.
Отбора на Аржентина беше много компактен и обигран. В него играеха много силни футболисти, а не тежко посредствени както се опитва да ги очерни статията. Вярно е, че при такива добре балансирани състави, наличието или отсъствието на звезда от голям калибър прави разликата между едно добро представяне и шампионска титла (или поне полуфинал). Много ми е интересно дали Аржентина щеше да стане СШ 1978 ако в състава не беше Кемпес или Италия през 1982 без Паоло Роси, който в буквалния смисъл ги направи шампиони. Футболът е колективен спорт и всички на терена са важни. Големите затова са големи, защото успяват да поведат останалите. Някой от колегите беше споменал Меси. Гений, далеч по-постоянен във времето от Марадона. Но Аржентина няма отбор като този от 1978 и 1986. Меси не може да стане шампион сам. Стоичков във върхова форма едва ли щеше да стане четвърти в света със сегашния национален отбор на България. Така че звездите са важни, но е важен и отборът, който стои зад тях.
Спомням си много добре световното от Испания 1982 и от Мексико 1986. Славни години, може би последните години на истински футбол. Бяха от висока класа в сравнение със следващите първенства в годините, особено това през 1990 г. беше тотално безлично. Днес футболът се е обезличил страшно много и е далеч от върховете през 70-те и 80-те години.
Точно затова Меси, колкото и да го величаят, няма да се нареди до Пеле и Марадона ако не вдигне световната купа.