Историята на Световните първенства: Как Марадона се изправи срещу целия свят и го победи
Мондиал 1986 винаги ще бъде помнен като първенството на Дон Диего
Дир.бг продължава поредицата с ретро материали преди най-голямото спортно събитие на годината - Мондиал 2018. Дойде ред на единствения човек, направил сам страната си Световен шампион. И това не е наше мнение, а на футболните хора от цялата планета след паметното първенство от 1986-а.
Ето я и цялата история.
В Аржентина годината на Световно първенство по футбол е по-специална. Всеки е треньор на националния отбор, всеки знае състава, има мнение и никога не е доволен от избора на играчите. Преди 32 години нацията бе сериозно притеснена от имената, които бяха селектирани от Карлос Билардо за Мондиала в Мексико.
Те тръгнаха без фанфари. Да, сред тях бе най-добрият футболист на планетата - Диего Армандо Марадона, но останалите...?
Застаряващи звезди, здрави и борбени бранители, каквито винаги е имало в небесносиньо-белите екипи.
Но и нищо специално, освен фамозния номер 10.
Не се знае дори кой е първи вратар след грандиозен скандал с легендата Убалдо Фильол. Той дава скандално интервю срещу треньора, след като друг великан от шампионския отбор от 1978-а - Даниел Пасарела, е изваден от състава. "Само слепец или глупак не разбира колко е важен Пасарела - изказва се Фильол за своя приятел и съотборник. - Не е сериозно той да не играе, а да даваме път на хора, за които нищо не се знае."
Визираните "хора" са Хорхе Броун, който играе за скромния "Депортиво Еспаньол", Ектор Селада - вратар от мексиканския "Америка", както и Оскар Гаре - още един бранител от "Феро Карил Оесте" - пак непретенциозен тим.
Интервюто води до... изваждането на легендарния вратар от състава. Куриозно, Пасарела е върнат в него за Мондиала, макар да е твърда резерва.
През първите седмици на 1986-а Билардо започва да планира за световното в Мексико. Има в главата си един сигурен титуляр - Марадона. Останалото е каша.
Подготовката за това първенство е един голям кошмар и Дългоносия, както го наричат в родината му, е подложен на унищожителни критики.
Билардо взима трудно решение - лидери на отбраната - Оскар Руджери и Хосе Броун. Пред тях - лудият Серхио Батиста.
В Аржентина ги наричат "Отбор от неудачници, водени от неориентиран треньор".
Следва нов скандал - още на 21 януари 1986-а, близо половин година преди първенството, списание "Ел Графико" публикува списък с 22 имена.
Това би трябвало да е съставът на Билардо, въпреки че е много, много рано. Познава ги всичките!
Селекционерът е бесен, чуди се кой е издал плановете му.
На Световното отива този "отбор от неудачници", като още стартовите имена са куриозни. Аржентинците играят с номера по азбучен ред още от Мондиал 1978. Така през 1978-а Ози Ардилес е №1, въпреки че не е вратар, а халф.
В Мексико с първи номер е нападателят Серхио Алмирон. Просто е с "А"... Само трима имат право да си изберат номерата - Марадона с 10, Валдано с 11 и Пасарела (6).
Насред критиките в деня на заминаването, треньорът се зарича: "Ще станем шампиони и аз ще обиколя Обелиска гол!".
Обелискът е площад с паметник в центъра на Буенос Айрес, където феновете празнуват триумфите на националния тим, както и на клубните си отбори. Място за футболна фиеста.
Защитата е изградена от Руджери - наричан Голямата глава, Лудият Хосе Кучуфо, "анонимникът" Гаре и Броун. Пред тях играе Батиста, който е нещо като допълнителен бранител, опорен халф... Също с прякор Лудия.
Общо 8 футболисти в състава не се променят за седемте шампионски двубоя на Мондиала.
Пумпидо на вратата. Броун, Руджери и Батиста в отбрана.
Джусти в средата на терена, както и офанзивното звено от Хорхе Буручага-Марадона-Хорхе Валдано. Тази осморка изнася мачовете с Южна Корея (3:1), България (2:0) и Италия (1:1) в групата.
В сърцето на всичко е Диего, който носи и капитанската лента.
Марадона вкарва срещу италианците, които така или иначе са наясно колко е добър. Направил е "Наполи" шампион в дните преди първенството. Подава ювелирно за гол срещу България и... за трите срещу Корея! Феноменален е, въпреки че отнася страшно много ритници.
Резервата Педро Паскули от скромния италиански Лече носи успеха срещу Уругвай на осминафинал с 1:0.
Това е единственият мач, в който Диего не влияе толкова ярко върху победата. Той обаче е ритнат около 20 пъти от уругвайците, които извършват общо 64 нарушения! "Касапница", пише британският в. "Таймс" за мача, но на никой в Аржентина не му пука.
Четвъртфиналът е с Англия и се очаква да е класика. Заради политика, класа на играчите, старо съперничество, жажда за мъст на терена и извън него.
Това е мачът от историята на световните първенства, за който всеки е чувал. Независимо дали се интересува от футбол или не.
Божията ръка и Божественият гол - двете попадения на Марадона класират напред тима на Билардо, въпреки че ако извадим Диего от уравнението, мачът е напълно равностоен. Просто десетката на Аржентина играе като полубог, който сам отстранява отборите от пътя.
Тогава се ражда и прочутата фраза: "Номер 10 и още 10".
Пише я френският в. "Екип", който добавя в репортажа си за мача, че "един получовек, полубог сам се е нагърбил с мисията си да направи страната си световен шампион.".
В Аржентина изречението звучи другояче - в прословутото заглавие на "Ла Насион": "Dios y diez". В превод: "Господ и още 10".
Полуфинал с Белгия: 2:0 с два гола на Марадона. Единият - не по-малко велик от този срещу Англия (втория). Дрибъл, сам срещу цялата защита, гол. Светът просто е зяпнал от възхищение какво прави този гений.
Финал с Германия - 3:2, като в последните минути Диего асистира по фантастичен начин на Буручага за победното попадение. Измъква се за секунда от Матеус, който го пази персонално, пуска с едно докосване топката зад гърба на отбраната и Буручага, останал напълно сам, не бърка.
Това е първи случай в историята, в който един човек става световен шампион в отборен спорт. Просто позволявайки на още 21 да получат това звание. Така реагира светът. И с право. Марадона завършва първенството с пет гола и пет асистенции, а общо Аржентина вкарва 14 попадения.
В седемте мача той стреля 31 пъти към вратите на съперниците, срещу него бяха извършени 53 нарушения и направи 91 дрибъла, от които 74 успешни. Индивидуално, той бе не по-слаб като статистики от отбори, стигнали четвъртфинал, че и полуфинал!
На "Ацтека" и днес седи плакет: "За Марадона, който направи Аржентина шампион на света, 1986 г.". Безспорно това бе първенството на един човек.
С един посредствен отбор край себе си, с играчи от средна ръка и средни клубни тимове, той стигна по-далеч от Западна Германия на Румениге, Шумахер, Алофс, Литбарски и Фьолер. Франция на Платини, Жирес, Тигана, Босис, Батс и Луис Фернандес. Бразилия на Зико, Сократес, Карека. Много силните СССР, Англия, Дания и Белгия.
Стигна до края и вдигна над главата си златната купа. Ето затова Марадона е божество в родината му, а и за футболния свят.
Просто никой друг в историята, дори и Пеле, не е успявал да го направи с толкова невзрачен отбор около себе си.
Седемте мача на Аржентина на Мондиал 1986 и влиянието на Марадона в тях:
Групова фаза:
Аржентина - Южна Корея 3:1
Три асистенции за головете на Валдано (2) и Руджери.
Италия - Аржентина 1:1
Гол в 34-ата минута за 1:1.
Аржентина - България 2:0
Асистенция за гола на Буручага за 2:0.
Осминафинал:
Аржентина - Уругвай 1:0
-
Четвъртфинал:
Аржентина - Англия 2:1
Два гола, един с ръка и един след феноменален самостоятелен пробив. Наречени са Божията ръка и Голът на века.
Полуфинал:
Аржентина - Белгия 2:0
Два гола, като единият е след не по-малко изумителен слалом през защитата на съперника.
Финал:
Аржентина - ФРГ 3:2
Асистенция за победния гол на Буручага в 84-та минута.