Коментари - МоНачко, Цецо и Кайзера: Велики евроголове в сетния миг и магията на една врата | Корнер.dir.bg

Чак пък шедьовър... Поне не се посрамиха е по-реалното.

Ама какво ви става на всички, какво толкова сте полудели все едно сте спечелили световната титла. Просто завършихте на равно на собствен терен, какво толкова?? Съвсем изтрещяхте....

Няма как да не отчетем, че според феновете на Литекс София Айнтрахт е някакво квартално отборче с подарена купа на Лига Европа, а световните шампиони и вицешампиони в състава им са инвалиди. Съвсем друга бира е отборът на Сепси, който е междугалактически първенец от миналия сезон, победил сборен отбор от Марс с 7:1. Дет съ вика това 0:6, което Литекс София записа един вид огромен успех, който ще бъде записан с златни букви в скромната му нова история.

Извинявам се на Левски и техните фенове, че ги нарекох ЕВРОИДИОТАС! Моите искрени извинения! Браво за представянето до тук и както и да завърши мачът в Германия, то направихте повече от достойно представяне! Показахте дух и хъс за победа! Този равен е голям успех срещу силен отбор и показва, че трябва повече да си вярвате! Браво! Страхотни сте! Имате страхотна публика!

Проблемът ти от детството ли е или от скоро?

Хайде пак носталгичните глупости на Дир.ру. То не бяха славни времена, то не беше чудо. Поляците бяха два пъти трети в света, чехите - европейски шампион и веднаж втори в света, унгарците - втори в света, гърците - европейски шампион, Румъния и сърбите имат европейски клубни шампиони, за Хърватия, дето е държава от 30 години, не говорим въобще. Представям си ако и в тези страни имаше примитивен национализъм, както тук, как журналистите всеки ден трябва да пишат за неземните им успехи.

Дано видим повече българи да играят в такива мачове

Едно време българските отбори играеха като равен с равен с шампионите на Германия, Англия, Испания, Франция, Италия. Сега се радваме на равенство срещу 7мия в Германия. Това се казва пропадане

Да, да, точно като равни. Не случайно за 40 години държавно спонсориран футбол, футболисти - офицери от армията и милицията и пр. имаме 1 или 2 участия до полуфинал. Те, разбира се, ставаха когато по случайност гостуващите отбори ги хващахме в моментна криза, както стана с Аякс след излизането на Кройф, когато не можеха да се адаптират да играят на ливадата, наречена "васил Левски", която нямаше дренаж и беше или твърда или разкаляна. За условията въобще не говорим. Когато Байерн трябваше да играе с Марек, опознавателен екип отишъл седмица преди това и видял баните с изпонападали плочки в съблекалнята, един от германците казал "Искате да кажете, че Румениге трябва да се къпе тук ли?" Някакъв от Марек отговорил "Е па ако нече, да не се капе". Имаше и случай на отравяне на чужд отбор у нас и затова когато Байерн дойде да играе с ЦСКА, хората си носеха всичко - и водата и продуктите. Ползваха само ток за готвене. (Добре, че имаше поне ток.) Шансът на българските отбори беше в системата, която можеше да срещне наш отбор с голям европейски отбор още през есента и на принципа на статистическата случайност 2-3 пъти за няколко десетилетия успяхме да победим.

Сигурно са случайни и медалите от олимпшадите и от световните и европейски първенства за нашите спортисти в десетки спортове. Нека да е била държавна политика. Какво лошо. Черноглед си

Теб май нищо не те радва в този живот

Бях на този мач с Рейнджърс. Някъде 10- ред в Сектор А и помня, че все едно вълна ме повдигна и за секунди бяхме почти на пистата. Уникално изживяване. Дани повече такива моменти да има и да не трябва да се налага да играеме по 5 кръга...

Хърватите никога не са давали първородни синове за еничари. Турците въобще не са ги търсили, а и са били периферна територия. Това има значение. Само българи, сърби, албанци, когато бяха християни и гърци са ставали еничари. Евреите отново са били пропуснати, а до голяма степен и арменците. Румънци, хървати, словенци не са давали също. Специално го пиша, защото много т.н. българи, които не е ясно от кой етнос са или чии наследници, нямат никаква предства, но имат навика да бъдат вечните подлоги.