МоНачко, Цецо и Кайзера: Велики евроголове в сетния миг и магията на една врата
Не може да е случайност това със златните попадения пред сектор "Б" на "Васил Левски"
Футболната енигма Асими Фадига се превърна за секунда в култов герой за "синя" България, след като вкара гол-шедьовър с буквално последния удар в мача Левски - Айнтрахт (1:1). Да, попадението не елиминира противника, не праща отбора му в групите на Лигата на конференциите. Но ремито е престижно, а пред 40 000 и еуфорията на "Васил Левски", такъв гол в добавеното време остава паметен. Остава завинаги в историята на Левски в Европа, независимо от сценария на реванша.
Триумфалният шут на Фадига, който няма гол в професионалния футбол (има общо 11 попадения в кариерата си, все из трета и четвърта лига на Франция) е една от приказките, които само тази велика игра може да напише. Точно той да е герой и точно с удар, който едва ли може да повтори от 1000 или 10 000 опита. Но се случи - и то именно тогава, когато футболните Богове решиха.
Попадението върна лентата към паметни български голове в Европа в заключителните минути и секунди.
Някои от тях са били много важни в светлината на елиминации, други са променяли направо историята на клубове. Връщаме ви хронологично към 10 незабравими попадения с "последния шут" на български отбори в евротурнирите.
24 октомври 1979 г.
Локомотив (Сф) - Монако 4:2, Купа на УЕФА, втори кръг, първи мач
Мачът е исторически, да не кажем - митичен за българския футбол. Монако е страхотен отбор с куп френски национали, с великани като вратаря Жан-Люк Етори и нападателя легенда Делио Онис.
Но Локо има Начко Михайлов.
Този футболен поет и любимец на хората бележи четири пъти, а след като отборът му е с 10 души, а гостите намаляват на 2:3, вкарва в последните секунди четвъртото попадение на "Васил Левски".
При 4:2 българският отбор отива спокоен на реванша, но губи с 0:2, преди отново Начко да вкара гола на елиминирането на елитния противник. От тогава Начко става МоНачко за родния футболен фен.
16 септември 1981 г.
ЦСКА - Реал Сосиедад 1:0, Купа на шампионите, първи кръг, първи мач
Шампионите на Испания са фаворит, разбира се, но в тези години на никого не е лесно срещу един много силен отбор на ЦСКА.
На "Васил Левски" мачът е невероятно здрав и равностоен, като и двата отбора изпускат страхотни шансове. Но в 90-ата минута 165-сантиметровото крило Цецо Йончев скача и с глава бележи гола на триумфа, като получава и травма при попадението.
Майсторът на решаващи европейски голове отново го прави, слагайки смело главата си там, където други не поставят и крак.
ЦСКА елиминира Реал Сосиедад именно с този гол, защото на реванша чудесата на отбраната и Джони Велинов запазват 0:0 и попадението на Йончев се оказва златно.
28 септември 1983 г.
Левски - Щутгарт 1:0, Купа на УЕФА, първи кръг, реванш (1:1 в първия двубой)
Мишо Вълчев взривява "син вулкан" в последните секунди с гола си, който елиминира германците от турнира. Това е огромна изненада, защото в онези години отборите от тази страна са практически непобедими за тимове от Източна Европа, а Щутгарт е константа в Европа.
Но деветката вкарва в 90-ата минута и дава тон за факлите от вестници по трибуните, толкова традиционни за онези години и на мачовете на клубовете ни, и на националния отбор, при голяма победа. Паметна вечер, а за Мишо Вълчев тя остава незабравима, но не и единствена. Той е вкарал и в първия мач за 1:1, отново в последните минути.
Година по-късно Левски пак елиминира Щутгарт, този път с две ремита, но вече без гол "с последния удар". Този се помни и днес.
2 октомври 1991 г.
Парма - ЦСКА 1:1, Купа на УЕФА, първи кръг, реванш (0:0 в първия мач)
Един неособено опитен отбор на ЦСКА, но с големия Джони Велинов на вратата и легендарния Паро Никодимов на скамейката, отива на реванш срещу италианския представител, който вече набира сила като нов фактор във футбола на Апенините. Парма доминира в мача, изпуска дузпа (спасена от Велинов), открива резултата в 71-вата минута чрез Агостини и изглежда ще елиминира ЦСКА.
Но Велиян Парушев се намесва в последните секунди, за да вкара отблизо с глава гола, който обръща нещата. При 1:1, с попадение на чужд терен, българският отбор продължава в турнира. Една незабравима вечер на "Енио Тардини" и единствен гол в тази класация, вкаран като гост от наш тим.
29 септември 1993 г.
Левски - Рейнджърс 2:1, Шампионска лига, квалификация, реванш (2:3 в първия мач)
Един гол, за който левскарите винаги ще говорят като за някакъв мит. Онази вечер бе страшно тежка за "сините", въпреки че техният състав бе пълен с класни играчи, водени от Сираков, Кременлиев, Хубчев, Янков, Боримиров и опитния Николай Тодоров-Кайзера.
Гостите са отбор с огромен европейски опит, но още в първия мач на Острова се вижда, че силите са изравнени.
Левски повежда в 36-ата минута с гол на Сираков, но Йън Дюрант в последните секунди преди почивката изравнява. Втората част е двуостра, а Рейнджърс изпуска златен шанс малко преди края.
Секундите изтичат, "сините" са пред отпадане, но Кайзера събира сили и изстрелва ракета към "Б" сектор, която се забива в горния ъгъл - 2:1! Еуфория и елиминиране!
Кайзера в българския футбол от онзи ден не е прякор. Той е парола. Голът остава гравиран в паметта на играта у нас.
3 ноември 2005 г.
Левски - Динамо (Букурещ) 1:0, групова фаза на Купа на УЕФА
По това време форматът на групите не е като днешния. Отборите играят по четири мача, два у дома, два навън. Точките на свой терен са особено важни, а голът на Емил Ангелов-Бабангида в третата минута на добавеното време на "Герена" носи такива.
Резултатът е 0:0, но Бабангида се откъсва секунди преди края на добавеното време и бележи, с което едната точка става автоматично три. Еуфория, нов "син вулкан"!
Но и още нещо. Този гол и трите точки класират по-късно Левски за елиминациите, защото именно те разделят българския отбор от ЦСКА (Москва). А в елиминациите отборът на Мъри Стоилов не спира, достига четвъртфинал и отпада едва там от Шалке. Но "синя приказка" нямаше да има без гола на Бабангида с последния удар.
27 февруари 2014 г.
Лудогорец - Лацио 3:3, Лига европа, 1/16-финал реванш (1:0 в първия мач)
Лудогорец победи навън Лацио с 1:0 и взе страхотен аванс преди реванша, който се очакваше с голям интерес на Националния стадион "Васил Левски". Но не се разви по сценария на българския шампион...
Гостите в състав с доста сериозни имена, поведе с 2:0 с голове на Балде Кейта и Браян Переа. Роман Безяк и Христо Златински обаче изравниха и отново балансът бе в посока Лудогорец, който при 2:2 се класираше напред. Но Миро Клозе вкара осем минути преди края и смълча трибуните.
И тогава дойде моментът на Жуниньо Кишада, който с малко късмет, много упорство и един леко щастлив рикошет изравни 80 секунди преди края! 3:3 и Лудогорец елиминира Лацио, за да иде на осминафинал в турнира.
27 август 2014 г.
Лудогорец - Стяуа 1:0, 6:5 след дузпи, Шампионска лига, плейоф-реванш (0:1 в първия двубой)
Как може да се забрави? Разбира се, мачът е исторически с геройствата на Козмин Моци на вратата при дузпите, съсипали румънските му сънародници. Но преди това, за да има изобщо дузпи, бе ред на сцената да излезе Вандерсон.
Бразилецът заби фамозен гол от въздуха в секундите след 90-ата минута, за да прати в еуфория българския шампион.
Така общият резултат бе изравнен, после настана и драмата на дузпите. А след нея Лудогорец бе в групите на Шампионската лига за първи път в своято история и Европа видя реалната поява на този отбор.
Това завинаги остава вечерта на Моци. Но без "шута на отчаянието" на Вандерсон в последните секунди, нямаше да има Моци.
22 октомври 2014 г.
Лудогорец - Базел 1:0, Шампионска лига, групова фаза
При три добавени минути в края, в последните секунди на втората, топката попадна в Йордан Минев и крайният защитник я изстреля от 25 метра - несъмнено шут на отчаянието.
Но влезе във вратата и Лудогорец тушира Базел, взимайки първата, а оказала се днес и единствена победа на български отбор в групите на Шампионската лига.
"Не знаех какво да я правя и я ритнах", призна чистосърдечно Минев след триумфа. Ако питате Фадига днес, вероятно ще каже същото. Но нали това е чарът на футбола - в такива приказни сюжети!?
26 август 2021 г.
ЦСКА - Виктория Пилзен 3:0, плейоф в Лига на конференциите, реванш (0:2 в първия мач)
Малцина изобщо даваха големи шансове на ЦСКА след 0:2 в Чехия срещу отбор, който имаше изключително обигран състав и опит в европейски битки от предходните сезони. Но ранен гол на Греъм Кери върна "червените" в играта под дъжда на "Васил Левски". Георги Йомов изравни общия резултат в средата на второто полувреме и мачът се заклати, балансиран при 2:2 от двете срещи.
В продълженията ЦСКА остана и с 10 души след червен картон на Кайседо, а гостите потърсиха развръзка преди дузпите.
Вместо това капитанът Юрген Матай вкара с глава в 119-ата минута, около 100 секунди преди изтичането на времето! И то пред агитката на ЦСКА на Националния стадион, а и пред Христо Стоичков, който аплодираше от ложите.
Голът прати "червените" в групите на турнира и така освен еуфоричната му стойност в последните секунди, неговото покритие бе златно и икономически, и спортно-технически.
И един последен детайл около тази хронология - приятна и връщаща лентата към велики мачове. Седем от тези 10 паметни късни голове, които са знакови за футбола ни, влязоха на вратата откъм "Б" сектор на Националния стадион. Магия ли е това?
В нея МоНачко прониза Етори. Там вкара Цецо Йончев с глава на Арконада. Пак там промуши топката Мишо Вълчев на Щутгарт, както и опита да скъса мрежата Кайзера.
Лудогорец заби и трите си шеметни късни еврогола именно в мрежата пред дясната трибуна, ако гледаме от ложите на "Васил Левски". Там вкара в четвъртък и Фадига... Това ако е случайност!
Останалите три попадения дойдоха на "Герена" (Бабангида), в Парма (Парушев) и пред сектор "Г" - Матай срещу Виктория.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}