Като дете си спомням, баща ми беше играч на Хебър Пазарджик и любимия му играч беше Кевин Кийгън, постоянно ми разправяше колко е велик и колко добре играе, така с тези разкази допринесе за любовта ми към играта!
Първото , което ми прави впечатление е прекрасната статия и веднага се питам кой е авторът. Мисля си за Станил Йотов, но съм вдъхновен за пореден път. Прекрасна статия за един велик футболист от моето детство. Беше велик и ние тичахме и се правехме на Кигън. Нчкои даже не го бяха виждали, но легендата се носеше, че е по- велик от митичния Пеле, който е кралят на футбола. После се появи Марадона- футболният бог.
Тази прекрасна статия много точно показва колко е важно да попаднеш при специалист и да го слушаш, защото дори и да работиш здраво много пъти не е достатъчно. Трябва си и мая за труда.
Ако някой смята, че Ливърул са по- малко значими от Ман Юнайтед определено не знае какво беше всъщност тои отбор през 70-те и 80-те. И то с уговорката, че Нотингам, Ипсуич, Саутхемптън, Мидълзбро, Манчестър Сити Арсенал и Юнайтед винаги са били значими. Именно затова Кигън е велик.
Беше уникален футболист и само липсата на силно световно първенство му пречи да се нареди до най-големите в играта. Спомням си дебюта му за Хамбургер ШФ. Беше финал за суперкупата на Европа и по ирония точно срещу Ливърпул. Първия мач в Германия завърши 0:0. В Англия Ливърпул спечели със 6:0 сякаш, за да покаже на Кийгън, че трансфера му в Германия е преждевременен. В онези години феновете трудно прощаваха на любимците си, които отиваха в други отбори само за повече пари.... Сега е нещо нормално. В Германия нещата бяха по-различни, защото Хамбургер на беше такъв колос, какъвто беше Ливърпул, но "чудото" се случи и там. През 1981 г. Хамбургер ШФ стана шампион. И дойде преломната 1982 г. В Атина Хамбургер победи Ювентус и стана Европейски клубен шампион, но Кийгън беше контузен и не игра. Седмици по-късно на Световното в Испания се оказа, че Англия е с невероятно силен отбор, но Кевин не беше в него.... От този момент кариерата му тръгна тръгна надолу.
Паметта изневерява, но все пак са минали 40 години.... Хамбургер стана шампион на Германия през 1982 г., а Европейски през 1983, когато Кийгън не беше вече негов футболист. Но така или иначе, след тази контузия не беше вече същия играч. Признание за изключителната му игра са двете Златни топки за най-добър футболист на Европа през 1978 и 1979 г.
Да, първия мач завърши 1:1, но както казах и по-горе - много време мина оттогава. За транспаранта си спомням и определено подписването с Хамбургер си беше прието в Ливърпул като предателство. И въпреки че и за Хамбургер ШФ това бяха "златни години" (за периода: КНК, загубен финал за Суперкупата, закубен финал за КЕШ, КЕШ), успехите на Ливърпул са такива, че от спортно-техническа гледна точка Кийгън може да съжалява за напускането на отбора. Явно финансовия мотив е бил водещ. Другия малшанс е слабия английски национален отбор за периода 1974 - 1978 г. Когато англичаните бяха много силни през 1982 г., Кийгън не игра - лош късмет за него, лош късмет и за Англия, защото той беше от футболисттите, които в тежки мачове правят разликата.
Коментари
Улеснения и привилегии за регистрирани потребители:
trent (нерегистриран)
Като дете си спомням, баща ми беше играч на Хебър Пазарджик и любимия му играч беше Кевин Кийгън, постоянно ми разправяше колко е велик и колко добре играе, така с тези разкази допринесе за любовта ми към играта!
Иво (нерегистриран)
Много добра статия, прочетоях я с удоволствие, браво на екипа на Dir
гумата (нерегистриран)
Първото , което ми прави впечатление е прекрасната статия и веднага се питам кой е авторът. Мисля си за Станил Йотов, но съм вдъхновен за пореден път. Прекрасна статия за един велик футболист от моето детство. Беше велик и ние тичахме и се правехме на Кигън. Нчкои даже не го бяха виждали, но легендата се носеше, че е по- велик от митичния Пеле, който е кралят на футбола. После се появи Марадона- футболният бог. Тази прекрасна статия много точно показва колко е важно да попаднеш при специалист и да го слушаш, защото дори и да работиш здраво много пъти не е достатъчно. Трябва си и мая за труда. Ако някой смята, че Ливърул са по- малко значими от Ман Юнайтед определено не знае какво беше всъщност тои отбор през 70-те и 80-те. И то с уговорката, че Нотингам, Ипсуич, Саутхемптън, Мидълзбро, Манчестър Сити Арсенал и Юнайтед винаги са били значими. Именно затова Кигън е велик.
300 (нерегистриран)
Много снимки, но точно снимката за която се говори я няма. Хубава работа ама българска.
Carella79 (нерегистриран)
Глупости на търкалета, така са викали на мениджъра на Групата
джак (нерегистриран)
По-скоро продуцент, музикант и композитор. Джордж Мартин.
жълта лодка (нерегистриран)
Брайън Ъпстейн е менажера.
Jeff (нерегистриран)
Разбира се , Beatles приключили през 1968
Бачи Кико (нерегистриран)
Къде е снимката, която сте описали подробно? Нямате ли я или сте стиснати да платите на гетиимиджес?
DAMON (нерегистриран)
Беше уникален футболист и само липсата на силно световно първенство му пречи да се нареди до най-големите в играта. Спомням си дебюта му за Хамбургер ШФ. Беше финал за суперкупата на Европа и по ирония точно срещу Ливърпул. Първия мач в Германия завърши 0:0. В Англия Ливърпул спечели със 6:0 сякаш, за да покаже на Кийгън, че трансфера му в Германия е преждевременен. В онези години феновете трудно прощаваха на любимците си, които отиваха в други отбори само за повече пари.... Сега е нещо нормално. В Германия нещата бяха по-различни, защото Хамбургер на беше такъв колос, какъвто беше Ливърпул, но "чудото" се случи и там. През 1981 г. Хамбургер ШФ стана шампион. И дойде преломната 1982 г. В Атина Хамбургер победи Ювентус и стана Европейски клубен шампион, но Кийгън беше контузен и не игра. Седмици по-късно на Световното в Испания се оказа, че Англия е с невероятно силен отбор, но Кевин не беше в него.... От този момент кариерата му тръгна тръгна надолу.
DAMON (нерегистриран)
Паметта изневерява, но все пак са минали 40 години.... Хамбургер стана шампион на Германия през 1982 г., а Европейски през 1983, когато Кийгън не беше вече негов футболист. Но така или иначе, след тази контузия не беше вече същия играч. Признание за изключителната му игра са двете Златни топки за най-добър футболист на Европа през 1978 и 1979 г.
DAMON (нерегистриран)
Да, първия мач завърши 1:1, но както казах и по-горе - много време мина оттогава. За транспаранта си спомням и определено подписването с Хамбургер си беше прието в Ливърпул като предателство. И въпреки че и за Хамбургер ШФ това бяха "златни години" (за периода: КНК, загубен финал за Суперкупата, закубен финал за КЕШ, КЕШ), успехите на Ливърпул са такива, че от спортно-техническа гледна точка Кийгън може да съжалява за напускането на отбора. Явно финансовия мотив е бил водещ. Другия малшанс е слабия английски национален отбор за периода 1974 - 1978 г. Когато англичаните бяха много силни през 1982 г., Кийгън не игра - лош късмет за него, лош късмет и за Англия, защото той беше от футболисттите, които в тежки мачове правят разликата.
Калоянов (нерегистриран)
Доста години минаха, мисля че мача в Хамбург беше 1:1,на реванша имаше огромен транспарант с надпис "Кигън, защо предаде Ливърпул".
Сороспийски (нерегистриран)
Велик играч. за съжаление на неговото място днес има само черни. но такава е реалността в Англия.
много (нерегистриран)
тъпо, ...
НАЙ
Григор с култово интервю от Мадрид: За победата над Ноле и един съмнителен хотел
Ивет Лалова-Колио стана майка за първи път
Проклет да е 14 април. Съдбата пожали Ндика, но нямаше никаква милост към Морозини
Приеха Карлос Тевес по спешност в болница
Нов скандал с изнасилване във Висшата лига - задържаха тийнейджъри
Ивет Лалова-Колио стана майка за първи път
Григор с култово интервю от Мадрид: За победата над Ноле и един съмнителен хотел
След поредно унижение в катастрофален сезон: Челси може да уволни Почетино още днес
Увеличават буферните зони за ЦСКА – "Левски", билетите са в продажба
Проклет да е 14 април. Съдбата пожали Ндика, но нямаше никаква милост към Морозини