Нарекоха го Петия от "Бийтълс"
Кевин Кийгън е първата рокзвезда на футбола
Да се появиш на снимка в местния вестник, седнал върху кошче за боклук едва ли звучи като най-славния старт на пътя към световната популярност. Нищо, че кошчето за боклук не е къде да е, а на десетина метра от входа на стадион "Анфийлд".
Но се оказва, че и такова прозаично и леко конфузно начало, може да е първа стъпка към величие.
Случката е истинска, от 1971 г. Малцина познават хлапето, седнало на кошчето, което се появява в регионалните вестници. Той е там, за да подпише с Ливърпул. Името му е Кевин Кийгън и светът нехае за него. Знаят го само в третодивизионния Скънторп, откъдето е привлечен.
Дни по-късно, на 14 август 1971 г., великият Бил Шенкли казва няколко думи персонално на този дребосък, който нервно тропа из съблекалнята с бутонките преди дебюта.
"Нервен ли си? Няма защо, синко! Това е най-големият отбор в света, а ти ще хвърлиш няколко гранати в полето им, няма да мога да те спрат!".
Джоузеф Кевин Кийгън приема буквално думите на човека, когото и днес нарича "учител". В 12-ата минута на дебютния му мач, пред трибуната "Коп", с червената фланелка на Ливърпул, той забива топката във вратата на Нотингам. Е, чак забива... С лек рикошет тя се изтъркулва дотам, но голът си е гол.
Ревът на сектора остава завинаги в съзнанието на Кевин. А той - в сърцата на тези, които пълнят славната трибуна.
Това е началото. Днес светът знае Кевин Кийгън като един от епохалните играчи на 70-те и 80-те години. В България, много от футболистите на 90-те, включително Стоичков и Пенев, могат да ви кажат кой е бил любимецът им от времената на детските футболни емоции. Кийгън. И така бе из цяла Европа.
Историята на Кевин не е приказка. Тя е за здраво бачкане, за да се постигне всичко. Започва с гена - баща му е миньор, който има здрави ръце и още по-здрави принципи в живота. Той е джорди, от региона около Нюкасъл. Хората там работят здраво - от сутрин до мрак. Забавляват се също така здраво с приятели и пият бира. И обичат футбола безкрайно, особено черно-белите цветове на техния Нюкасъл Юнайтед.
За тях Кевин е слушал много като дете.
Но футболът го отнася другаде като юноша. Като цяло първо доста го подритва и отхвърля, след като Ковънтри и Донкастър отказват да вземат дребосъка. Той е жилав, пипа добре топката, но няма ръст за професионален играч - това са заключенията им. Подценяват обаче характера на сина на миньора.
На 17 г. той е в Скънторп, тогава в трета дивизия. Дебютира и играе 29 мача още в първия си сезон. Позицията му е на десния фланг на халфовата линия. Но това топчесто хлапе не спира да тича от край до край по дължината на терена.
Кийгън не е навършил 20 години, когато скаутът на Ливърпул Джеф Туентимън го вижда и казва на Шенкли: "Има един дребосък... Тича като муха без глава по терена, но не спира да се бори и винаги е там, където е топката".
Клубът плаща 35 000 лири за Кийгън, който пристига да подпише договора си, но докато чака Шенкли сяда на кошчето до входа. Там го щраква и фотографът на вестник "Ливърпул Ехо", а снимката става митична.
Разбира се, в съблекалнята това е идеален повод за майтапи с новия. Той е толкова притеснен, че не може да си обуе правилно гащетата за тренировка.
"Намерихме отличен играч", казва пред камерите на BBC Шенкли в навечерието на сезона. Съотборниците на Кевин обаче не са толкова сигурни. Те се смеят - като полудял петел е, тича напред-назад, но ефективността му е нисичка.
Но, както го отчита и днес самият Кийгън, колективът в Ливърпул е много силен, здраво ръководен от самия Шенкли.
"Той беше като татко - човек с принципи и лидер. Не можеш да не го слушаш, когато заговори", описва нападателят легендарния шотландец.
В средата на 70-те години светът гледа към Ливърпул заради пет човека - четиримата от "Бийтълс" и Кевин Кийгън.
Той е суперзвезда, редом с Джордж Бест - изглеждат подобно, с дългите им коси, с рекламните ангажименти, фотосесиите, интервютата. Бест играе в Манчестър Юнайтед, Кийгън - в Ливърпул, при "Бийтълс".
Клубът се възползва от невероятната популярност на своя номер 7 и пуска картички, които се търсят из града като дефицитна стока. А момичетата се тълпят пред стадиона след мач за снимка или автограф. Кийгън е рокзвезда на футбола.
Той е Петият "Бийтъл". Джон, Пол, Джордж, Ринго и Кевин.
"Всъщност, това трябваше да е Джордж Бест - смее се Кийгън. - Бести бе най-голямата звезда, най-добрият на това поколение. Просто той не се интересуваше от парите. Не му пукаше за тях. Играеше за удоволствие и живееше както иска. Той беше гений. Срещал съм на терена Марадона, Бекенбауер, Кройф... Но Бести беше най-добрият.".
Парите и договорите отиват при Кийгън, както и славата. Преследват го орди от фенове и фенки, а известността му стига дори до Америка.
На терена в Ливърпул нещата вървят фантастично. 172-сантиметровият Кийгън вече не е крило, той е втори нападател, редом до огромния 186-сантиметров Джон Тошак.
Двамата нижат голове, Ливърпул прибира титли и трофеи.
За шестте им години заедно в атаката на "червените", шампионските медали са три, Купата на ФА е спечелена веднъж, Купата на УЕФА - два пъти, а през 1977 г. идва и кулминацията. Ливърпул вдига първата си купа на шампионите, побеждавайки Борусия Мьонхенгладбах във велик финал в Рим с 3:1.
Кийгън побърква Берти Фогтс, който е смятан за най-силния персонален пазач в играта. При 2:1 в последните минути Кевин завежда германския бранител на разходка из Рим - около Колизеума, фонтана "Треви" и още куп забележителности, преди да го принуди да го фаулира в наказателното поле. Така описват ситуацията германските вестници, изумени от играта на Кийгън - звезда, изцяло подчинила се на отбора.
Те още не знаят, че съвсем скоро ще го гледат отблизо. Суперзвездата има договор с Хамбургер.
И настава истерията по Могъщия Мишок, както го кръщават немците.
По това време Кийгън вече е издал и първите си два музикални сингъла, стигнали в топ 30 на чартовете на Великобритания. Прическата му е хитова, а бакенбардите отново се връщат на мода в Хамбург. Градът - и това ако не е ирония на съдбата - също е неразривно свързан с "Бийтълс"!
Кевин печели титлата и в Германия. Взима и два пъти "Златната топка", като в Англия са възмутени, че не му е дадена нито веднъж, докато играе клубен футбол в родината си. Превръща се в огромна звезда на прага на новото десетилетие, което ще зарадва футбола с разцвета на футболни идоли като Платини, Румениге и Марадона. Неговият блясък обаче върви към заник.
През 1980-а изненадващо се връща в Англия, за да играе в Саутхемптън. После идва и трансфер в Нюкасъл, където го спускат на терена с хеликоптер, а градът е в истерия. Лудите по футбола джордита го приветстват като Бог, снимките му красят кръчми, домове, параклиси и магазини, а местният вестник "Хроникъл" пуска лафа, че вероятно 90 процента от мъжете в града са готови да простят изневяра на съпругите си. Ако е с Кевин Кийгън!
Това е любов от пръв поглед - играчът винаги е искал да облече поне за един мач черно-белия екип заради татко си, а феновете - да го видят в него.
Кийгън обаче има едно голямо терзание в кариерата си. "Един ден на надгробната ми плоча вероятно ще пише - защо съдбата не искаше да направя голямо първенство за Англия?", шегува се в британски стил.
Тимът не се класира за Мондиал 1974 и този в Аржентина четири години по-късно. На Евро 1980 Кийгън е капитан, но Англия не минава груповата фаза. Идва Мондиал 1982 и "трите лъва" пътуват за Испания като един от фаворитите с много силен отбор. Проблемът е, че Кийгън е контузен.
В един момент той не издържа на постоянните болки в гърба, наема кола и тръгва за Германия, където минава терапия при свой познат специалист.
Отказва се след това световно от националния. Един ден, близо 18 години по-късно, след поражението от Германия в последния мач на стария стадион "Уембли", Кийгън абдикира и като селекционер на страната.
Кариерата му като треньор е прославена с убийствения нападателен футбол на Нюкасъл, в който се влюбиха милиони по света през 90-те.
"Разбира се, не спечелихме нищо. Освен сърцата на феновете...", анализира периода, в който Биърдсли, Лий, Жинола, Фърдинанд, Асприля, Шиърър и останалите правиха чудеса по терена в черно и бяло.
Кийгън е все така темпераментен, когато говори за футбол, и днес. "Най-достойният и честен човек във футбола", нарече го наскоро сър Алекс Фъргюсън, с когото бяха в дългогодишен конфликт по оста Манчестър Юнайтед - Нюкасъл и конкуренцията между тези два тима във Висшата лига през 90-те.
Крал Кев, Могъщият мишок, Петият от "Бийтълс"... Синът на миньора, който седеше върху онова кошче за боклук преди 48 години, остава една от най-ярките звезди на световния футбол.
В България и днес помнят едно негово участие в предаването "Всяка неделя", преди мач България - Англия в края на 70-те. Толкова ярко впечатление прави този елегантен, усмихнат и харизматичен човек, интелигентен и изказващ се с уважение по всяка тема, че Кийгън у нас става парола за цяло едно поколение, което е било свидетел. После ни вкарва и два гола на терена... Но той това прави.
Първата рокзвезда във футболен екип. След него дойдоха Бекъм, Роналдо и останалите, наричани в десетилетията на интернет и социални мрежи с имена като "модни икони".
В началото обаче бе Кевин Кийгън.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}