Коментари - Невидимата драма на един елитен тенисист: Паник атаки, пристъпи и страх | Корнер.dir.bg

Не си поставяй задачи, които надхвърлят възможностите ти. Свръх задачите предизвикват свъхнапрежението. Наслаждавай се на това, което си постигнал. И не скърби много за това, което нямаш. Защото живота ще ти стори тъжен. Тоя си има всичко. За какво тогава се паникьосва?

Преди два месеца за пръв път в живота си получих прегаряне (бърнаут). На 37 съм. От тогава мога само да спя и да се разхождам - загубих радостта от работата си (учител съм). Имам периодични паник атаки и пристъпи на необяснима тревожност. Отидох на психиатър, който ми изписа хапчета на билкова основа. За моя изненада помагат. Всичко, за което Марди Фиш говори, ми се случи и продължава да ми влияе. Старая се да споделям с всички, защото много хора нямат представа за това състояние и често срещам реакции от рода на - "мина ли ти лошото настроение", "нищо ти няма, ти си внушаваш".

да се състезава пред публика не може да го разбере. много,много спортисти с прекрасни физически и технически показатели са се проваляли или въобще не са успявали да направят кариера поради психическа неустойчивост.Не е лесно,никак

се борете с нещата, които застрашават психиката ви. Не ги подценявайте."

Просто поради някави съмнения относно своето здравословно състояние,е изгубил вярата в себе си.Там на върхът,всичко е от значение.Там на върхът са човешките възможности.И важното е че този човек е бил на върхът,и е постигнал нещо което остава само мечта за повечето тенесисти.

............това за наш Гришо се едно е писано!

По лоши за тези които нямат 7 000 000 $ са не паник атаките, а парѝ атаките, които ни заливат всеки месец.

И сега аз какво трябва да направя..... Добре де ще си го преместя!

особено този, в който се бориш за висотите /т.н.елитния/ има много стрес, много залагания на високи обороти и не всеки има психиката на Джокович или хъса на алпинистите... В обикновения живот на обикновения човек СЪЩО има моменти, в които можеш да развиеш паник /т.н./ атаки, а това си е просто страх, страх, че не може да се справиш, че няма изход от ситуацията, че... Интересното обаче при него е, че всичко като че ли е започнало от аритмията му...

Хубавото - макар и неафиширано в тази история, е това, че явно не е получил паник-атака в решителния момент на собствената си сватба. Макар че бъдещата му тогава жена най-вероятно щеше и от такова положение да го измъкне. Имал е късмет с нея.

Аз от 30 години съм в постоянна паник атака. Един феномен ми предсказа, че ще ми мине като всички дето ни управляват влезнат там, където им е мястото.

Лесно е само когато коментираш другите. Трудно е да работиш, да успяваш да си уверен в себе си.

Живея с паник атаки вече ,10 години. Саамо човек, който не се е сблъсквал с тях не знае колко парализиращи и ужасяващи са. Респект за Марди Фиш и затова, че смело разказва историята си и затова, че дава кураж на другите. Ужасно е да загубиш вяра в собствените си сили и възможности. Респект, че наново е успял да нареди живота си