Коментари - Преди 30 лета: А ти къде беше в 16 часа 36 минути и 14 секунди на онзи 5 юли? | Корнер.dir.bg

Защо ли се гордеем с успехите на някакви си там ритнитопковци, а не с Джон Атанасов, Юл Браун, Райна Кабаиванска???? А дали не тези, които тоолкова се радват на футБолните успехи, изобщо знаят имената на някой известен българин в науката, културата, изкуството???? Да не се хваля, но аз не се интересувам от футбол изобщо (мъж съм) , не се излагам по тиктоци, фейсбуци и пр., просто си гледам работата и имам 17 публикации в Скопус.

тъжното е, че сега сме в клоаката. дори е гадно да се припомня 1994.

Леле невероятна вечер беше...Тая и мача с Германия....Бях в Несебър, на почивка.Бяха изкарали пред станцията на алеята един стар портативен "Юность", монтиран на стол, който постоянно трепкаше...Особено кога минаваше надписа-Майкрософт поздравява всички българи! Идеше ми а му набием един шут, и право у стария град щех да го приземим! Ама друг телевизор немаше! След победата Несебър беше ЛУДНИЦА!!! Толкова мацки не съм целувал за една вечер ни до... ни след това! Абе никога! Излезнахме с един стар Пасат единичка брат, комби, 6 човека, един през люка се показал.... Аз ги карам, и с лявата ръка на всеки-дай пет, дай пет... Падна ми ръката... Стария град беше отворен, на входа минавахме под огромно българско знаме...Еуфория, хора раздават бира по улиците...Разстоянието до Слънчака и обратно го минах 10-15 пъти! Въртех и викахме дорде има бензин... На другия ден си шепнехме... Но най-важното, бях само на 21 години...

Цялата фамилия на масата пред телевизора Само аз на терасата , защото нямах нерви за поредното изпитание . Следях през отворената врата събитията. Незабравимо лято!

Преди месец бях в Тунис, един уличен търговец ме забавлява......пита -от къде си?. - България, отговарям. Ахам--Стоичков Шапки долу

Какъв ли трябва да е животът ти за да смяташ че движението на една топка е от голямо значение.

Спомням си първата снимка, но заснета от друг ъгъл. При видео повторенията на радостта от гола ясно се вижда момента, в който киряка, обсебен от еуфория туря пръст в задника на ..... голмайстора.

Спомням си този отдавна отминал ден.Бях овенен.Даже дежурен на поделението"Безсмъртния възел".Аз старшина"По жесток от Рамбо".Тормозих войниците да гледат картофи,хм за обръщение ми към войник беше "ей уйник" или "ей солджър" когато след такова обръщение към тях казах- оберете две лехи от картофите опържете ги ще прайм молебен с бира за наще да бият и то взе че се получи.На следващия мач с Германия е моят рожден ден пак дежурен пак молебен с бира и картофи и най- славната победа на нашия отбор и най-хубавия подарък за моя 35г рож.ден.Благодаря Ви момчета тези от Америка и тези от "безсмъртния възел"

Повечето от тях, както почти всички спортисти по онова време бяха малко далавер импекс и широки далеч от соц. дисциплината сърца.Но-о-о-о, те бяха мъже по характер без дори да подозират за евро атлатически или московски ценности.Те бяха готови да си скъсат шушоните, да повръщат и т.н., но да останат синове на България и да не им пука от скъпите гении на този спорт за бедни.Имаха и известен шанс за разлика от големите български футболисти преди това.....Гунди, Митата, Чико, Бонев, Соколето, Пърчанов, Йорданов- не сте и чували за Дунав Русе и задните ножици на тази девятка....Не могат да се изброят всички.Пропускам Шаламанов,който накара най големите световни клубни шампиони да треперят само от сянката му. Или Попов / Тумби/...Джантиле каза,че почесвал някаква сянка да го подминава.А, онези от Стокхолм след загубата си с 2:0 там казаха,че нападение съставено от Чико, Тумби, Гунди, Бонев,Митата... може да бъде спряно само от полицията А, бразилските феномени след приятелският ни мач там пощуряха по Диев и даваха огромните тогама 100 хил. долара за да играе за тях, но идеологията не позволяваше.А, Начко Моначко.... Накара футболна Франция да мечтае за него, да иска да го купи, но държавата не даде.... и Начето си отиде в скромност.Сега дори не си спомнят за него...За Начко Моначко! А, спомняте ли си,че отнеха майстор на спорта на Бонев,защото го хванаха да играе футбол за много пари с големите евро звезди по плажовете на Медитерането и им беше вкарал топката отзад, за да не я виждат..Бяха славни времена!

Аз бях вкъщи тогава - 11 годишен запален по футбола келеш. Помня на дузпите с Мексико как баща ми сновеше напред назад из хола, та чак на терасата ... кръстеше се, молеше се "хайде, Боже Господи! Моля ти се ..." и целуваше златното кръстче на врата си. Записвахме на видео касети всеки мач и после ги гледах до побъркване. Знаех наизуст всяка реплика на коментаторите ... Все още гледаме мачове с баща ми като се съберем у тях и все още е весело ... нищо, че не играе България.

Бихме гърците, бихме французите, ама после те станаха евро и световни шампиони, а ние не можем да се класираме дори за групите.

Абе 16:36 ч. беше в Ню Йорк! Но тук в България си беше късно вечерта в 23:36 ч.!

Живея в Германия.Синът ми тренира в училищния отбор.Тренцорът им помни мача с Германия и казсл:Н*срахме се тогава.Мачът с Германия гледах на село с братовчеди и дядо ми.Като бихме се обадиха нашите от Бургас и казаха:"Идвайте!".Пали дядо москвича и хванахме половин Бургас по улиците да празнува.Голямо изживяване беше!

Моите деца, родени след 2000-та година, може би, никога няма да видят България да играе на полуфинал на световно първенство по футбол (все едно в каква възраст и пол). Да не отдадем почит на този успех 1994г., колкото и далечен да е, ще е жалко. Все още героите са живи (без Туньо, моят личен любимец и идол - лека ти пръст юначе) и спомените ни от тази емоция са живи. Тези футболисти и този отбор ни донесоха радост, която никой в следващите 5-10 поколения няма да да може. Айде наздраве!

Много тъпо писмо. Точно това ли трябва "да събуди националната ни гордост". Поне да беше изтрезнял, преди да го напише. Никому неизвестен мексикански "писател".

Аз бях на 21 години, в София от онова време, с бял костюм на Витошка, с пари в джоба, да викам и да се радвам с хората!

Няма смисъл да ги показвате тия полуграмотни ритнитопкьовци ... Те освен неграмотни, бяха и все още са и толкова проЗти и елементарни охлюви ... че няма нищо за гордеене относно тях ! Да си припомним също така как нигерийците им разпраха аналите в началото на мондиала, и как накрая швеЦите им го набиха чак до сливиците на тия същите ... нашта гордост !! Най-правилно постъпи Трифонът Иванов, като пукна ... Де да беше повлякъл крак Трифонът ... досега БГ футболът щеше да се е оправил !!!

но като погледнем сега къде сме..... Вместо да изграждаме, ние деградираме. Вижте Гърция... 1994 бяха абсолютно никои, 2004та европейски шампиони, 2024 имат шампион в малката лига европа

Четях за Държавен изпит и слушах мача по един ВЕФ в квартирата в Пловдив. На другия ден професора каза че днес няма да скъса никой в знак на победата. Велик момент беше. Младите не знаят те то какво е БГ футболна гордост. между другото съм жена на 51

Байгън, аман. А къде беше ти преди 200 години по това време?

Най- разпознаваемия българин!

Къде беше пръста на Киряков по това време?