17-11-2017 20-11-2018

Преди 30 лета: А ти къде беше в 16 часа 36 минути и 14 секунди на онзи 5 юли?

Връщаме ви към писмото на мексиканец до Христо Стоичков по повод великия мач от САЩ 1994

Снимки: Getty Images

Преди 30 лета: А ти къде беше в 16 часа 36 минути и 14 секунди на онзи 5 юли?

Връщаме ви към писмото на мексиканец до Христо Стоичков по повод великия мач от САЩ 1994

12:27 | 5 юли 2024 | Редактор : Динко Гоцев 31 11297 Снимки: Getty Images

Виж още Преди 30 лета: Историческото 4:0 срещу Гърция изстреля България към американския Олимп

Ретро

Някак се изтърколиха 30 години от лудото лято на САЩ 1994, когато мечтата на българина изведнъж придоби ясната форма и шарки на футболна топка. Отборът ни стигна до полуфинал на световното първенство, след като победи по пътя си шампионите на планетата от предходните два Мондиала - Германия и Аржентина.

Един от победните мачове остава символен - онзи осминафинал с Мексико на 5 юли преди 30 лета, спечелен с дузпи след 1:1 в 120 ужасно тежки минути срещу 70 000 мексиканци в Ню Йорк. Христо Стоичков ги "простреля" в началото с левачката, а те изравниха от много спорна дузпа, за да се стигне до равенството и геройствата на Боби Михайлов, спасил две дузпи.

Но няма да ви припомняме играта - прилагаме видео от мача, за да си направите кефа пак да изживеете емоциите от него. Ще ви върнем по един различен начин към знаковата победа.

Години след Мондиала в Щатите, у нас дойде мексиканският писател Хуан Пабло Вилялобос. След визитата си в България, популярният в Северна и Централна Америка автор обеща да напише лично отворено писмо до Стоичков. Направи го за 20-ата годишнина от двубоя през 2014-а, и го изпрати за публикуване на българския си издател - "Жанет 45". Вилялобос е автор на пътеписи, на литературна и кинокритика, както и на стотици пазарни проучвания. Много е популярен в родината му, а и естествено - много запален по футбола. Издателят го предостави за публикуване специално на в. "Дневник" през 2014-а, а днес ви го припомняме на същата дата - 5 юли, пет години по-късно.

Едно страхотно любопитно четиво, малко далечно от мача, но не и от темата. Струва си пак да го видите:

"Скъпи Христо,

Първо трябва да те помоля за извинение, че се обръщам на "ти" към теб, който си същински Звяр и Паметник на Вселенския Футбол изобщо и на българския в частност. Аз съм само един смирен мексикански писател, който преди вече 23 напусна футболните игрища поради тактически и технически съображения, както и поради недостиг на качество - бях откровено некадърен! И все пак се осмелявам да ти говоря на "ти", защото нашите животи, скъпи Христо, твоят и моят, са навеки свързани от нещо, случило се на 5 юли 1994 г. в Ню Джърси.

Ти къде беше във въпросния ден, в 16 часа 36 минути и 14 секунди? Помниш ли? Вярно, това прилича на въпрос, който би ти задал някой съдия или прокурор, за да разбере дали имаш правдоподобно алиби, но в нашия случай, драги Христо, както и да отговориш, няма значение. Защото аз знам къде беше: Точно в онзи момент ти тъкмо влизаше в мексиканското наказателно поле. Което, както и да го погледнеш, е същото като да нахлуеш в суверенната ни територия!

Да си чувал текста на мексиканския химн? Не знаеш какви ужасни неща казва, че правим на чужденците, дръзнали да осквернят нашата земя. Казва още, че небето е дало на родината ни по един боец във всеки неин син!

Но да караме подред. По онова време аз живеех в Мексико, бях на 21 години и следвах в университета. Ех, Христо, а какво гадже само имах - красавица на точно осемнайсет! Де да я познаваше, мисля, че щеше да ти хареса. Дребничка такава, но прекрасно сложена... макар че това няма нищо общо, не ме разсейвай.

В онзи летен следобед бяхме се събрали у нашите, за да отпразнуваме неминуемия и неподлежащ на съмнение триумф на мексиканския национален отбор над българския. Надойдоха сума хора: братята ми, братовчедите, чичовците, лелите, вуйчовците, вуйните, бабите, дядовците, приятелите и комшиите. Всеки донесе храна и напитки: такос, гуакамоле, карнитас, пръжки, текила, бира - някой път ще те поканя на гости, за да разбереш за какво ти говоря!

Историята до момента беше на наша страна: Може би си спомняш какво се случи на осминафиналите на Световното през 1986 г. - какъв велик гол ви вкара Мануел Негрете! От друг страна, фактът, че най-красивият мексикански гол в историята се материализира в българската врата, съвсем не значи, че имаме нещо специално против Българския Народ. Чиста случайност - просто вратата се оказа на пътя на нашия отбор. Прочее, бяхме в приповдигнато настроение, твърдо убедени в победата, когато настъпи шестата минута (и четиринайсетата секунда след нея) от първото полувреме и ти получи топката в нашето наказателно поле.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Тук ще се наложи да премина в подробен режим на разказ, за да предам последвалите четири съдбоносни секунди, така че най-сетне да разбереш причината за настоящото писмо:

- Шеста минута и 13 секунда: нахлуваш на мексиканска територия - дядо Чон взема едно начо и го маже с гуакамоле;

- Шеста минута и 14 секунда: получаваш топката - дядо вдига начото към устата си;

- Шеста минута и 15 секунда: шутираш с Невиждана Ярост и продънваш мексиканската врата - дядо се задавя;

- 36 минута и 16 секунда: ти се радваш на гола - дядо умира от МИГНОВЕН РАЗРИВ НА СЪРЦЕТО.

Какво ти беше крив, Христо, моят дядо? Какво толкова ти направи? Та ти дори не го познаваше!?

А той беше хубав човек, работен, разправяше смешни вицове. Както сам ще се досетиш, докато се стигна до дузпите и неочакваната за нас българска победа, ние вече ридаехме заради кончината на дядо. Ти знаеш ли какво е да се плаче по две причини едновременно!?

Години наред, драги Христо, имахме зъб - тайно и ядно - на българските национали и на всичко, свързано с България. Добре че до Мексико не стигат кой знае колко вести за България.

После, както най-често става, времето покри с пелената на забравата смъртта на дядо и оня печален следобед. И тогава един ден, 19 години по късно, направих като теб, само че в обратния ред: качих се на един самолет и навлязох в българска територия.

Когато родата ми научи за това пътуване, свика Генерално семейно събрание с цел планиране на Сериозни Мерки за санкционирането ти.

"Мъст!" - викаше един братовчед, който отглежда кокошки. "Родина или смърт!" - повтаряше тате, който е ходил веднъж в Куба и й е научил лозунга. "Малко да се поизтезава!" - настояваше една от лелите ми, която е монахиня, но по необясними стечения на обстоятелствата никога не си е в манастира. Наложи се първо да отскочим за текила и бира, за да можем да стигнем до Всеобщо съгласие.

В крайна сметка, скъпи Христо, след два дни разисквания и трийсет и седем бутилки текила, решихме да ти простим. В замяна обаче държим да получим няколко дребни знака на добра воля, колкото да се убедим, че действително си се оттеглил от футбола и нямаш намерение да се появиш на световното в Бразилия през 2014-а и да ни отстреляш с някой от твоите Шутове с Невиждана Ярост, дето толкова ги обичаш, с което да вземеш да довършиш баща ми, да речем.

Сега, ако обичаш, се съсредоточи в нашия списък с (неподлежащи на оспорване!) искания.

1. Един тон bulgaros (така викаме на онези гадинки, с които се прави киселото мляко);

2. Деветдесет и четири тишърта на ФК "Барселона" с автограф (семейството ми е доста голямо);

3. Две тениски на ЦСКА с автограф (в Мексико не следим много-много българското първенство, но знаем, че това е твоят отбор);

4. Две хиляди литра от онази така вкусна супа от кисело мляко, която правят по твоите земи;

5. Двеста златни мартеници.

Както забелязваш, скъпи Христо, нашата прошка ще ти излезе съвсем тънко. Такива сме си ние, добряци. Смятам да оставя това писмо в домашната ти пощенска кутия, като за целта се възползвам от пътешествието си до България. Надявам се да стигне до теб.

Моля, приеми съответните благопожелания на цялото ми семейство. И хайде, хващай се за списъка!

Сърдечен поздрав, Хуан Пабло Вилялобос."