Трикът, който и ЩАЗИ не можеше да предвиди - как излъгахме ГДР в съдбовен мач (Снимки)
През пролетта и лятото на 1985 г. българският отбор проведе операция "Мексико 86"
Обратно в новинатаКоментари - Трикът, който и ЩАЗИ не можеше да предвиди - как излъгахме ГДР в съдбовен мач (Снимки) | Корнер.dir.bg
Коментари 53
Да биеш три пъти под ред...... и то Франция, ГДР и Югославия
Вярно е Коце - бяхме отбор . Сега се чудя тези футболисти като видят как играе даже и една Унгария с какви очи продължават да практикуват футбол .
Много хубаво разказано! Благодаря! За мача с Франция 1985 да споделя...Преди няколко години седнах в "Старата къща" в Българево. Съдържателят като разбра, че съм от София и имам далечни роднини в селото, веднага ме пита дали не съм Константин. Веднага друсна домашна мускатова ракия и салата от пресни миди и каза, че каквото и да си поръчам, е без пари. Тръгнали с Москвич от Българево за София с втория ми братовчед. Едно време се пътуваше цял ден между Варна и София. Татко, бог да го прости, бил намерил някак билети за мача. Спали у нас. Имах спомени като дете, че роднина е идвал с негов приятел, но само толкоз. Много драго ми стана, че човека помни. Как да не помни - да треснеш два на нула Платини, Жирес и Тигана. Тогава цяла България е ходила на мач на националите, не като тия полупрофесионалисти на трибуните в Разград, на които някой е раздал листовки със "Сърце, душа, за България!". :( По-долу един се бе облещил дали имало дискотеки 80-те в страната. Нямаше хич, живеехме по дърветата, а по-богатите бяха на наколни жилища в езерото Панчарево.:)
Други времена бяха, футболът бе друг. България бе диктатура, но имахме много добри и сърцати футболисти и футболът бе разтухата на народа! Гледам ги нашите момчета на снимките и ми е драго. (Гиби - “любовта на народа” беше голям шемет:) Този, с вечно смъкнатите чорапи на снимката - за по-младите)… Без характер и упоритост. воля и много хъс (и самодисциплина) - освен талантът и любовта и посветеността към играта и много тренировки - не се става голям футболист!
Тъжно е все мачове от преди 30-40-50 години да си припомняме, а сега да е такава мъка... как Хърватска успяват да поддържат такова ниво толкова години?
Това е сега положението - виж ги как дръпнаха като държава, съда са те сега, къде сме ние! И Румъния ни мина като бързия влак и сега не можем и да мечтаем и тях да стигнем!..А бяха зад нас, покрай нас се надаха да влезнат в ЕС… Има един много решаващ фактор зъ успеха на една държава в генерален план, освен другите - и той е моралът и националната гордост и достойнство на нацията, усещането за общност като народ. В България то е много закърняло и е в следствие на десетилетни лоши управления, нацията ни е разкъсана и разделена, болна. И футболът, естествено!
Било е отдавна, имали сме футбол,тогава перуката не беше на власт. Футболът се играеше с хъс, до последно, затова и стадионите се пълнеха с публика. Жалко, че младоците сега, са пълна противоположност. Черното тото разби тотално футбола.
Времената, когато биехме с 4:0 Люксембург, а в "Народен спорт" имаше критични статии, че сме ги били с много малко...
Първия мач, който гледах на живо, на 10 г бях тогава, бях шокиран, че някой не ми коментира като пред телевизора, но си го спомням, голяма радост беше!!!!
Силен отбор имахме тогава. Гледам на снимката от 11-те национали 6 са футболисти от Левски: /Михайлов, Гибона, Сираков, П. Петров, Руси Гочев, Ники Илиев/.
И какво общо има ЩАЗИ, особено пък за изпълнението на фала. Аман от партийно коректни словописци. Не си го спомням мача, но стадионите бяха пълни, а ние по цял ден ритахме топката.
По времето на социализма, в социалистическите държави какви други семейства освен работнически имаше? ??????
Имаше т.нар. творческа интелигенция, научно-техническа такава, над тях номенклатурата, отгоре - аристократите от ЦК на БКП, на върха - Политбюро, и царят - Генералният секретар на ЦК>
Знам че ти преча на пропагандата ама кажи къде са били тия дискотеки 80-те години???
В София много известна беше Цецо Спасов на Витошка и Ритъм в подлеза на бул. България.
Виж сега, ако твоето семейство сте си стоели само затворени в къщи и не сте правели нищо, освен да ходите на работа и да правите зимнина, това си е ваш проблем. А футболистите, като млади хора със слава и пари се отдаваха на пиянство, както се случва и днес. Може да е било в дискотека, най-долна кръчма или в панорамата на Японския хотел, все тая. Тъжно е, че преобладаващата част от българския народ е толкова затънал в материалните си проблеми, че мисли само за оцеляване и се ограничава във всичко. Но места за купон и пръскане на пари е имало винаги.
Младежки дом "Лиляна Димитрова" на ул. "Кракра", в близост до Английската гимназия. Е, тогава не се казваше "Кракра".
А вие се оплаквате, че футбола у нас бил кенеф. Я гледайте какъв футбол имаме. И как са го украсили само, все едно съм платил за тази статия.
ИМАХМЕ футбол. Аз гледах тези мачове тогава. Все едно сега да бием подред Франция, Германия и Хърватия. Били сме невероятно близо до световното ниво, на светлинни години по-напред от сега. Обаче си бяхме същите мрънкачи, и нямахме самочувствие пред света. Вечно кисели и критични към всички, само не към себе си.
Бях на този мач.След гола милиционерите/ или по точно имаше един капитан -Черния му викахме/ни биеха с палките и не ни даваха да се радваме на гола !
Не, че не ходеха на дискотека, но тези български мъже имаха дисциплина, чувство за отговорност и всичките бяха израсли в работнически семейства, както впрочем всички световни звезди -Пеле, Марадона, Кройф, Гаринча, Зико, Меси.......
Тогава бех на 9 г., но имам силен спомен от мача. Гледахме го в нещо между хотел и хижа на Витоша. Обаче защо имам натрапчивия спомен, че голът бе писан на Бойчо Величков, в разбъркването след изпълнението на прекия свободен удар???
Да ме сети някой за по-куци коне от германците от ГДР по него време. Гетов ли ни закара на световно тогава.
...имаха много мръсен футбол, никаква техника, бяха физически силни, груби, като глутница. Те и СССР ни бяха трудни съперници, на нас де, инак на Запад ги правеха на маймуни. А ЩАЗИ е нашата Държавна сигурност.
Реално погледнато и двете държави имаха по-силен футбол - на национално и клубно ниво от нас. Добре си ги описал както и статията впрочем - криви. Нашите бяха техници, но физическата подготовка определено не беше на европейско ниво. И изпитвахме трудности не само срещу СССР и ГДР, но и срещу други "силоваци" като Швеция и Нигерия, какво остава за ФРГ и Англия. Мача срещу ГДР си го спомням отлично - бях на стадиона. Тежък мач с много тичане, твърда, на моменти груба игра, единоборства, центрирания. 0:0 устройваше ГДР и се бяха затворили, нашите се поизмъчиха. Но отборът беше силен и действително направи 4 поредни победи, включително срещу действащия европейски шампион Франция - един разкошен мач, за който не можах да си купя билет (на Васил Левски имаше 70 000, после се оказаха 73 000 - доста над капацитета на стадиона, но тогава това беше възможно) и гледах по телевизията.
Имаме и един циганин в състава-Никалай Арабов от Сливен.
Нещастнико, толкова разбираш, че само тая тъпотия може да измислиш. Нещо да кажеш за бате Айко, който играеше наравно с Платини и Марадона? На него какъв ще му кажеш, че е бил? Никакъв щото не го и помниш, такъв разбирач си, помниш само тъпотиите. Арабов и Садъков бяха големи българи, които се бореха за успеха на България до последен дъх. За разлика от сегашните епилирани женчовци, които никога няма да играят срещу великите отбори на днешното време. Така че, набеден разбирачо, запомни, че това бяха големи играчи. Другото не е важно, всички те бяха българи!
По него време имаше така наречените метачи и стопери, най добрите бяха Арабов и Тодор Марев от Черно море. Арабов съм го виждал в Шведския хотел във Варна, когато бяха на лагер,всички разпускат я питие, я мадама той стои встрани и ги гледа. Отивам до него аз ученика, здрависваме се, говорим той скован не може да се отпусне, чувството че е недолюбван не го напускаше. Беше невероятен играч било то и от Сливен!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}