17-11-2017 20-11-2018

Трикът, който и ЩАЗИ не можеше да предвиди - как излъгахме ГДР в съдбовен мач (Снимки)

През пролетта и лятото на 1985 г. българският отбор проведе операция "Мексико 86"

09:01 | 6 април 2023 | Редактор : Динко Гоцев 53 20677 Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Ако не сте на достатъчен брой години, за да сте гледали футбол преди 1990 г., то националният отбор на ГДР ви се струва като някакъв динозавър или дори фикция. Но си съществуваше реално и дори беше съвсем не за подценяване. Източногерманските футболисти бяха вероятно не на нивото на тези от Западна Германия, но със сигурност подготвени и мотивирани като войници, подобно на другите. Просто играеха до един в по-малко класното първенство на Изток от разделителната стена.

Ретро

И когато ги видяхме в нашата група от квалификациите за Мондиал 1986, никак не ни стана приятно. Винаги неудобен противник, корави особено на свой терен, понякога на ръба на твърдата с грубата игра... те допълваха "група на смъртта" - нашите, европейският шампион от 1984-а Франция, великолепният югославски отбор с немалко звезди, като и аутсайдерът (тогава - пълен такъв) Люксембург.

Точно към мача с източногерманците на днешната дата преди 38 години ви връщаме с уникалните снимки на Иван Григоров.

ВЪРНЕТЕ СЕ КЪМ ПАМЕТНИЯ МАЧ ОТ 1985-А С ГАЛЕРИЯТА>>>

Програмата беше изготвена така, че стратегията ни бе ясна.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

След първите три мача имахме три точки от гостуването в Югославия (0:0), победата над Люксембург у дома с 4:0 и очакваната, но дошла много трудно загуба от "петлите" в Париж - 0:1 с една късна дузпа на Платини в 82-рата минута.

След което идваше "планът в три стъпки". Три мача в София поред срещу конкурентите, които - ако бъдат спечелени, реално ни изстрелваха на световното.

На 6 април 1985-а приехме ГДР, на 2 май бяхме домакин на Франция, а на 1 юни - на Югославия. След това, през септември, чакахме безоблачно гостуване на Люксембург и при четири победи в тези четири срещи, нямаше как да ни изпреварят за едно от първите две места.

Около източногерманския отбор в онези времена витаеха сенките на ЩАЗИ, както и около всеки спортист от тази страна, отишъл на състезание в чужбина. Говореше се, че агентите на тайните служби ги съпровождат навсякъде, че дори играчите са вербувани и още какво ли не. За някои от футболистите, между другото, през годините след 1990-а наистина се доказа, че са подавали данни към ЩАЗИ за всяко пътуване и действията на съиграчите си. Това обаче е друга история, а не тази, към която ви връщаме.

Не за ЩАЗИ и такива неща са си мислили и 49 000 фенове на "Васил Левски", заели места на трибуните в онзи априлски следобед. Трябваше ни само победа, нищо друго.

В нашия състав личаха имената на Георги Димитров, Стойчо Младенов и Ради Здравков от ЦСКА. Този тим бе играл полуфинал в Купата на шампионите три години по-рано и с тях двамата в състава победиха Нотингам, Ливърпул, Реал Сосиедад, Монако и т.н. в онези години. Левскарите Боби Михайлов, Наско Сираков, Гиби Искренов също са титуляри срещу ГДР, а "сините" два месеца по-късно станаха шампиони у нас драматично. И също бяха направили европейски подвизи в сезоните около този мач (Щутгарт е елиминиран два пъти).

Съперникът?

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Единствената звезда, за която е възможно да сте чували, е Андреас Том. Беше страхотен нападател през 80-те и 90-те, не само в Динамо (Берлин), а и в обединената Бундеслига след 1991 г.

По четирима играчи сред 13-те, взели участие в София, даваха именно берлинското, както и дрезденското Динамо. Двама са от Локомотиве (Лайпциг), по един от Магдебург, Карл Цайс Йена и Рот Вайс Ерфурт.

Виж още Как "Васил Левски" погълна "червените дяволи", а светът разбра кой е Стоичков (Снимки)

Отваряме скоба, защото имената на тези клубове едва ли ви впечатляват.

Магдебург бе носител на КНК през 1974-а, тимът от Лайпциг игра финал на същия турнир през 1987-ма, берлинското Динамо имаше два четвъртфинала и полуфинал за КЕШ в годините около 1985-а, а дрезденското спечели Интертото през 1983-а, а също записва полуфинал в купата на шампионите. Карл Цайс има загубен финал за КНК през 1981 г. През 80-те клубните отбори от ГДР бяха сериозен фактор в континенталните турнири на УЕФА.

Та - преди мача с ГДР, в групата нещата са следните: Франция има 7 точки (4 мача), Югославия е с 6 (пак от 4 двубоя), ние сме с 3 (от 3 мача), а Люксембург няма точка. Но знаем, че изоставането ще се превърне в предимство, ако успеем в "трите стъпки от плана".

Първата е адски трудна. Мачът е мъка и на терена, и за гледане. Съперникът е изключително здрав и "крив" отбор, а за капак още в 25-ата минута се налага да направим едната от двете смени заради травма на Руси Гочев. Влиза Пламен Гетов - един от най-силните изпълнители на преки свободни удари по това време вероятно в цяла Европа.

Но играта не върви, а и срещу този съперник никога не е лесно. Контраатаките на гостите стават все по-опасни, публиката е "на тръни", а голът на облекчението не пада.

В 87-ата минута идва ключовият момент. Нарушение пред наказателното поле, а когато имаш Гетов в състава, това си е направо златен шанс. Пламен залага топката и трибуните се изправят на крака. Хората чакат поредния ювелирен фаул на майстора. Навремето, когато русолявият плеймейкър заложеше топката да бие пряк свободен, това си се считаше за 70-80 процента гол.

Но става нещо странно. Капитанът Георги Димитров отива в стената на германците, а Гетов тръгва рязко край топката, оставяйки я на Ради Здравков.

Той я чуква триково с петичка към Младенов, който замахва с левачката и ъгълът на удара вече става съвсем друг от този, който очакват съперниците (от десния крак на щатния изпълнител). По това време някой друг да бие фаул, когато на терена е Гетов, е направо странно. Все едно днес да подемеш монолог и да покажеш колко разбираш от шахмат, ако в стаята е Магнус Карлсен, да кажем.

Но Стойчо също не е лош изпълнител, а левачката му има сила на оръдие. Той бие различно - не технично над стената, а рязко и остро. Топката минава ниско край стената, закача петата на Гошо Димитров, който пък е разпръснал стената и отворил дупка в нея с движението си. Кълбото се завърта, залъгва вратаря Рене Мюлер и едва-едва стига до мрежата, където се оплита с тела на отчаяни източногерманци. Голът на победата и на спасението - 1:0!

Толкова е щастлив, че сякаш още тук е нарисувано - този отбор ще стигне до Мексико. Но и толкова изненадващо е изпълнено статичното положение, че едва ли и агентите на ЩАЗИ са успели да го предвидят!

Планът ни сработи - на 2 май паметно повалихме Франция с 2:0, а на 1 юни бихме и Югославия с 2:1. И само едно уточнение. Три от четирите ни гола в тези мачове също дойдоха от статични положения. Гетов вкара страхотен фаул на югославяните (тогава нямаше изненада), а две центрирания от корнери бяха завършени от покойния Гошо Димитров и Наско Сираков срещу "петлите".

После остана да бием с лекота Люксембург навън с 3:1 и да се класираме за Мондиала един кръг преди края на битките, защото вече бяхме недостижими за повече от един съперник с 11-те си точки. Финалът през ноември е драматичен, но не и за нас. Франция бие Югославия с 2:0 и събира 11 точки, а ГДР ни връща с 2:1 на свой терен, но остава с 10. Югославяните са с 8, но до загубата в Париж в края и те имат теоретичен шанс. Толкова напрегната беше онази група по пътя към Мексико.

Едно триково изпълнение на импровизацията. Малко късмет. И една голяма стъпка е направена.

Мач, който остава паметен за онези, които са били свидетели на онази славна 1985-а и трилогията от домакински победи по пътя към Мондиала.

ВЪРНЕТЕ СЕ КЪМ ПАМЕТНИЯ МАЧ ОТ 1985-А С ГАЛЕРИЯТА>>>