Българите в Пекин: Без изненади, а според очакванията и възможностите
Единствен Алберт Попов намери място сред най-добрите 10 в света
Зимната Олимпиада в Пекин вече е в историята, а докато Норвегия, Германия, САЩ и още няколко водещи сили водеха битка в класирането по медали, то българските атлети не намериха място на подиума.
Разбира се, в това няма нищо неочаквано, нелогично и изненадващо. Исторически страната ни няма зимните възможностите на топ страните, няма и традициите на зимни игри, подобно на летните. За последно страната ни завоюва отличие от зимни игри преди 16 години, а изобщо в цялата ни спортна история, само четирима българи са стъпвали на почетната стълбичка.
Именно заради това няма нищо шокиращо в представянето ни, което се състоеше от 15 атлети. Те трябваше да са 16, но ски бегачът ни Симеон Деянов отпадна от олимпийските сметки заради положителния си тест за коронавирус.
За да направим сравнение със сходните на нас нации, защото все пак няма как да се мерим с големите сили, скандинавците или алпийците, то представянето ни отговаря на нашитре традиции в зимните спортове.
От Балканите с медал се поздрави единствено Словения, но все пак тя не би трябвало да попада в това сравнение, защото е алпийска страна с огромни традиции в зимните спортове. Общо седем медала отидоха на сметката на словенците.
Приятна изненада от нашия калибър бе представяне на Унгария, което обаче се дължеше изцяло на Шаолин Лиу, който се готви в Китай с китайски треньори, а резълтатите му бяха видими, като благодарение на него унгарците си тръгнаха от Пекин с три отличия.
За разлика от нас Румъния нямаше класиране в топ 10, а страни като Гърция и Сърбия изпратиха общо седем атлети, които не направиха нищо запомнящо се на китайска земя.
Все пак страната ни запази традицията да има атлет в топ 10 на дадена дисциплина, като през 2022-а това беше скиорът Алберт Попов. Именно той е най-добре представилият се българин в Пекин.
Акцентът в неговото представяне бе слаломът, в който Алберт Попов се нареди на деветата позиция, само на 0,36 секунди от медалите.
Той бе изпреварен само от представители на топ алпийските нации. Двама норвежци, двама швейцарци, французин, австриец, италианец и немец бяха по-бързи от Попов.
Той остави зад себе си много сериозни скиори и показа, че има потенциала да бъде в елита на дисциплината. Деветото място на най-високата спортна сцена дава и надежди, че Попов ще започва да играе все по-сериозна роля и надпреварата за малкия Кристален глобус в слалома.
Освен това Алберт Попов направи забележително представяне в надпреварата в гигантския слалом, за която той изобщо не бе тренирал. 17-а позиция и рекордно българско постижение, задминавайки дори това на Петър Попангелов от 1984-а в Сараево.
От сребърният медал на Евгения Раданова през 2006-а, България винаги отчиташе по едно класирането в топ 10. Четири години по-късно Раданова бе седма в шортрека, а след това последваха две Олимпиади с пето и седмо място на Сани Жекова в сноуборд кроса.
В алпийските ски България имаше още един участник. Това бе Камен Златков, който даде 20-о време в първото спускане в слалома. Във втория манш той предприе много сериозен риск, за да подобри класирането си и в крайна сметка пропусна врата, заради което отпадна.
Самият той сподели след спускането си, че Олимпиадата е веднъж на четири години и просто е трябвало да рискува за възможно най-добро класиране.
Олимпийският дух пък бе перфекто демонстриран от нашата представителка в алпийските ски при дамите. Там нашата участничка бе Ева Вукадинова, която получи фрактура на ръката при първото си спускане в гигатнския слалом, но въпреки болката, стисна зъби и се пусна и във втория манш, записвайки общо 36-о време.
Два дни по-късно тя отново пренебрегна травмата си и участва в слалома, където бе част от един куриозен инцидент, когато по време на нейното спускане неориентиран човек от поддръжката на пистата едва не се изпречи на нейния път.
За щастие всичко премина без инцидент, а Вукадинова получи втори шанс от организациите, но вече доста разконцентрираната, тя зае 49-а позиция.
Най-голямата ни делегация - 8 души, беше в биатлона. С изключение на 17-ото място на Милена Тодорова в спринта, не може да отчетем всичките ни останали представяния като успешни.
Смесената ни щафета бе затворена с обиколка още на втори пост. Мъжете и жените заеха 18-о място, а особено впечатляваща бе Милена Тодорова на първи пост в женската щафета, когато България предаде поста на четвърта позиция.
Иначе освен 17-ото място на Тодорова, България нямаше друго класиране в топ 30 при дамите. Останалите момичета дори не влязоха в топ 50.
При мъжете Владмир Илиев имаше ужасяващ ден откъм стрелба в индивидуалната напдревара, където бяха най-сериозните ни надежди за престижно класиране. Той се нареди 61-и, а в преследването бе 25-и, в спринта 31-и.
Димитър Герджиков записа 41-а позиция в индивидуалната надпревара, а Антон Синапов и Благой Тодев нямаха класирането в топ 50 на отделните дисциплини.
За първи път от 18 години България имаше представителка във волната програма на фигурното пързаляне при дамите.
Това бе 19-годишната Александра Фейгин, която се класира за финала, където обаче остана на последното 24-о място. Същата позиция зае и Цветелина Абрашева по време на игрите през 1994-а в Лилехамер.
България имаше и своя представител в улея. Това бе Павел Ангелов, който участва в надпреварата с шейни, заемайки 28-о място от 35 участници.
За него това бе рекордно представяне, но той обяви, че прекратява кариерата си и това е последното му състезание на високо ниво.
Владимир Зографски бе нашият участник в ски скока. Той не се класира за финала на голяма шанца, а при малката шанца зае 22-о място.
Макар това да бе най-слабото му олимпийско представяне, Зографски заслужава поздравления, защото подобно на Павел Ангелов в шейните, двамата реално ни представляват в спортове, които не могат да се практикуват у нас.
България няма шанца, но има скачач на 22-о място в света. Общо взето у нас Зографски има възможност да практикува спорта си, колкото всеки африканец, но все пак успява да бъде част от неговия елит.
Нашият знаменосец Радослав Янков пък бе представителят ни в сноуборда, дисциплина паралелен гигантски слалом.
Янков записа най-доброто си олимпийско представяне с 16-ото си място, но имаше лошият късмет да срещне олимпийския шампион Бенямин Карл на осминафиналите.
Карл победи българския соноубордист, с кото уби надеждите му за място поне сред първите осем.