17-11-2017 20-11-2018

Как България се появи със закъснение на първата Олимпиада - историята на Шарл Шампо

В Атина през април преди 123 години се роди романтиката на модерния спорт. И ние сме представени

10:39 | 9 април 2019 | Редактор : Динко Гоцев 3 4178 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Седмицата от 6 до 13 април е свещена за спортната история. В нея Атина приема първите Олимпийски игри през 1896 г. Или, както са наричани и днес - първите Модерни Олимпийски игри.

Ретро

Историята вероятно не е много позната на спортните фенове в наши дни, тъй като е потънала някъде между великите постижения от втората половина на XX век, както и от героите на новото столетие - Юсеин Болт, Майкъл Фелпс и т.н. А тя идва от времена без социални мрежи, интернет, телевизия и т.н. информационни средства.

Но и България е дала нещо на първите игри, които отстоят вече на 123 години. Спомняме си за тях през същата тази седмица в началото на април.

Инициативата е на тогавашния министър на народното просвещение Константин Величков. Той издава заповед и командирова в Атина петима пратеници от гимнастическо дружество "Юнак" за игрите в Атина през 1896 г.

"Разрешава се да се командироват в Гърция петима души членове от Българското гимнастическо дружество "Юнак", за да представляват това първо българско дружество в тържеството по случай отпразнуването хилядагодишнинатаот първата олимпиада и подновяването на олимпийските игри като на командированите за тази цел лица се отпуснат 20 лв златни и пътни според представените от тях сметка по ІІ клас билети", пише в решението.

Ръководител е Тодор Йончев, наричан Патриарх на телесната култура в България, а членове на делегацията: Панайот Белев - учител в София и подглаватар на гимнастическо дружество "Юнак", Шарл Шампов - учител по гимнастика в Софийската мъжка гимназия, както и членовете на "Юнак" Димитър Илиев и Илия Пенчев.

Именно роденият в Лозана Шампо, записан като Шарл Шампов, е единственият ни участник в Атина - в гимнастиката.

Те пристигат на мястото на игрите едва на 8 април, два дни след старта на състезанията. Посреща ги полковник Фокианос, заместник-председател на Организационния комитет на игрите. Заради закъснението, в надпреварата се включва само Шампов. Той е изключително интересна личност, чиято история също не е редно да забравяме.

Шампов, както го водим ние в България, е всъщност Шарл Шампо, швейцарски учител. Той се състезава в три индивидуални дисциплини на гимнастиката - прескок на кон, кон с гривни и успоредка, като заема престижното пето място на прескок. С това взима първите 2 точки за България.

В аналите на историята са записани думите на Тодор Йончев: "Главатарят Шампо се яви на стадиона и удиви зрителите с няколко отбрани телесни упражнения в надпревара със 17 състезатели от 5 държави."

В крайното класиране страната ни е 11-а. Участват общо 241 състезатели от 14 нации в 43 различни дисциплини, като за нас може да е доста сериозен повод за гордост, че сме в тази отбрана компания. Другите са:

Гърция (домакин), Австралия, Австрия и Унгария (въпреки, че страната се казва Австро-Унгария, състезателите се представят отделно), Чили, Дания, Франция, Германия, Великобритания, Италия, Швеция, Швейцария и САЩ.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Роденият в Швейцария учител Шарл Шампо е сред 12-ата спортисти, изпратени да преподават в страната ни в края на XIX век.

Шампо пристига у нас и става учител по гимнастика и физкултура в I Софийска мъжка гимназия. След това оглавява и софийското крило на съюза на българските гимнастически дружества "Юнак". Дълги години тази организация е опорна точка на възпитаване не само в спортни добродетели у младото поколение.

Разбира се, ако гледаме швейцарските спортни хроники, ще прочетем, че не България, а тази страна има участник в Атина преди 123 години. Ние нямаме нужда да убеждаваме никого, че Шарл е бил отдаден на българската кауза, и то не само в гимнастиката.

Историята на онези 12 швейцарски учители, дошли по поканата именно на Константин Величков да учат децата на "гимнастика", е една от най-красивите в онази епоха у нас. Те не просто преподават, а и донасят у нас един куп спортове, които развиваме вече повече от век.

Шампо е човекът, който е организирал и първия футболен мач в София, след като сънадорникът му Жорж дьо Режибюс вече го е направил във Варна през 1894 г.

Швейцарците са толкова всеотдайни към мисията си в току-що освободената страна, и дотолкова я приемат за своя втора родина, че двама от тях отиват като доброволци в Балканската и Междусъюзническата война. А Луи Айер, най-известният сред 12-те учители, загивапрез септември 1916 г. в Първата световна война при защитата на Дойран от българската армия.

В спортната история на България 12-те не са просто преподаватели, а Апостоли. А Шампо(в) е пионер, чието име не може да бъде изтрито от историята. В началото на април преди 123 години, той представлява страната ни на първата Олимпиада.

Днес в София неговото име носи улица в квартал "Борово". Но за мнозина е загадка защо тя е кръстена на този човек.

Е, има защо.

Преди 123 години той се появи на стадиона в Атина (с два дни закъснение) и се включи в историческо събитие.