Великият сър Крис Хой обяви в интервю за неделното издание на вестник "Таймс" най-кошмарната възможна вест. Заболяването му - рак, е в терминална фаза и лекарите са го известили, че му остават между две и четири години живот.

Британският рицар на колоезденето е едва на 48 години, а в интервюто заявява, че е приел новината "с достойнство" и иска да даде всичко от оставащото му време на света за семейството и най-близките си хора.

Хой е шесткратен олимпийски шампион и асолютна легенда в спорта. Отказа се преди 11 години от активната си кариера и се занимава с трениране на млади състезатели, както и да коментира и анализира олимпийските игри за BBC.

През лятото бе на игрите в Париж - широко усмихнат, отзивчив за интервюта и без сянка от това, което вече му е тежало. Защото още през месец май е научил, че ракът му е в терминална фаза и няма как да бъде преборен от организма.

"Знам, че звучи ужасно и вероятно е неестествено за хората да чуят такова нещо - казва в интервюто легендата. - Но всъщност това е най-естественото нещо - раждаме се и умираме, това е човешкият живот.

Медицината направи много за мен, убеден съм, че получих най-доброто възможно лечение. Искам да призова всеки, който не го прави, да се изследва често и да се подлага на прегледи, защото не знаеш какво може да се случва в тялото ти.

Съпругата ми Сара и двете ми деца (на 9 и 6 - б.р.) знаят за състоянието ми. Казах им с високо вдигната глава, но най-важното е не това, а че ми остава време, в което да съм с тях, със семейството ми.

Няма да спра да го правя, както и да работя. Обратното ще означава, че съм се предал."

Съпругата на сър Крис обяви в началото на годината, че е диагностицирана с множествена склероза, но заболяването е установено в съвсем начален стадий при прегледите, направени около откриването на рака на нейния съпруг.

Новината за терминалното заболяване на Хой обаче разтърси медиите на Острова, а и по света. Един от най-големите спортисти на новия век го обяви по начин, по който и се състезаваше в цялата си кариера - достойно и без страх от това, което предстои.