17-11-2017 20-11-2018

Преди 35 години: Златното затишие между най-големите бури в щангите

В Пловдив първи става и Ангел Генчев, животът на когото ще се преобърне месеци по-късно

12:07 | 23 февруари 2023 | Редактор : Динко Гоцев 36 10838 Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

1988-ма бе голяма година за спорта ни. В Сеул олимпийските ни представители атакуваха световния връх по медали, направиха изумителни неща и се върнаха с 35 медала. Десет бяха златни, а щяха да са и повече, ако не беше скандалът с допинга в щангите. Не той е в центъра на вниманието ни за този материал, но е значим в историята.

Ретро

Голямата буря в този спорт за България се радзвихря още по-рано - през 1986-а не само щангите, но и страната ни се вълнува от случая "Наим Сюлейманоглу", който бяга от българския отбор по време на световна купа в Мелбърн, за да бъде качен на самолета за Анкара. Скандалът е дипломатически, а страната ни налага вето на участията на най-талантливия състезател по онова време. Наим пропуска година, но след изплащане на компенсация от Турция към България, през 1988 г. е допуснат да се състезава в Сеул.

Няма го обаче в Пловдив.

ВЪРНЕТЕ СЕ С ГАЛЕРИЯТА НИ КЪМ СВЕТОВНАТА КУПА В ПЛОВДИВ ПРЕЗ 1988 Г.>>>

Александър Върбанов тръгва към рекорда в Пловдив. Това остава върховото му постижение в една изключителна кариера. Но месеци по-късно е трети в Сеул, изпреварен от Борислав Гидиков.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

През февруари 1988 г. отборът, воден от покойния Иван Абаджиев, се позлатява на състезанието от Световната купа под тепетата. То е една от генералните репетиции за Олимпиадата в Корея, а в тима ни личат имената на Митко Гръблев, Стефан Топуров, Александър Върбанов, Ангел Генчев, Борислав Гидиков, Севдалин Маринов...

Няма го Наим - вече не е в българския отбор, още няма разрешение да се състезава и за турския. А и да имаше, едва ли биха го включили в състава за надпревара точно у нас. Не и при още парещите от жега, пресни събития от Мелбърн.

Покойният Абаджиев, който щеше да навърши 91 години на 12 февруари, в онзи момент е с ясната концепция, че този състав може да е №1 в щангите в Сеул. Убеден е, че почти във всяка категория фаворит за злато е българин.

И Пловдив е арената да се доказва, че е именно така. Нашите печелят златото почти във всяка категория. Но тази Световна купа - колкото и позлатена да е за България, се оказва затишие между две колосални бури в спорта вдигане на тежести за страната ни. Едната е минала с Наим, другата предстои...

Маринов е първи на 56 кг, въпреки че същото лято ще се състезава до 52 в Сеул.

Гидиков е златен до 82 кг, което повтаря месеци по-късно в Корея, но в по-ниската категория - до 75 кг. Там трети става Върбанов, който в Пловдив безпроблемно печели състезанието в тази категория, при това - със световен рекорд от 382.5 килограма общ сбор в двубоя от двете движения.

Това остава и най-силното постижение на големия ни щангист, който чупи общо 10 световни рекорда в кариерата си. Тук идва една от драмите около българския състав в Сеул - Върбанов е четирикратен европейски и трикратен световен шампион, би следвало да е титуляр в категорията, а като резерва за Азия тръгва Гидиков.

Но Абаджиев и треньорският щаб преценяват, че резервата се е адаптирала достатъчно бързо. И именно тя взима златото, а Върбанов остава трети.

Всичко това се развива в първите дни на игрите. И е нищо, в сравнение с драмата, която предстои.

В петте първи категории България е с четири титли. Имаме и едно сребро - на Топуров, победен от реабилитирания и допуснат да се състезава Наим. Както и бронзът на Върбанов. Стартът е направо шеметен - златото е за Севдалин Маринов (до 52 кг), Митко Гръблев (до 56), Ангел Генчев (до 67.5) и Гидиков. И идва бурята. Още една, след тази, която едва е отминала около Наим.

Допинг пробите на Гръблев и Генчев са положителни. След потвърждаването, България оттегля тима си от игрите и така Асен Златев, Иван Чакъров, Румен Теодосиев, Стефан Ботев и Антонио Кръстев - тръгнали за Сеул за злато, не получават шанс да го преследват. Скандалът е колосален, като е първи от големите такива, преследвали този спорт у нас в следващите години.

Но не е само спортната драма. Има и няколко лични, като тази на Ангел Генчев е като за филм. Сеул и кошмарно отнетата му титла променят живота му. Направо го преобръщат в онези дни и това е някак символично, защото той бе известен не само с победите и медалите, а и с прочутото си задно салто, което правеше след вдигнатата тежест.

Генчев влиза в затвора за изнасилване не много месеци след завръщането му от Сеул. След това има присъди за други провинения като лежи няколко години в затвори. Животът му потича в посока, различна от тази на големия шампион, който е орисан да бъде. "Случилото се в Сеул ми преобърна живота", казва неведнъж Ангел.

Реално титлата от Пловдив остава последната в активната му кариера, а е само на 21 години. След излизането от затвора спечели световни първенства за ветерани в Барселона, Будапеща и дори в Нова Зеландия. Неговата лична "буря" - история в историята, е също част от цялата турбулентна 1988-ма за щангите, последствията от която остават дълго. За Генчев - бележат дълбоко целия му живот.

ВЪРНЕТЕ СЕ С ГАЛЕРИЯТА НИ КЪМ СВЕТОВНАТА КУПА В ПЛОВДИВ ПРЕЗ 1988 Г.>>>