Преди Фелпс бе Андрианов - олимпиецът, който спечели всичко

Великият гимнастик днес щеше да навърши 70 години

Снимка: Getty Images

Преди Фелпс бе Андрианов - олимпиецът, който спечели всичко

Великият гимнастик днес щеше да навърши 70 години

09:48 | 14 октомври 2022 | Редактор : Николай Петров 21 6423 Снимка: Getty Images

Ерата на плувеца Майкъл Фелпс в началото на този век донесе едно от най-впечатляващите постижения, на които имахме насладата да сме свидетели. Между 2004-а и 2016-а американецът спечели общо 28 олимпийски медала, от които 23 златни.

Фелпс държи рекорда за най-много олимпийски отличия, но преди него в една друга ера тази слава бе за гимнастика от СССР Николай Андрианов. Роденият в град Владимир състезател дълго време държеше рекорда с 15 олимпийски медала. Днес се навършват точно 70 години от неговото раждане.

Андрианов и до днес е вторият най-успешен мъж на олимпиади, а освен това има 12 световни титли и 18 европейски.

Детството му минава в беднотия и трудности, но силният му характер му помага да се издигне на върха в гимнастическия спорт. До голяма степен именно професията спасява живота му, или поне той така твърди. А и трябва да се уточни, че по време на кариерата си, Андрианов е обичал не по-малко цигарите и водката.

Освен че е изключително надарен с физически данни, гимнастикът от Владимир е впечатлявал с непримиримостта си и способността да побеждава в трудни битки- толкова много медали не се печелят само с дар от Всевишния. Със своите качества Андрианов тласка гимнастическия спорт към нови висини, като прави упражнения, които съперниците му дотогава не са опитвали.

Роден на около 200 километра източно от Москва, Николай Андрианов израства без баща си, който напуска семейството. Отгледан е само от майка си и до голяма степен това води до буйствения му темперамент, който създава много проблеми в училище. Тук идва ролята на гимнастиката, която да го насочи към правилния път.

За първи път влиза в залата на 12, което е късна възраст за желаещите да се занимават професионално. Негов приятел го съветва да се насочи към този спорт, но в началото Николай не е особено ентусиазиран и се отказва, тъй като е най-възрастното момче в групата начинаещи.

Тук идва ролята на треньора Николай Толкачов, който за краткото време вижда огромния потенциал на своя адаш и го убеждава да се върне към залата, за да го тренира и да му помогне да не изостава в училище.

Снимка: Getty Images

Андрианов бързо усвоява уроците в двете направления и през 1969-а на 17-годишна възраст влиза в младежкия отбор на СССР. Само година по-късно вече е в националния отбор на мъжете. През 1970-а на Европейското първенство в Мадрид печели първите си шест медала от международни състезания, като специалностите му са кон и прескок.

На Олимпиадата в Мюнхен през 1972-а изумява с представянето си на земя и печели първата си олимпийска титла. Печели бронз на прескок, както и сребро от отборното състезание.

Истинската доминация обаче идва на Олимпиадата в Монреал четири години по-късно, където е над всички в дисциплините в общото състезание, на под, на халки и на прескок. Освен това печели сребро на под и на успоредка, както и бронз на кон.

Embed from Getty Images

През 1980-а в Москва той е в делегацията на домакините и носи знамето при откриването. Печели още пет олимпийски медала, сред които златни на прескок и на под.

След пенсионирането си Андрианов продължава да се отдава на гимнастиката, но не пропуска да създаде семейство. През 1973-а се жени за двукратната олимпийска шампионка в същия спорт Любов Бурда.

Става треньор на Витали Шербо, който през 1992-а в Барселона печели шест от осем възможни златни медала. Това и до днес е най-впечатляващото индивидуално представяне в гимнастиката на една Олимпиада.

След раздялата с Шербо, Андрианов се отдава на съдийството, а през 1990-а е избран за президент на Съветската гимнастическа федерация. След разпадането на Съюза руснакът приема покана от бившия си съперник в залата Мицуо Цукахара, който го кани да стане треньор в Япония. Един от талантите, с които Андрианов се заема, е синът на Цукахара Наоя. Последният помага на японците да спечелят отборно злато на Олимпиадата в Атина през 2004-а.

Embed from Getty Images

През 2002-а Андрианов се връща в родния си град Владимир, за да тренира местните таланти в залата. След протежетата му е олимпиецът Юрий Рязанов, който бе убит в автомобилна катастрофа през 2009-а дни, след като спечели бронз от Световното първенство в Лондон.

В последните си години Андрианов страда от Множествена системна атрофия, която наподобява състоянието при Паркинсон. Прикован е на легло и с бавни темпове се парализира, което води до смъртта му на 21 март 2011 година.

За съжаление големият шампион си отива на 58, но с мисълта, че още дълги години ще е сред най-успешните олимпийци в историята.

ИЗБРАНО