Северното сияние в Норвегия - не на небето, а в Рая на ските
Или - да се докоснеш до магията на Световната купа по биатлон
Предлагаме ви разказа на Ваня Николова, журналист и страстен привърженик на биатлона, за това какво е да идеш на състезание от Световната купа в Холменколен - норвежкия Рай на ските. В последния уикенд на март там бе заключителният старт от сезона. Ето ги емоциите от първа ръка.
Спортните фенове най-често мечтаят да видят своя отбор световен шампион или любимия си спортист с олимпийско злато. Моята странна, според голяма част от познатите ми, мечта беше да видя Световната купа по биатлон в Осло (Холменколен). За феновете на този спорт това е специално място. Защото в Норвегия зимните спортове са религия, начин на живот и любов. В края на март тази година мечтата стана реалност.
Четири дни, изпълнени с емоции, пътувания и срещи с любими спортисти.
Стартовете започнаха на 16 март със спринта на 10 километра при мъжете. Трудно е да се опише вълнението, което бе обхванало домакините. Няколко часа преди състезанието метрото към Холменколен беше претъпкано, а вътре - освен норвежки, се вееха шведски, френски, немски и, разбира се, български знамена.
Любопитен факт е, че първата линия на метрото в Осло изобщо, е била именно към Холменколен. Изградена е през 1894 година, като влакчетата не са стигали точно до зимния център. Две години по-рано, през 1892 г. е построена първата шанца там, а първото състезание по ски скок на нея се състои на 31 януари 1892 година пред 12 000 зрители. Това е преди 131 години!
Шанцата е била изградена от клони и покрита със сняг. Най-дългият скок тогава е 21,5 метра. За справка - актуалният рекорд е 144 метра, постигнат през 2019 година от норвежеца Роберт Йохансон. Шанцата тук е символът на ски скоковете и ски спортовете.
"Денят на Холменколен", който е всяка година през март, е определян като "другия" норвежки национален празник с хиляди зрители и чудесна атмосфера. Наричат го още Фестивала. Разбира се, през 1894 г. от центъра на града до хълма Холмен (в превод от Холменколен) се е стигало доста по-бавно, в сравнение с наши дни. Сега за 20 минути с метрото си от Националния театър до зимния център.
Стартовете тази година бяха историчеки по две причини. Първо, любимецът на домакините Йоханес Тингнес Бьо спечели и трите състезания - спринт, преследване и масов старт, с което постигна впечатляващ рекорд от 19 победи в един сезон за Световната купа. Истинско удоволствие бе да го видиш с каква лекота се движи по трасето. На моменти преднината му беше толкова сериозна, че дори имаше време да се шегува с публиката.
Както го направи по време на преследването, когато при една от стрелбите на прав повали първите четири мишени и се обърна към трубуните със знак да замълчат. После стреля и свали петата, след което потегли по трасето и отново се обърна към зрителите: "Шшт - тихо".
Втората причина - това бяха последни състезания в кариерата на големите Денис Херман-Вик (Германия), Марте Ослбу Ройзеланд (Норвегия) и Анаис Шевалие Буше от Франция. Към тях се присъедини и друга любимка на домакините - Тирил Екхоф. Четирите имат общо 128 отличия от стартове за Световната купа, от световни първенства и олимпийски игри. Казаха "сбогом" точно в тази Мека на ски спортовете.
В последния ден стана ясно, че треньорът на германците Марк Кирхнер, трикратен олимпийски шампион, се оттегля от поста. Между другото, хер Кирхнер си спомни с усмивка за лагерите, които немският отбор е провеждал на Белмекен. "Поздрави на всички в България. Белмекен е страхотно място за подготовка", каза ни той при краткия разговор, който успяхме да проведем.
И като стана дума за Германия, немските състезатели бяха единствените, които много стриктно слагаха маски веднага след края на състезанията, при пристигане и напускане на зимния център, както и в хотела. Сякаш, за да ни напомнят, че пандемията не е забравена.
Петъчният спринт при жените бе отменен заради гъста мъгла и се проведе на следващия ден. Което пък ни даде възможност да се срещнем с българската делегация. За съжаление, Милена Тодорова бе болна и пропусна стартовете в Осло. Скромни и упорити - това е първото впечатление от Лора Христова, Валентина Димитрова и Благой Тодев, младите лъвчета в нашия тим. И тримата имат страхотен потенциал, искрено вярваме в бъдещите им големи успехи.
Най-опитният в нашия отбор - Владимир Илиев, празнуваше на 17 март рожден ден. И резултатите му в Осло бяха 34-то място в спринта и 29-о в преследването. Тони Синапов допълваше мъжкия ни състав в Холменколен. А впечатляващото бе, че освен нашата скромна група, имаше още български фенове на състезанията в норвежкия ски център.
Германката Ванеса Хинц, за която сезон 2022-2023 г. също беше последен, се изказа много ласкаво за Белмекен. В последния ден Ванеса крачеше към Холменколен заедно с голяма група фенове, които не пропуснаха да се снимат с нея. "Вие сте от България? Тодорова - тя е най-добрата ви състезателка в момента, нали? - обръща се към нас германката. Отговаряме положително и на свой ред питаме: "Помните ли Белмекен?"
"Разбира се. Това е специално място. Много добра база за тренировки и подготовка. Въздухът е различен там. Имам само хубави спомени.". А ние тактично премълчаваме какво е състоянието на базата в Белмекен днес.
В последния ден, когато се проведоха двата масови старта, нямаше българско участие. Но пък емоции не липсваха. Малко преди финала при жените, Йоханес Бьо излезе на пистата и се поклони пред преминаващата покрай него трикратна олимпийска шампионка от Пекин 2022 Марте Олсбу, която в последното си състезание завърши втора. Страхотен жест между двама големи спортисти.
Океан от емоции беше и раздялата с феновете на друга златна медалистка от Пекин - Денис Херман-Вик. А тя сложи края на кариерата си по шампионски - с победа в спринта.
Ако си мислите, че само футболът е страст - то трябва да видите огромната опашка от зрителите, които се отправят към зимния център в Холменколен. В съботния ден, в който имаше две състезания и на мястото на мъглата се появи слънцето в Осло, зрителите по трибуните и по трасето бяха около 25 000. А след събитието тези хора се прибират много бързо към домовете си, тъй като има предвидени екстра влакове на метрото и организацията на домакините е на перфектно ниво. Никой не идва с автомобил, не се образуват огромни задръствания и полицията не те кара да се чувстваш така, сякаш вършиш нещо нередно, задето си решил да посетиш спортно събитие.
Бира има за всички, разбира се, по-скъпа от тази в България. Ако си поръчаш в заведение, цената започва от около 9-10 евро. В супермаркетите може да се намери за около 3-4 евро. Само ще отбележим, че празненствата в норвежкия лагер по повод успешния сезон започнаха с поставянето на една дузина бири в купчина сняг пред съблекалните на отбора (под "съблекални" разбирайте огромния тир, в който се помещава норвежкият екип).
"Според едно изследване, само 2 процента от хората са открили таланта си. Дали Йоханес Бьо е сред тези два процента", попита българският европейски шампион за младежи Благой Тодев. Въпросът е реторичен.
И ако Оле Ейнар Бьорндален е кралят на този спорт, то Йоханес е новият принц. Така го нарече Георги Митков, бивш състезател, а сега също голям фен на отбора ни, който често го следва на стартове. Всъщност, истинският крал на Норвегия - Харалд V, лично поздрави големия шампион Бьо. В тази страна това не е чудно. Биатлонът, а и зимните спортове изобщо, са религия за норвежците.
За финал - не видяхме северното сияние, но пък се докоснахме до звездите на биатлона. На моменти те блестят с по-завладяваща и ярка светлина. Особено в Холменколен - Рая на ските.
Йоханес Бьо е принцът на биатлона - това твърди Георги Митков, дългогодишен състезател, а сега един от феновете от България, които подкрепят нашите. На снимката - той и големият норвежки шампион