Симон Байлс даде първото си голямо интервю за случилото се на Олимпиадата в Токио, но и по още теми. За списание "TheCut" (Ню Йорк) шампионката говори за нейната феноменална кариера в спортната гимнастика, но и за менталните проблеми, които я преследват от години.

Именно те са причината за отказа от пет финала в Токио, както и вероятно - за това съвсем скоро да обяви официално и раздяла със спорта.

"Трябваше да го направя далеч по-рано - казва Байлс, запитана за отказа да излезе на финала в многобоя и отделните уреди на олимпийската сцена. - Всъщност, в Токио изведнъж всичко превключи, а не заминах за Япония с проблеми. Просто в единия момент исках да изляза и да спечеля златен медал, а в следващия - да хвана полета за дома и да не съм с патерици на него. Или още по-зле от това..."

Симон обяснява ситуацията така:

"Представете си, че сте на 30 години и нямате никакви проблеми със зрението си. Една сутрин се събуждате и едва виждате, почти сте ослепял. И въпреки това всички наоколо ви казват, че трябва да продължите да ходите на работа, както сте го правили до вчера.

Ситуацията е подобна, в гимнастиката това си има име - "изключване". В този момент ти имаш усещането, че не можеш да направиш нито едно упражнение без да паднеш и да се пребиеш. Губиш увереност и в главата ти нахлува страх. Става все по-зле от хотела до залата за тренировка, а там направо трепериш. Неща, които години наред си правил автоматично, без да се замисляш, сега те ужасяват. А в нашия спорт това е на живот и смърт, или поне - на ръба на риска за здравето ти. Падаш и се нараняваш много тежко. Възможно е и да е фатално."

Положението не е ново за нея.

Имала е и преди подобни паник атаки, но никога толкова силни и дълготрайни, че да се откаже от състезание.

Снимка: Getty Images

И то какво - Олимпийските игри, при това в разгара им! Тя имаше 4 златни медала преди Токио и се очакваше да добави още там.

"Трябваше да се откажа далеч преди Япония - казва шампионката. - Преди 7 години, може би. Когато излязоха първите факти по случая (говори за скандала с доктор Лари Насър и сексуалното насилие в гимнастиката в Щатите), тогава трябваше да сложа край. Аз съм жертва на това. А когато всичко излезе наяве, беше вече невъзможно да е същото в спорта. Но нямаше как да останя онзи човек да разруши мечтата ми, затова отидох в Рио, затова бях и в Токио."

Днес тя минава през терапия за психологическите си проблеми. Било е време да го направи, а и не е първият период, в който се подлага на такава, признава пред списанието. Засяга и тема, която сякаш няма как да бъде подмината в наши дни, дори когато видимо не е основна и ключова в конткретен случай.

"Когато си черна жена, ти просто трябва да бъдеш по-добра от останалите, за да те оценят - казва в интервюто. - Аз чупя рекорди, но това се счита за нормално. Хората го принизяват като постижение и аз знам защо е така."

А какво е бъдещето?

Симон не отрича, че мисли за отказване, но категорично решение не е взела. За момента завръщане към тренировки не е приоритет. Терапията, времето за близките и приятелите, както и за самата нея - това са важните неща.

След 37 медала от големи първенства (27 златни) само на 24 години, никой няма да се изненада, ако сме видяли последното състезание на най-титулуваната гимнастичка в историята.

Снимка: Getty Images