14:16 | 21.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Тоня срещу Нанси: Какво се случи с героите в една от най-шокиращите спортни истории?

Минаха 28 години от атаката в залата в Детройт, която втрещи света

Снимка: Getty Images

Тоня срещу Нанси: Какво се случи с героите в една от най-шокиращите спортни истории?

Минаха 28 години от атаката в залата в Детройт, която втрещи света

16:00 | 6 януари 2022 | Редактор : Динко Гоцев 4 8553 Снимка: Getty Images

На 6 януари 1994-а, в рамките на няколко секунди се разигра една от най-големите спортни драми в историята. Тя излезе извън полето на спорта, за да се превърне в криминална, а след това - и в идеална тема за книги и филми. Да, това бе действие, свършило за секунди, но оставило своя отпечатък и днес, почти 30 години по-късно.

Ретро

Една от най-шокиращите спортни истории, но и човешки такива. За завист, за свръхамбиция, за мечтата за олимпийско злато, пречупена през горепосочените две състояния. И за това как от всичко това в модерния свят можеш спокойно да направиш състояние, независимо дали си "добрият" или "лошият" в историята.

Нанси Керигън завърши тренировката си в залата "Кобо Арена" в Детройт, напусна леда и тръгна в тунела към съблекалните. Това си беше типично тренировъчно занимание на част от фигуристите в деня преди старта на Националното първенство на САЩ. Наоколо имаше няколко треньори, хора от поддръжката на залата, 3-4 от звездите, готвещи се за своето време да минат през леда.

От тунела се чуват писъци, а човек с видеокамера - една, и то не на медия, бързо тича към мястото след втурналите се нататък хора от персонала на залата. Кадрите остават уникални и единствени, макар и постфактум на нападението. Керигън лежи на пода и плаче, викайки "Защо, защо?". Атакувал я е висок мъж, който я удря два пъти с полицейска палка в дясното коляно. До него има друг грамаден тип, който бързо отваря вратите и двамата се изнасят от залата за секунди.

Нанси е с огромен оток на крака, но за невероятен късмет ударите попадат в мускула над капачката на коляното, на милиметри от нея. Ако са малко по-надолу, тя никога повече няма да се състезава. А именно това е била целта, се оказва месеци по-късно.

Новината е номер едно във всички емисии в Щатите, като Олимпиадата в Лилехамер е от 12 февруари същата година, има малко повече от месец. А Керигън е една от големите надежди за злато. Тя е популярна в страната, не е чак суперзвезда, но вече има бронз от игрите в Албервил 1992, сребро от Световно първенство, а дебютът си за тима на САЩ е направила в София. У нас през 1989-а остава трета на Зимната Универсиада, а тогава е едва на 19.

Първото нейно участие на шампионата на САЩ през 1991-ва е завършило с трето място, а първа става невероятната нейна колежка Тоня Хардинг, която е и първата американска фигуристка, успяла да изпълни троен аксел. Тоня е суперзвезда през 1991-ва, но от 1992-ра нататък остава в сянката на Нанси, като изпуска медала в Албервил.

В навечерието на игрите в Лилехамер, отново видимо разликата в представянията е в полза на Керигън, макар и двете да са взели квота и да са в тима на САЩ за зимната Олимпиада.

Отзвукът и скандалът са огромни. Виковете на Нанси са излъчени по всяка телевизия, като човекът с камерата продава добре "находката си". Телевизиите плащат, за да покажат риалити драмата на един спортист, който може никога повече да не се състезава.

В следващите пет дни има какви ли не версии, но на 12 януари "Ню Йорк Тайм" публикува история, която се оказва почти изцяло вярна при разследването. И днес не се знае откъде изданието знае за разпита на 11 януари, продължил до след полунощ. Агенти на ФБР имат пълните самопризнания на Дерик Смит, който е арестуван още на 9 януари. Той е чичо на Шейн Стант, като това се оказват двамата мъже, атакували Нанси в тунела. Платени са им 6500 долара за атаката, като нареждането е "да извадят от играта Керигън". То идва от Шон Екхард, който е боидгард на Тоня Хардинг и личен приятел на нейния съпруг Джеф Гилули - истинският "мозък" зад операцията. ФБР прибира за около 24 часа и четиримата споменати мъже, разпитва ги и има пълните им самопризнания.

Тоня Хардинг през 1994-а

Снимка: Getty Images

Историята на Тоня изобщо не е за подценяване, когато се говори за драмата от 6 януари 1994-а. Тя има ужасно детство, на практика отгледана изцяло от майката Лавона. Принудена да тренира от тригодишна в Портланд, системно физически тормозена от амбициозната майка, която иска от нея да е шампионка и да "изкарва достатъчно пари, за да издържа семейството". На 18 среща Гилули, с когото два пъти са в процес на развод още преди случая от 1994-а, след като тя внася жалби за насилие у дома. Оттегля ги и се събират и в двата случая.

Всичко това обаче светът разбра много по-късно, когато през 2017-а по кината се появи филмът "Аз, Тоня". В него се разказва историята на Хардинг в нейния пълен "блясък". Изцяло с нейно съгласие. За лентата тя не взима нито цент, като това е договорката с продуцентите и авторите. А самият филм изкара над 59 милиона долара от боксофисите, преобръщайки мнението на американците за "злото" в историята с Керигън. Или поне - отчасти. Ясно е, че заговорът да елиминираш физически конкурент и колега не може да бъде никога "измит" като престъпно деяние. Но поне се разбра, че има предостатъчно причини, коренящи се в миналото, Тоня да се предаде на демоните си.

Та, обратно в 1994-а. Докато тече разследването, Хардинг получава 30 дни да отговори на въпросите на ФБР за това дали е участвала в заговора и е застрашила здравето на колежка. В това време тя вече е в Норвегия и се готви за Олимпиадата. Там пристига и Керигън - двете са съотборнички в тима на САЩ!

Тренират на един лед по едно и също време, като на това занимание има 450 репортери от цял свят и несъмнено то е най-гледаното, отразявано, посетено от медиите събитие в този спорт за цялата му история. Забравете финалите на Олимпиади, класиките в танцовите двойки и т.н. - тази тренировка в Лилехамер бие всички рекорди! Опитват да ги снимат заедно, което не е лесно - те се подминават внимателно и Керигън дори не поглежда Тоня. Все пак няколко кадъра остават за историята, като в тях двете са сравнително близо.

Нанси Керигън (вляво) и Тоня Хардинг (на заден план) на тренировката в Лилехамер преди Олимпийските игри през 1994-а

Снимка: Getty Images

На Олимпийския лед се намесва... съдбата, може би - както искате да го погледнете. По време на изпълнението на Хардинг, връзка в нейната обувка над кънката се скъсва, тя пада, прекъсва ритъма, разстройва се, излиза от леда... През сълзи успява да продължи, но е безнадеждно далеч от медалите - осмо място. В същото време Нанси грее с усмивка, от контузията вече няма и помен, тя е уверена и върви към злато. Но остава втора, след като украинката Оксана Баюл печели.

Тук има един момент, който едва години по-късно става обект на по-сериозно внимание. Тогава просто не му се обръща достатъчно такова. Видимо разочарованата Керигън казва на третата - китайката Чен Лу, докато двете чакат Баюл за награждаването: "Защо се бави, пак ли ще реве пред камерите? Става малко банално вече..." Американката не знае, че микрофоните край нея не са изключени. Случка, която през годините показа, че и "добрият" в историята от януари 1994-а не е чак идеален образ или "светец". Промени донякъде представите и за нея, създадени след атаката в Детройт, казано иначе.

Embed from Getty Images

В месеците след игрите събитията се развиха бързо. На 16 март Хардинг се призна за виновна в съучастие на организирането на атаката. Осъдиха я на три години условно плюс глоба от 160 000 долара. Оказа се, че това реално я води в банкрут, тъй като нейното финансово състояние и без това не е било никак добро - заслуга на редовните безумни инвестиции и харчове на съпруга Джеф. И все пак - Тоня единствена не лежа в затвора.

Джеф Гилули влезе за 2 години, като се оказа, че сравнително малката присъда се дължи на сделка с прокуратурата. Той е разкрил цялата схема с имената на останалите и подробности. Другите имаха още по-леки присъди, като дори не всеки от тях излежа своята докрай. Бодигардът Екхард, който лежа само 18 месеца, излезе от затвора с променена самоличност, пак със съдействието на властите заради неговото "сътрудничество" в разследването. И така, когато през декември 2007-ма се появи новина, че е починал от естествена смърт 40-годишен мъж на име Брайън Шон Грифит, никой не обърна внимание. Чак по-късно се разбра, че това е главният герой от драмата между Керигън и Хардинг.

Нападателят, извършил физическите удари върху фигуристката - Шейн Стант, се върна в Америка през 2018-а, след като години наред бе изчезнал от поглед. Потърсиха го за интервю, разкая се драматично за "случката, която съсипа живота ми", и ... така.

Гилули се ожени още два пъти след развода с Тоня Хардинг, като последно се чу за него около излизането на филма "Аз, Тоня". Местен вестник в Орегон го бе цитирал да коментира: "Изкарват ме някакъв злодей, а аз изобщо не съм този човек от филма. Моят поглед върху историите, разказани в него, е доста различен".

Хардинг живее в Канада с настоящия си съпруг Джоузеф Прайс. Тренира деца в местна зала за фигурно пързаляне, преди две години участва в предаване за домакини и готварство, написа книга, а и даде пълно съдействие да се направи филма за нейната история. Участва в демонстративни мачове по бокс в началото на века, в реклами, в музикални шоута. Изобщо - направи пари от историята, в която бе "лошата". Но и загуби доста, още през същата 1994-а.

Тоня Хардинг през 2017 г.

Снимка: Getty Images

Списание "Penthouse" обяви през юли в оназ игодина, че ще пусне пълния запис на домашно секс видео на Хардинг и Гилули - 35-минутно. В този момент тя бе вероятно най-популярният човек в Америка, нищо чудно да бе и най-мразеният. Успя някак да се договори с медията, плати голяма сума (според неофициалните информации) и видеото не видя бял свят.

Но рекламата си е реклама. През годините това работи добре и за нея.

Във всяко едно от не многото си интервюта казва, че се разкайва и извинява през "целия свят" за случилото се с Керигън. Проблемът е, както каза самата Нанси преди година, че "нито веднъж тя не ми се извини лично."

А какво става с жертвата на атаката?

Нанси Керигън живее със съпруга си Джери Соломон, който е неин агент още от преди случая с Хардинг. Имат три деца. Тя завърши бизнес администрация в Бостън, участва във филми и телевизионни шоута, написа книги, бе специален репортер за две зимни Олимпиади на ESPN, както и на Супербоул. Лице на куп реклами, водеща на спортни предавания, преуспяла и със състояние около 12 милиона долара в момента. Коментира филма през 2017-а сравнително хладно, но призна, че "историята не е изопачена". Никога не споменава името на Тоня, говори за нея като за "човекът, организирал онази ужасна атака".

Почти 30 години по-късно, историята продължава да е една от най-широко отразените и шокиращи в спорта. А ситуацията на Олимпиадата в Лилехамер, когато хокейните мачове на звездите, ски класиките и всичко останало в програмата бяха засенчени от невероятното медийно внимание към присъствието заедно на Керигън и Хардинг на една тренировка, остава уникална.