Балет и хокей са доста далечни и на първо четене не бихте се досетили за пресечна точка помежду им. Такава обаче съществува. И носи името Руслан Федотенко - един от най-добрите украински играчи в историята, който може да се обърне назад и да погледне със задоволство към изключителна кариера. Преминала през някои от най-добрите отбори в НХЛ, увенчана с две купи "Стенли" и наистина достойна за възхищение.
Защото в детските си години бъдещото ляво крило е можел да се озове на съвсем друг път. И наистина, ама наистина далеч от ледената пързалка.
"Баща ми работеше наистина много, когато бях малък, а дъщерята на една от приятелките на мама ходеше на балет. Тогава мама ми каза - "Защо не отидеш с нея?". След една седмица балет татко обаче разбра какво се случва и категорично каза, че това няма как да продължи", спомня си сега Руслан, който вече години наред живее далеч от родината - в САЩ.
Бащата на Федотенко пъровначално пожелал да го прави футболист, но в Украйна била люта зима и така автоматично се стигнало до друг вариант. Хокей на лед. Само и само да няма повече балетни занимания. Родителят уверено заявил на треньорите, че Руслан ще изчака края на зимата и ще отиде на футболния терен. Но за щастие на феновете на НХЛ и по-конкретно на тези на Тампа Бей и Питсбърг, това не се случва.
Седемгодишният тогава малчуган така и не сваля кънките в следващите 30 години, а след като играе професионално в Украйна, както и в ниските дивизии на Финландия, решава да направи опит за следващата стъпка - САЩ и Канада. Преди да се озове в НХЛ играе в най-различни лиги, а в крайна сметка така и не е избран в Драфта.
Всъщност е принуден да обиколи няколко по-ниски лиги отвъд океана, защото агентът му не попълва необходимите документи за старта му като професионалист там. След това идва и друг удар - не го избират в Драфта, макар да има обещания от няколко различни отбора. Мениджърът му го убеждава, че Ванкувър ще го вземат, но това така и не се случва. Все пак получава покана както от Сейнт Луис, така и от Ванкувър за участие в лагерите им, а по-късно на картата изскача и Филаделфия.
Проблемите обаче не спират - Руслан няма виза. Нито американска, нито канадска. По онова време хокеистът е в Канада, така че получава съвет просто да отиде с колата си във Ванкувър. От Филаделфия обаче му обещават $5000 - милиони за него по онова време, както сам казва. Нещата се получават, успява да мине границата и си спечелва място в състава, макар първите два сезона да е в дублиращия тим. Изиграва два сезона за Флайърс, след което отива в Тампа Бей.
Ситуацията там обаче е различна. Филаделфия е хокеен град, докато Тампа... не съвсем.
"Когато отидох да си взема мебели за къщата в Тампа, човекът ме попита какво правя и защо съм се преместил. Аз му отговорих, че играя за Тампа. А той ме попита - футбол, нали?", спомня си през смях Федотенко, който по време на кариерата си в НХЛ си завоюва прозвището "Краля на решаващите голове".
Още във втората си година в Тампа Бей ликува с Купа "Стенли" след 17 гола и 22 асистенции в редовния сезон. И още 12 гола и 2 асистенции в плейофите по пътя към историческия за отбора трофей. И до днес живее там и е уважаван ужасно много от местните.
Има един сезон за Ню Йорк Айлендърс, след което се озовава в друг велик клуб - Питсбърг. Където се случва нещо познато - печели "Стенли" още в първия си сезон там. 16 гола и 23 асистенции в редовния сезон. 7 гола и 7 асистенции в плейофите.
В крайна сметка в НХЛ преминава и през Ню Йорк Рейнджърс, а в самия край на кариерата си записва още един сезон във Филаделфия.
Окачва кънките след 863 мача в елита на световния хокей. И две шампионски титли, които и до днес носи на рамото си. Като татуировки.
Доста добро постижение за момче, което първо е трябвало да се занимава с балет, нали?
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}