Световната купа по паркур събира у нас асовете в този спорт от 9 до 12 септември, а кулминацията е днес и утре в зона А6 до НДК. Входът е свободен, а за всеки, който избере през уикенда да погледа, зрелището е гарантирано.

Там ще са 16-те най-добри в екстремното шоу, включително и български представители. А Мартин Димитров е един от тях, като с wild card влезе във финала.

Какво е специалното на този проекто олимпийски спорт, колко е важно, че състезание от Световната купа дойде у нас и изобщо - какво кара един младеж да се захване с това рисково занимание - говори Мартин пред Dir.bg.

Колко е хубаво, че това състезание е у дома, в България?

Страхотно е и супер много ме мотивира, че такова световно състезание ще е на наш терен. Силно се надявам да успея да покажа всичките си умения, като главната ми цел бе да мина квалифакициите и на двете дисциплини - спийд и фрийстайл, а оттам - да се боря в осмицата за още по-високо място.

Сам казваш - луд спорт, а как се запали?

Аз лично от 13 години се занимавам с паркур. Запалих се, докато гледах клипчета в интернет, на които атлети правят салта - задни, предни... В началото исках просто да направя едно салто, да опитам. Но после научих, че има такъв спорт и започнах малко по малко да опитвам упражненията.

В спорта паркур има две дисциплини. Едната е фрийстал, където всеки да покаже собствения си стил, чрез триковете, които има и може. Според трасето трябда да се измисли по най-атрактивен и ефективен начин как да го направиш. В спийда целта е да стигнеш от точка А до точка В по възможно най-бързия начин. Независимо как, както можеш.

Какво ще видят хората, ако идат да гледат състезанието до НДК в София през уикенда?

Ще видят много луди неща, това е сигурно. Ще видят и доста атрактивни и добри атлети на световно ниво. Силно се надявам всички да се представим добре и да нямаме контузии. А също така - паркур да продължава да се развива у нас и това да е поредната стъпка.

Изисква се много тренинг да си състезател в този спорт. Психически и физически трябва да си подговен. Защото отнема доста време да се "разчупиш" така, че да си играеш с триковете и да ги използваш на различните места по точния начин. Със сигурност трябва да си смел, защото става дума за екстремен стпорт, има рискове и всичко трябва да е точно и преценено. Пак казвам - години тренинг се изискват.

На състезание усещането е съвсем различно, трябва да използваш сигурни движения и да изключиш неща, за които не си сигурен, че можеш да направиш.

Там преценката е важна - да усещаш тялото си и пространството около себе си. Най-вече трябва да си упорит и постоянен, защото не е лесен спорт.

А как се развива в България този спорт?

От времето, когато аз започнах, до днес, определено има развитие. Доста голямо, бих казал. След този старт, а и по принцип, силно се надявам да продължава така да се развива.