Емил Велев е последният треньор, извел Левски до титлата (2009 г.). Той говори пред “Тема Спорт“ за проблемите на сините, оставането им във втората шестица на първенството, предстоящия полуфинал реванш за купата с Лудогорец.   Г-н Велев, на какво според вас се дължи голямото непостоянство в представянето на Левски?   - Не знам каква е мотивацията в отбора. С толкова много чужденци първо е трудно да комуникираш, а след това да им обясниш, че това е Левски. Този вариант е много сложен. Затова съм на мнение, че в последния мач със Славия трябваше да играят 70 процента от юношите на сините. Имаме школа, зашо да не се използват деца от нея? Дори да бяхме паднали с два-три гола, какво щеше да стане? Сега загубихме с 0:1. Но в противен случай щяха да играят юношите, треньорът да ги види в боева обстановка. А ние пак показахме чужденците, на които им виждаме качествата. Те не могат да заблудят никого   Свалям шапка на Тодор Батков, че все още се опитва да поддържа отбора. Ами ако и той си тръгне? Какво ще стане тогава от финансово естество? Точно затова трябва да разчитаме на повече юноши, особено сега, когато сме в долната половина на таблицата. Тези мачове за чужденците са безсмислени. Вече се знае кои изпадат, а повече от седми сините няма как да завършат. Затова в Левски веднага трябва да се опрат на юношите. Това е бъдещето, друго не виждам. Още повече пък с всичките чужденци, които отново бяха взети на килограм - Педровци, Абди-Мабди, поляк, румънец, който и не играе... Като казах поляк (б.а. - Лукаш Гикевич) - веднага се сещам за Димитър Алексиев от Хасково, който е със страхотно бъдеще. Защо не пускат братята Цоневи, Мики Орачев, Владислав Мисяк, от какво ги е страх?     Миналата пролет тези момчета играеха, но налагането им бе прекъснато...   - Това бе неправилно. Срещу Славия дори трябваше да играе и Пламен Илиев. Но и него го зачертаха, защото направил грешка за корнера, от който Лудогорец спечели преди плейофите (б.а. - с 1:0 в Разград). А къде беше защитата при ъгловия удар, след като най-ниският вкара гол с глава? Отделно настройката за мача бе сбъркана, защото там Левски се нуждаеше от победа, трябваше да вкара два гола.   Тоест - според вас Левски трябва да игнорира чужденците до края на сезона?   - Абсолютно - Левски трябва да е български! И никой нищо няма да може да каже - нито запалянковците, нито някой друг. До края на кампанията има един или два мача    -    реваншът с Лудогорец за купата и евентуално финал. Трябва стратегия за тях, защото дори да елиминираме разградчани, не бива да подценяваме Черно море -има много въпросителни.   В клуба в момента няма средства - може ли неволята да го вкара в правилния път с налагането на млади?   - Батков прави всичко по силите си. Инициативата с феновете не е лоша, но до каква степен може да се стабилизира отборът с помощи? Повечето запалянковци постоянно псуват Батков, но за какво, и те не знаят. Все едно той е докарвал тези футболисти. Има хора, които отговарят за тези неща. След моето напускане през 2009 година са минали 17 треньори! Какво показва това - сбъркана стратегия.    Ясно е, че сега бюджетът е свит и трябва да се съобразяваме с това, което имаме. Всички говорят: “Как да кажем, че Левски няма да се бори за титлата“. Какво толкова ще стане? Ето - сега вече не се бори. И какво - ще се затвори стадионът или  ще се отрежат вратите? Сега трябва да се следят млади български играчи за селекция. Аз лично харесвам работата на Лудогорец при подбора на нови - да сте видели Методи Томанов да дава интервюта и да тръби нещо? Върши си работата скрито не се афишира, а работата му дава плодове.   Не се ли отказват лесно сините от своите юноши - Огнянов и Балтанов играят на ниво в Ботев.   - Специално за Мариян Огнянов - той отнесе доста критики от феновете и в такава обстановка нямаше как да покаже възможностите си. Сега пак се сетихме за него. Но ми беше учудващо освобождаването на Балтанов лятото. С опита, който събра, той можеше много да помогне на Левски.   Ще успее ли Левски да се пребори за Лига Европа?   -Това минава през спечелване на купата, а срещу теб има противник. Нека не забравяме как бе преди две години, когато от два стола отидохме на земята.