Докато си почива след поредния успешен сезон с "Астана", наставникът гледа и към бъдещето. Той взе четири поредни титли с тима от Казахстан и го вкара четири пъти в групи на евротурнирите.

Стоилов направи "Левски" два пъти шампион през 2006 и 2007 г., стана и първият роден наставник в груповата фаза на Шампионска лига със "сините", изгради отбор, който караше феновете да мечтаят.

Той води "Ботев", "Литекс", кипърския "Анортозис" и националния тим на България. На 50 години това е човек със солидна репутация в професията, но пътят пред него изглежда дълъг и - ако се съди от първите 13 години - успешен.

Станимир Стоилов говори пред Дир.бг за професията, за футбола, за бъдещето, но и за миналото.

- Г-н Стоилов, сезонът приключи, почивате ли си?

- Зимата ми е по-труден период за почивка. Лятото е друго, имам си занимание - риболов. Човек, колкото и да иска да почива в паузата, мисли за футбол, говори за футбол. Ежедневието пак ми е свързано с футбола.

- Как гледате мачове в този период? Случва ли се да анализирате подсъзнателно като "професионално изкривяване" или сте си фен пред телевизора?

- Честно казано, аз успявам мачовете по телевизията да ги гледам като фен. Правя си някои заключения, забелязвам някои нови, интересни неща. Търся нещо по-новаторско, ако има. Иначе разграничавам нещата - кога се налага да го гледам професионално, и кога - любителски.

- Четете ли книги и автобиографии на треньори? Намирали ли сте там неща, с които се сблъсквате и вие в работата си?

Stanimir Stoilov reflects on FC Astana’s 2017 successhttps://t.co/XXYcbbpBCX#Kazakhstan #FCAstana pic.twitter.com/GKyLpCqwxZ

— The Astana Times (@TheAstanaTimes) 21 November 2017

- Ще започна с това, че мой футболен любимец е Йохан Кройф. И ако като футболист го помня малко, то като треньор - това е еталонът. С удоволствие чета неговата книга и има много неща, които съм заимствал. И в начина на работа, и на развиване на отбора, и на мислене за футбол. Харесва ми как Кройф говори за футбола "от другата страна". Как иска да се развива играта с топка, в атака, с импровизация... Вижда футбола като шоу. Тази игра трябва да носи само радост на хората.

- Какво е успех за Станимир Стоилов?

- Успехът има различни измерения в различните клубове. Всеки клуб има конкретни задачи. Ако ги изпълните, сте успял. Ако си треньор на "Етър" и задачата е да останеш в "А" група, това е успех. ако си в "Берое" и целта е тройката, пак - по това се оценява. Треньорът на "Реал" не успява като този на "Жирона", защото и целите му са различни. Ако "Жирона" стане шампион е подвиг, футболно чудо. Но успехът е да си изпълни целите.

- Има ли мач в кариерата ви на треньор, в който всичко се получи - от вашия анализ, през достигането на задачите до играчите, до това как футболистите ги изпълниха на терена? Перфектен мач.

- Имало е добри мачове. Мачове, в които всичко се е получавало. Много е важно футболистите да разбират това, което искаш от тях. Но без да губят собствената си импровизация.

- А къде е границата на влияние на треньора? Води тренировките, подготвя отбора, но като дойде мачът...?

- В повечето случаи на игрището футболистите действат според ситуациите. Работата на треньора е да ги обучи и подготви за тези ситуации. Да, те са много и различни, това е великото на футбола. Но има голям брой, които се повтарят. Можеш да предвидиш много от ситуациите. Топката е една и се намира в различни зони на терена. Треньорът има голямо влияние там, както и в разговорите в съблекалнята, в анализа, в тренировъчния процес. Но на моменти губи контрол по време на играта. По няколко причини.

Първата е, че играчите понякога са под напрежение и изключват. Второ, ако стадионът е пълен, дори най-близкият до теб играч не те чува. На мен, за щастие, често ми се случва стадионът да е пълен. В такъв момент не можеш да влияеш.

Важното е в тренировъчния процес да убедиш играчите, че футболът не е да излезеш, да се изтичаш и да се нариташ на топката. Това е игра на позициониране, на отнемане, на подаване, на тактика и на мислене. Във всеки един момент те трябва да опитват да контролират действията на терена, а не действията и топката да ги контролират тях.

- По колко часа на ден работите?

- Във всеки клуб е различно според задачи, ангажименти. Може да се работи по 8 часа, по 10, понякога и по 20. Ако се налага. А има и места, където се работи по три часа.

Процесът е дълъг. Подготовка с персонала, с щаба, след това с играчите, има срещи с ръководство, анализи... Треньор в сериозен клуб на ден има да вземе хиляди решения. И ако е нерешителен... Започва се едно - "уф, чакай, ще ти кажа след малко", "чакай да звънна на този или онзи"... И след втората седмица на собственика вече му е писнало.

- Къде е силата на вашия щаб? Работите със Саид Ибраимов и Цанко Цветанов от години.

- Най-силното ни качество е, че ние уеднаквихме изискванията, разбиранията и начина на работа. Всички говорим на един език. Няма значение кой ще води тренировката, кой ще води разговорите с играчите. Работим в една насока.

С годините съвместна работа сме стигнали до това, че в нашия щаб да завъртиш названията на старши-треньора и помощниците, няма да има голяма разлика. Знаем всеки ден какво и как ще правим, няма нужда дори да се уговаряме за това ден за ден. Пълно сработване.

FC Astana coach Stanimir Stoilov won the Manager of the Year Award for 2015. pic.twitter.com/79VNS67iZT

— Bulgarian Football (@BulgarianFooty) 30 January 2016

- Живеем във времената на "супертреньорите" - звезди. Моуриньо, Гуардиола, Клоп, Конте - хора, които сякаш събират повече внимание върху себе си, отколкото има върху отборите и играчите им. Как гледате на това?

- За мен звездите са играчите. Най-доброто пък е звездата да е отборът. Звездата не прави отбора... Ако не е Меси. Изключвам го в случая.

Треньорът и играчите напред трябва да ги избутва отборът. За споменатите от вас - да, така е. Те имат голямо влияние и върху отборите си, и върху общественото внимание. Те дават облик.

Няма как отборът на Гуардиола да не играе атакуващ футбол. С риск да загуби мач, но ще играе така. При Моуриньо е обратното. Той може и на защита да заложи 90 минути, но трябва да спечели. Това е облик и почерк, при тези хора е силно изразен.

- Какво не е наред у нас в манталитета, когато говорим за футбол? Наистина ли има 7 милиона треньори в България?

- Имам по-различно мнение. Футболът е обществено много важен, много популярен и буди огромен интерес. Затова и постоянно има желание да се говори, да се показва. Аз мисля, че журналисти, ветерани, специалисти по футбол имат право да си казват мнението. Но единствено не бива да е, за да угодиш на някого. Говори, коментирай, критикувай.

Когато клубът се развива добре и върви, няма за какво да го критикуват. Когато те критикуват, замисли се дали има защо. Не може само да те хвалят. Важното е какво ще покажеш, от това зависи дали ще те хвалят или критикуват.

За да има интерес, за да има пари в играта - на мен например, за да ми плащат да бъда треньор, някой трябва да се интересува от играта и от този клуб. Този интерес го будят медиите. Всичко е свързано. Това е най-популярният спорт, всеки може да се изказва за футбол. Важното е да не изглежда смешен.

Аз сигурно ще изглеждам смешен, ако започна да говоря за шоубизнес. Но ако кажа, че музика, филм или представление ми харесва, няма да съм смешен. Но ако започна в детайли да обяснявам за роли и кой как е изиграл... Вече става смешно.

- Говорим си за критики и за това, че не бива само да се хвалим. При вашите успехи, помните ли началото, 2004-а, мачовете на "Левски" с "Беверен", след които искаха много хора да ви сменят още на старта на кариерата ви като треньор ("сините" отпаднаха и бяха сринати от критики - б.а.)?

- Разбира се. Само че, нека ви кажа за "Беверен". Денят, в който видях запис на техен мач, аз казах на щаба ми: Хора, Господ да ни е на помощ! Този отбор беше филиал на "Арсенал". В него имаше изключителна индивидуална класа. Белгийски отбор, не е от Бангладеш. Не е от Македония или Лихтенщайн... Беше злобата, защото Мъри Стоилов започваше работа, а Мъри Стоилов тогава бе никой в професията.

Честно казано, те просто бяха по-добри от нас. Нашият отбор бе в началото на своето развитие, макар че тук, ако не бяха глупостите, които направихме, можеше спокойно да ги бием с един-два на нула.

- Колко е важно да получи подкрепа един треньор, както вие тогава получихте в "Левски"?

- Винаги съм го казвал: Когато назначаваш треньор първо е важно - сто пъти премери, веднъж отрежи. Виж го, провери го, питай за него, събери информация. Назначи го, когато имаш солидни аргументи, че може.

Конкретно за мен тогава - Сираков виждаше всичко, виждаше условията, в които работихме. Ние от 32-ма футболисти освободихме половината, останахме с 15-16. Взех седем голобради юноши на подготовка. На по 16 години. Сираков виждаше това, вярваше в това и знаеше, че градим стил и отбор.

И затова, една година по-късно, когато го питаха след големите успехи, той отвърна: Аз за този треньор каквото имах да казвам, го казах преди година. Защото другите бяха слепи, а той имаше очи.

Оценявам, че ако беше някой от другите ни директори, можеше още на първата седмица да ме сменят. Безсмислено е, ако не можеш да погледнеш напред и да видиш. Затова и аз, и други хора, не спират да препоръчват Сираков да е в "Левски". За да даде реална оценка на футболисти и треньори. Много малко такива хора има в България. Сираков е сменял треньори дори, когато са побеждавали. Не е виждал в тях бъдещето.
Embed from Getty Images
- Стигнахме и до големите успехи на "Левски", гръбнакът на отбора тогава бе от двайсетина българи, повечето - юноши на клуба. Това ли е печелившият модел у нас?

- За онзи момент в България - това беше. Трима чужденци. Но имайте впредвид, че тогава още имаше силни български играчи. С качества, с мозък. А и попаднах на момчета, които правеха това, което правихме, с удоволствие. И си рискуваха и жертваха личен живот, интереси, за да са в полза на отбора. Ние успяхме да ги убедим в този начин на работа и игра, а те подеха процеса. Едно дърво можеш да го убеждаваш, но то няма да те разбере. Попаднахме на точните момчета. Наложи се по пътя да отстраним доста играчи, включително наши приятели...

Някои не възприемаха това, което искахме. С другите стигнахме до големите резултати. Ако още малко бяхме продължили да ги развиваме, от някои от тях можеше да станат добри треньори, добри ръководители.

- "Левски" изпусна исторически шанс да развие вашия успех и да го превърне в норма. Яд ли ви е и сега?

- Яд е слаба дума. Аз първо съм левскар, запалянко. Тогава "Левски" бе станал средноевропейски отбор като класа. И Господ не можеше да го върне назад. Само глупостта и българинът можеше да го върне назад.

"Левски" днес можеше да има стадион и база, но говоря за свой нов стадион. Нов. Построен с европари. Без да му струва и стотинка. И феновете да имат свой дом. Футболистите да имат база, децата да имат академия.

Трябваше бизнес проектът да се доразвие, а не може да има бизнес проект, без да има работещ футболен проект. Най-много ме пробожда това, че "Левски" не доразви това, което започнахме. Бяхме докарали нещата дотам, че клубът вече само щеше да консумира футболните успехи. Футболът е това - спорт, бизнес и обществено влияние. Когато махаш един ръководител, трябва да намериш друг, който да го замени. Да се запиташ - защо го махаш? Бяхме шампиони, отстъпихме на второ място - една крачка, не сто. Но печелихме европейски пари от участията в турнирите, и то милиони.

Но глупостта уби "Левски". А съветниците убиха Тодор Батков като шеф на "Левски". Неслучайно той си тръгна от клуба по този начин.

- Как виждате сега любимия си клуб отстрани?

- Аз се изказвам по тази тема по веднъж в годината - на паузите между сезоните. Отбор на посредствено ниво, който не може да се пребори за титлата, ако не се случи някакво чудо. Но "Левски" може през зимата да опровергае всички тези очаквания и критиките.

Има идеален шанс - ето ти пет мача срещу ЦСКА, това са шампионски мачове. Побеждаваш, ще те хвалят. Аз ще ги хваля най-много. Но не мога да давам клакьорски интервюта, за да се харесам на някого.
Embed from Getty Images
- Харесва ли ви първенството на България в момента?

- Малко гледам български мачове, но когато пусна репортажите, най-хубавото е като видя добри терени, осветление. Ако следващата стъпка е да направим и добри стадиони, значи българският футбол е тръгнал да се развива правилно. И оттам нататък, ако вече търсим вдигане на качеството на футболистите и на играта, тук отиваме към клубовете и работата в тях - това е тяхна отговорност.

- Бихте ли работил в България сега?

- Не мисля, че може да се случи това към този момент.

- Как ще избира Станимир Стоилов следващия си отбор? Кои фактори ще са водещи - стратегия, визия, финансови условия?

- Какво ще гледам... Честно казано, и аз вече не знам какво да изисквам... Ангажименти, резултати и цели. Но на този етап, няма какво да се лъжем - на първо място може да се сложи финансовият фактор.

- Няма ли да ви е трудно за се разделите с "Астана"? Създадохте си репутация, изградихте име, уважават ви, обичат ви, а и знаете всичко от А до Я там?

- Идва момент, в който да кажем "стига". Постигнахме много, отборът е в подем. Има някаква вероятност, макар и временно да остана в "Астана"... Винаги съм казвал - важно е какво си направил, докато си работил в клуба. След това какво ще говориш и с какво ще се оправдаваш, няма значение... Когато си там, трябва да си свършиш работата. На мен това ми е гордостта. Във всички клубове, в които съм работил, съм изпълнил задачите, които са ми поставени. Някъде ги преизпълних.

- Кой е най-добрият треньор в света?

- Казах, че харесвам Кройф от близкото минало. Сега това е Гуардиола.

- Кой ще наследи Меси и Роналдо като номер едно?

- Не знам дали някога ще се роди играч, който да наследи Меси. Виждам няколко футболисти с добро бъдеще, един Де Бройне например, добри играчи... Но не знам дали ще стигнат Меси. Той е от друго измерение.

- Коледното ви пожелание?

- Здраве, здраве и само здраве. Това пожелавам на всички хора. Другото ще си го постигне всеки.