- Христо, трудно допускаш журналисти до себе си, наричаш ги "боклуци". Защо?

- Когато един човек не знае да цени и да уважава, няма как да се разбере с нас, спортистите. От дълго време имаме конфликт с българските медии. По една или друга причина срещу големия отбор на България се водеше негативна кампания. Не ни споменаваха имената, не уважаваха нашия труд. А това ни докара дотам, че се разграничихме от журналистите. Все пак всеки си държи на авторитета. Приемам критика - не съм безгрешен човек. Но приемам, когато от нея мога да извлека нещо положително, когато аз или отборът може да има полза. Но не -критикуват само защото трябва да критикуват.

- Ядосвал ли си се истински на конкретни писания?

- Имало е такива моменти в кариерата ми, не мога да го скрия. Но как за 20 години живот в Испания един ден нямах проблем с местен журналист, как един път не ме снимаха, без да ме питат? Тук всички се врат, където не им е мястото, и така стават проблемите. Пишат си, каквото си искат, понякога и платени статии. Но мен не ме вълнува, знам къде съм и какво съм постигнал.

- А не провокираш ли това отношение с грубостта си? На моменти откровеността ти може би е прекалена, не си мериш думите...

-Такъв съм си. Но като кажа нещо на някого, си го е заслужил. Проблемът е, че в България няма закон. Но аз съм си написал мой закон и го изпълнявам, другите не ме интересуват. Ако ме уважаваш, аз ще те уважавам. Ако ли не, значи има някаква пробойна в отношенията. Имам големи приятели сред журналистите, те също ме критикуват, но знаят как.

- Как се критикува Христо Стоичков?

- Не можеш да ме съдиш мен, ако не ме познаваш. Много репортери изобщо не са ме виждали на живо. "Ама на мен ми казаха", "Ама чух по радиото" -тези неща не вървят. Винаги можеш да стигнеш до мен, стига да искаш. Много пишат за характера ми. Да, такъв е, но с кого?

- Добър си с добрите и лош с лошите?

- Да, много лош с лошите и дори прекалено добър с добрите. Може би това ми е една от грешките.

- Какъв приятел си? Как допускаш хората до себе си?

- За да бъде един човек близо до мен, трябва да не го е страх да ме погледне в очите. Ако не го направи, значи е фалшив - истината се казва в очите. Като гледаш надолу, нагоре, въртиш се, работата не е чиста. Когато гледам в очите, говоря истината. Да, понякога съм груб, но намирам начини да се извиня.

- Сякаш сега Димитър Бербатов е в същото положение като теб от времето на големия отбор на България. Защо толкова много го атакуват в родината му

- Как да кажа? Минал съм по този път и знам какво е. Завистта е нещо вродено в нас. Завист, злоба... Не можем да направим крачка напред именно затова. Не осъзнаваме собствения си потенциал. Имаме много кадърни доктори, професори, учители, все способни хора, които живеят навън и са учили да управляват. Ние тук само критикуваме, плюем и пускаме слухове. Това ли е животът ни? Разбира се, не всички българи са такива, но за съжаление един голям процент от тях са така. Аз нито съм убил някого, нито съм окрал държавата, както се писа. Тогава те крадоха, а писаха против мен.  Милен Велчев и другите ме изкараха черната овца, че не съм си плащал данъци, че съм се отказал от държавата, че не съм направил това или онова.

- Още си обиден обаче...

- Напротив. Присмивам се над тези неща, които се говорят. Ето, сега идват 200 деца в моята школа и са много щастливи, че ме познават. А който не ме познава, му е лесно да пише и да говори.

- Нямаше ли поне един приятел журналист, който, докато беше национален селекционер, всеки ден да ти казва, че това не е отбор, че тези не се справят...

- Е, кои ни критикуваха? Които пиеха 1 кило ракия и стояха на гарата. И някои бивши треньори, те също. Но те какво направиха за футбола ни, с какво допринесоха? Ето, 1996 година махнаха Димитър Пенев, след това и Христо Бонев. А после колко треньори сменихме - Херо, Стойчо, Пламен, мен, пак Пламен, сега Стоилов. За 10 години сменихме б селекционери. Е, само те ли са виновни за неуспехите?

- Би ли се завърнал в националния сега, когато Стоилов си тръгна?

- Няма как да стане това.

- Не ти ли се иска да направиш нещо за тези футболисти? - Те стават ли впрочем?

- Много от тях стават, да.

- Като най-добрия български играч каква оценка даваш на момчетата за загубата от Черна гора?

- Откакто напуснах поста селекционер, никога не съм давал мнение за националния. Но докато бях с тях, винаги им казвах, че са най-добрите. Защото един треньор можеш да смениш, но не можеш да смениш 22-ма. Това, че не сме се класирали - всеки има вина. Не може само един да бъде виновен.

- А кой е виновен, че няма екип - на собствен терен ни бие Черна гора!

- По принцип селекционерът на България е там, за да селектира, не да ги учи как да играят. Аз съм им треньор за 3-4 дни, за 10 дни максимум, не мога да им покажа как да си подават топката. Това се научава там, където тренират и където си изкарват хляба. Ако на мен ми разрешат една година да съм с този тим, гарантирам, че няма да загуби нито един мач, независимо от съперника. Една година, без да ме пипат, само да тренирам с тях.

- Не ти ли се иска да се върнеш?

- Не. Един път бях. Стига толкова.

- Имаш ли си втора родина?

- Имам само една и не мога да се откажа от нея. А това, че живея в Испания, няма нищо общо.

- Лесно е така да говориш - ти си Христо Стоичков.

- Напротив, далеч по-трудно е. После винаги свързват с мен негативните неща. В Америка, в Чикаго, бяха хванали българи за измами с кредитни карти. И на първа страница в "Чикаго Трибюн" написаха "Сънародник на Стоичков заловен". Е, какво ми е общото с него?

- Българи сме все пак...

- Е да, но какво да направя? Единствено, както всички спортисти, съм дал нещо за славата на България.

- Да, но не всеки има твоя ляв крак. Хората се блъскат по тролеи, по трамваи, едвам свързват двата края...

- Виж, и аз съм ходил да работя в завода като другите, и аз съм ходил да копая картофи по селското стопанство. Но ето, че се справих.

- Много се подиграват за твоя английски...

- Нека се подиграват, но да ги видим тях как ще се оправят в чужбина. Аз дали с испански, дали с английски, с малко италиански, все нещо ще скалъпя.

- Ако Бойко Борисов утре те помоли да помагаш, ще дойдеш ли?

- Зависи дали мога да съм полезен и какво е предложението.

- Да кажем за министър на спорта...

- Имаме си такъв. Съжалявам, некоректно е от моя страна да кажа, че искам такъв пост.

- Ако те поканят в партия, ще приемеш ли? Сега президентът щял да си прави..

- Аз имам моя си партия - тя е "Свобода на действие". Свободен човек съм и партията не ме храни.

- Ако Първанов ти каже "Тръгни с мен"?

- На разходка отивам! И с него, и с Бойко Борисов, с всички почти сьм бил. Но аз с политика не искам да се занимавам.

- Задължително ли е най-добрият играч да е и добър треньор? Може би като селекционер не си толкова добър...

- Никой не ме е питал това. Може би бях достатъчно добър да ги прикривам.

- Развеждаш ли се?

- Вече много години съм разведен, имам и незаконни деца.

- А гадже?

- Имам 3-4, ама ще ги сменям. Бели бяха, ама минавам на черни.

- Защо казваш "Барцилона"?

- Нека да го проверят - "Барселона" не може да се казва. На някоя друга буквичка е ударението.