Турнирната философия следва собствена нишка, по която следващият мач винаги е най-важен. А резултатът от последния се вписва на първата страница в историята, защото както добре се знае - единствено и само победителите се помнят. Двубоите в групите и в елиминационната фаза оставят по някой друг размит спомен, но финалите изпъкват релефно и живеят в свой собствен, непреходен житейски цикъл.
Финалът на стадион "Лусаил" в неделя между Франция и Аржентина (17 ч) веднага след своя край влиза в историята до предишните 21. И всеки има право да избира своите лични фаворити. Най-вълнуващите десет съм ги избрал предимно поради головете и драмите в тях. Но те демонстрират и една тенденция, която категорични показва, че романтичните времена на футбола бяха по-интересни за зрителите.
И не случайно от 1966 година до 1986 всеки един финал е оставил релефен спомен.
А от 2002 до 2014 се помни само резултатът и евентуално - решителният момент. За националните привърженици няма никакво значение как е постигната победата, важното е че нацията им е станала световен шампион за футбол.
Но за милиардите по-неутрални фенове от съществено значение е само емоцията. А някои мачове подариха емоции в излишък!
1. Вероятно някакви забележителни събития е имало на първите три финала през 1930-а, 1934-а и 1938-а, но светът завинаги ще помни драмата от "Маракана" от 16 юли 1950. Този ден се оказва последен за поне 200 бразилски фенове, които по един или друг начин се разделят с най-голямата си ценност - живота. Победният гол за Уругвай на Алсидес Гиджа в 77-а минута и последният съдийски сигнал на англичанина Джак Тейлър водят до тези фатални и необратими последици.
А финалът е южноамерикански - домакинът Бразилия срещу Уругвай. Предварителният фаворит е ясен, бразилците бележат гол след гол на първенството, а във финалната група прегазват Испания с 6:1 и Швеция със 7:1. Така нареченият е финал е странен, защото всъщност е последен мач в групата с четири отбора. На домакините им е достатъчно равенство, а на уругвайците само победа. 174 хиляди гледат спектакъла наживо (официално, иначе вероятно са над 200 хиляди), домакините повеждат в началото на второто полувреме, съперниците им обръщат мача до 2:1 с голове на Скиафино и Гиджа.
И нещо саркастично - Бразилия играе 6 мача, а на Уругвай са му достатъчни само 4 за да ликува с втората си световна титла. Драмата и трагедията на цяла една нация е наречена "Мараканазо" - нещо като "убийството на "Маракана", като така влиза дори в Британската енциклопедия като термин.
Стадионът дори не е довършен, когато се играе мачът. Двеста хиляди, събрани в една строителна площадка - как ви се струва това?
2. Под индиго е драмата в следващия финал на световното в Швейцария през 1954 г. По съвременните стандарти с вездесъщите коефициенти за победа на Унгария е 1.10, а за Западна Германия - 20.00. Тогавашната унгарска футболна хегемония няма аналог с никоя друга успешна генерация. Маджарите просто са излизали на терена, за да вкарат 5-6 пъти и да унизят съперника. Правят го и срещу ФРГ в предварителната група с резултат 8:3. Но във финала в Берн нещо се обърква. Вали дъжд из ведро, Ади Даслер прави революционни подобрения на футболните обувки, а зложелателите направо говорят, че немците са взели остър допинг за финала.
Но до десетата минута никакъв допинг не може да им помогне, защото чардашът действа безмилостно и резултатът е 2:0. И след това настъпва онова, което са нарича "Чудото от Берн". Немците обръщат резултата до 3:2, а Хелмут Ран иззема от Пушкаш правото да се нарича най-добър футболист на шампионата. Прибавям ценната историческа добавка, че след 1945 година на немеца му е забранено да изрича думата "победа". През 1952 година Германия печели 24 медала на олимпиадата в Хелзинки, но нито един от тях не е златен. И победата в Берн за мнозина в Германия връща правото да побеждават. А унгарците след събитията от 1956 година престават да бъдат футболна суперсила.
3. И първият телевизионен финал, гледан от поне милиард зрители пряко от "Уембли", се играе през 1966 година. Англия и Германия правят невероятно драматичен спектакъл за близо 100-те хиляди по трибуните. Не си губете времето за справка в уикипедия - Джеф Хърст е единственият човек на планетата вкарал хеттрик във финал на Мондиал. Немците повеждат в началото, както си му е редът Англия прави пълен обрат до 2:1 и в последната минута Волфганг Вебер изравнява. И за пръв път финал влиза в продължения, но при равенство няма дузпи, а се налага преиграване. Дузпите ги въвеждат през 1969 година, но това е друга тема. Именно в продължението на мача се случва онова срамно събитие съдията да признае несъществуващ гол. Топката очевидно не преминава голлинията, но човекът с флагчето Тофик Бахрамов тръгва на спринт към центъра.
За да остане в историята, Хърст вкарва четвърти гол за своя отбор и трети за себе си - 4:2, а Англия печели единствения си трофей на световен шампион. Всеки сам да си отговори на въпроса колко онзи фалшив гол се е отразил на всички пропуснати дузпи и други големи моменти в следващите 58 години. Включително и сватбарския шут на Кейн над вратата. По-скромното ми мнение, между другото, Англия беше най-добрият отбор на световното в Катар.
4. Много голове падат и на следващия финал през 1970 година.
За пръв път до последния мач стигат отбори, вече печелили титлата - Бразилия и Италия са с по две отличия и победителят получава завинаги купата "Жул Риме" като трикратен шампион. Селесао я прибира в Рио, но след това я открадват (пак друга тема). Старата школа футболни любители са поставили този финал като черешка на тортата и наистина е привилегия да си го гледал наживо и или по телевизията. Бразилците бележат четири пъти, а Италия се връща в резултата за 1:1 с гол на Бонинсеня.
В двата отбора има невероятни футболисти - Пеле, Тостао, Карлос Алберто Торес, Ривелиньо, Жаирзиньо, Ривера, Рива, Факети, Мацола. Няма начин да се повтори друг мач с такова съзвездие от извънземни майстори.
24 години по-късно в Лос Анжелис наживо гледах римейка на спектакъла от "Ацтека" и беше най-трудният за издържане финал на световно (0:0 и дузпи на САЩ 1994). Футболът беше преминал в тактическо надлъгване и единственото, което се запомни бяха пропуските от дузпа на Баджо и Франко Барези.
5. Номер едно за всички времена в моята координатна система е финалът Германия - Нидерландия, тогава Холандия, през 1974. Причината е ясна - за първи гледах толкова важен и епичен двубой. Но ситуацията беше идентична с тази от 1954 година. Отново играеха Красавица и Звяр, но в друга сюжетна нишка. Целият свят поддържаше страстно и горещо "летящите холандци". А някои "заблудени" като мен бяха за Германия!
Много неща в този финал се превърнаха в невероятно преживяване, но остава и един рекорд. Кройф падна за дузпа още при първата оранжева атака, а Неескенс изпълни специалитета си под гредата някъде във втората минута. Настана очакване за разгром, защото дори бабата на Кройф му се бе обадила не за да го насърчи за победа, а за да си поиска откраднатия от немците велосипед по време на окупацията. Но германците обичат да не ги броят за живи и обърнаха мача до 2:1. Първият гол също остана в историята с прозвището "лястовичката на Хьолценбайн".
Същото движение повтори Клинсман на финала с Аржентина 16 години по-късно на Рим. Чак при четвъртата си титла през 2014 година немците не се нуждаеха от подарена дузпа.
6. И поредицата велики финали продължи през 1978 година с Аржентина - Нидерландия, тогава Холандия.
Спектакълът освен с интересен футбол ще бъде запомнен с две непознати до този момент събития. От екрана се чуваше някакъв невъобразим шум, а публиката на "Монументал" в Буенос Айрес заля с дъжд от конфети терена и играчите станаха скиори, слаломиращи между лентите и хартиите. Но това са подробности, защото мачът се получи епичен.
"Лалетата" този път не бяха фаворити, защото го нямаше вечно сърдития за нещо Кройф, но пък това беше добро дошло за основния му враг Рензенбринк. И точно Роби щеше да изкара "гаучосите" извън релси в последната минута, когато тресна гредата при резултат 1:1. Героят Кемпес беше вкарал първия си гол, а анонимникът Нанинга бе изравнил. Но Марио бе оставил най-доброто за накрая.
В продължението футболният Елвис Пресли слаломира между пет холандци и довкара топката в мрежата. След това Бертони ги довърши с трети гол за 3:1.
7. Финалът от 1970 година може да е фаворит на мнозина, но няма шансове срещу Италия - Западна Германия от 1982 (на основната снимка горе). Това е безспорно мачът на мачовете за всички времена.
Дори и заради фактът, че първенството в Испания беше невероятно преживяване най-вече с представленията на Бразилия на Теле Сантана. За сравнение само ще напиша, че "селесао" от Катар 2022 е като училищен отбор спрямо онази извънземна жого бонито формация. Но Джентиле и компания им видяха сметката в един луд трилър, а на финала "скуадрата" получи своя европейски подарък - Германия.
И историята се оказа за пореден път вярна - немците бяха разбити по всички правила. През първото полувреме Кабрини изпусна дузпа, но през второто Роси, Тардели и Алтобели вкараха най-вълнуващите голове във финал на световно. А онова изражение на Марко Тардели си остана като печат върху играта за всички времена.
И да не пропусна - Италия би с 3:1.
8. Голяма драма не бе планирана във финала и на световното през 1986 година. Никой не е очаквал, че мачът между Аржентина и Германия ще завърши с атрактивното 3:2.
Но както казват нашите коментатори - играта живна, стана мач. Нещата не тръгнаха добре за Германия, които бяха пристигнали на финала след изненадващо лека победа над Франция на полуфинала. А "петлите" бяха махнали от турнира Бразилия и Италия, и така да се каже коридорът за немците бе напълно свободен.
Аржентинците стигнаха до последния мач с божиите ръце и божиите крака на Марадона. На финала Божественият не вкара гол, но даде три голови паса с които унищожи противника. Особено клиничен бе при победния гол на Буручага шест минути преди края. Германия остана с гордостта от поредното си завръщане от гроба от 0:2 до 2:2, но каквото и да си говорим това беше апотеозът на един абсолютен гений.
И Марадона е вдъхновение на Меси в мача срещу Франция тази неделя.
9. Резултат 3:0 във финален двубой е рядко събитие, но точно това се случи в Париж през 1998 година.
Подобно на финала от 1954 и към този двубой се породиха огромни съмнение за нещо нередно. Франция спечели безапелационно срещу Бразилия, а Роналдо си търсеше 90 минути главата по игрището. Но кой им е виновен на бразилците. Те винаги тръгват като аслани, а в повечето случаи се прибират с наведени глави.
В последните 20 години дори до финал не могат да се доберат. А онзи финален мач на "Стад дьо Франс" сложи началото на френската футболна хегемония. След него "петлите" пяха на още два финала, а ще го направят и утре. Ако спечелят трета титла, ще се залепят за Бразилия, Германия и Италия във вечната ранглиста. През 1998-ма Франция имаше 10 брилянта и един диамант в лицето на Зизу Зидан.
Поне според скромното ми мнение една от най-заслужените световни титли без грам сянка на съмнение.
10. И отново Франция направи забележителен мач в Русия през 2018 година.
Но само резултатът 4:2 го поставя в тази класация. Футболът има някои допирателни с тениса, а добре се знае, че дебютантите във финален мач от Шлема се предават без бой. Точно така се случи с Хърватия. Едно е да стигнеш до финал, съвсем друга работа е да го изиграеш на ниво.
Затова целият свят уважава и се възхищава на Нидерландия. Загубиха три финални мача, но винаги с високо вдигната глава. Затова и са сред най-обичаните отбори.
Не като испанците, които се смятат за велика футболна нация, а за 92 години изиграха само един финал.
Утре Аржентина ще е там за шести път, а Франция за четвърти. Досега съперниците са имали и вълнуващи, и доста трудни за гледане двубои. Може пък да стане мач, който да измести след четири години някой от тази класация.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}