Англия не спечели титлата на Евро 2024 след поредния мач, в който изглеждаше "мъртъв и погребан", с каквито бе осеян пътят на отбора в турнира. Или поне - в неговата най-важна част. Този път обаче възкресението не бе завършено, след като Оярсабал вкара в края за 1:2. Но на моменти преди това пак се усещаше, че е възможно "трите лъва" някак да се измъкнат.

Гарет Саутгейт пък става първият треньор, загубил два европейски национални финала, без да е вдигал титлата.

Елиминациите стартираха с 0:1 срещу Словакия до петата минута на добавеното време. Отпадане? Не, гол със задна ножица на Джуд Белингам и спасително равенство. В продълженията дойде попадение на Хари Кейн и избавление.

В четвъртфинала Швейцария поведе дори още по-късно от словаците. Бреел Емболо вкара само 14 минути преди края - 1:0. Отпадане? Отново не, като този път Букайо Сака вкара за 1:1 в 80-ата минута, а после при дузпите англичаните бяха без грешка.

Полуфинал, и пак 0:1. Шави Симонс заби страхотен гол за "лалетата" още в 7-ата минута, а Англия пак се изправи до ръба на отпадането. Но Кейн изравни от дузпа в средата на първото полувреме, а в последните секунди на мача резервата Оли Уоткинс донесе победата още в редовното време.

И накрая - финалът. Испания поведе в началото на второто полувреме и изглеждаше отлично на терена. Положения, ситуации за 2:0... Това ли е краят? Не, отново не - и пак резерва се намеси с шут отдалеч - Коул Палмър. Този път обаче спасение нямаше.

Характерът е хубаво нещо във футбола. Но когато имаш толкова класа с над 20 играчи от Висшата лига, повечето със звезден статут, трябва и друг подход към мачовете. Трябва атака, риск, търсене на голове и победи. Не "дебнене" да не загубиш. Не е нормално да играеш постоянно "на сигурно", "със спирачка в краката и главата" и без да търсиш поне малко риска.

След гола на Палмър за 1:1 на финала, гледката бе на английски отбор, който се вдигна да тръгне да търси втори гол. За първи път в мача. Това продължи точно пет минути.

И е ясно откъде идва сигналът да спре - защото под индиго този период бе изваден под онзи, който гледахме през 2022-ра на четвъртфинала на Мондиала с Франция. Тогава след изравняването за 1:1, отново топката и предимството бяха в англичаните... за няколко минути. Гарет Саутгейт реши отново да ги прибере в черупката. И тогава, и сега, това се оказа фатално. Футболът си има правила и (все пак) някаква логика.

Затова, може би, Гарет влиза в историята като първи с два загубени финала. Да, постижение е да си там. Но за последната, решаваща крачка, трябва и малко екстра магия.