07:12 | 21.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Аржентина на Марадона или Аржентина на Меси?

Паралелите между двамата гении могат да завършат с триумф или фиаско в неделя

Снимка: Getty Images

Аржентина на Марадона или Аржентина на Меси?

Паралелите между двамата гении могат да завършат с триумф или фиаско в неделя

15:10 | 14 декември 2022 | Автор : Жаклин Михайлов 77 5420 Снимка: Getty Images

Аржентина се класира за шести път на финал на световно първенство и в неделя може да изравни победите със загубите, които сега са 2 на 3. Но дори и да загубят финалния мач, "гаучосите" ще са се утвърдили в най-авторитетната ранглиста веднага след Бразилия, Германия и Италия.

Мондиал 2022

А това означава още по-бронирана със слава

Позиция на световна футболна суперсила

Аржентина играе за първи път във финал през 1930 година, на дебютното световно първенство, и губи с 2:4 от Уругвай. После чака още 48 години, за да излезе във втория си финален двубой срещу Нидерландия, тогава по-известна като Холандия. И печели този мач с 3:1 на стадиона на Ривер Плейт "Ел Монументал".

Третият финал е осем години по-късно на "Ацтека" в Мексико сити. Спечелиха го с 3:2 срещу ФРГ. И четири години по-късно изиграха на единствения си финал в Европа, отново срещу вече обединена Германия, загубен с 0:1 в Рим.

Минаха още 24 години, за да се върнат в играта на "Маракана" в Рио, където отново бяха победени от Бундестима - 0:1. И когато започна първенството в Катар шансовете на Аржентина се котираха високо не само заради Лионел Меси, а и заради географската локация.

И традицията се оказа много важна, защото от шест финала на Аржентина, пет са извън Европа.

До мача за трофея в неделя (а вероятно и след него) няма как да не се правят паралели с предишните две шампионски генерации от 1978-ма и 1986 г. Някакви особени прилики между сегашния отбор и според скромното ми мнение най-стойностния им тим от 1978 година, не могат да се открият. Аржентина на Меноти беше изключителен отбор, в който малко над другите изпъкваше Марио Кемпес. Но до него бяха Ардилес, Луке, Пасарела, Тарантини, Бертони. Бих ги сравнил с "френските мускетари" от епохата на Платини, Жирес, Тигана, Фернандес.

Embed from Getty Images

Меноти добави Марадона през 1982 година и си осигури фиаското на първенството в Испания.

По-хитрият и лукав Карлос Билардо, при наличието на Марадона, взе мъдрото решение следващата шампионска генерация да е във формат "една мегазвезда и десет, които му пригласят". И този първи по рода си футболен експеримент се увенча с триумф през 1986 година. Нещо повече - на същия принцип Билардо състави второ издание на "Марадона плюс останалите" за първенството през 1990-а и малко не му достигна отново да спечели титлата. Диего опита

И трета атака на върха

През 1994 година в САЩ, но го хванаха с бяло вещество в кръвта и фарсът се превърна в трагедия. Но аржентинците вече бяха свикнали с фактора "Месия". Именно в тези години - около първенствата 1986-а и 1990-а се роди и фразата "Номер 10 и още 10".

И новият Месия се появи с името Лионел Меси. Дебютира като юноша бледен на световното в Германия през 2006 г., но му беше рано, а Аржентина си имаше по онова време боготворения Хуан Роман Рикелме с десетката на гърба. Ще прозвучи като шега, но Рикелме наистина е със статут на божество в Аржентина. Разбира се, най-вече сред привържениците на Бока Хуниорс.

На онзи Мондиал Меси беше титуляр само в един мач, в три се появи на смяна, а в решителния четвъртфинал срещу Германия, треньорът Пекерман дори не му гласува доверие. Съпоставен, онзи отбор от 2006 година с Рикелме, Тевес, Савиола, Масчерано, Креспо, Хайнце, Аяла, Лучо Гонзалес, Макси Родригес, изглежда несравнимо по-звезден от сегашния.

Снимки: Getty Images

Така беше и през 1998 година, когато Аржентина имаше цяло съзвездие начело с Габи Батистута и считания за пряк наследник на Марадона - Ариел "Магаренцето" Ортега. Тогава отборът потегли с три чисти победи, премина драматично с дузпи през Англия и нещастно отпадна на четвъртфинал от Нидерландия.

Начело на Аржентина беше националното богатство Даниел Пасарела и целият свят смяташе, че той ще повтори постижението на Марио Загало и Франц Бекенбауер. Точно триото Загало, Бекенбауер и Дешан са вдигали купата като капитани и като треньори на световен шампион.

На практика, Месията дойде през 2010-а, като по ирония на съдбата "посветен в мисията" от предишния Месия. Мнозина го приеха като подигравка с футбола, но аржентинската федерация не мислеше по този начин

И Диего Марадона с незавършен първи клас в треньорската професия заведе Аржентина на световното през 2010-а. С огромна драма и порция псувни по адрес на журналистите при изключително трудното класиране за шампионата. Диего цъфна в Йоханесбург и възложи собствената си роля на 22 годишния тогава Лионел Меси. Диего беше на 25 години, когато собственоръчно направи Аржентина шампион. Собственоръчно - буквално, защото за титлата му помогна и "Божията ръка".

Страшните напъни в Южна Африка, достойни за "Комеди франсез" завършиха с пълно фиаско. Германия разби Аржентина с 4-0 и ги качи на полета за Буенос Айрес. Меси не излезе нито за минута от състава, но не вкара нито един гол, а по ирония на съдбата съдиите не отсъдиха нито една дузпа в полза на неговия отбор.

Снимки: Getty Images

Разочарованието в случая обаче бе в пъти повече за честолюбивия Дон Диего. Той вече мислено се виждаше шампион и като треньор, а от това егото му би излетяло в космоса. А "Бълхата" някак тихо се прибра в Барселона да печели нови отличия.

Четири години по-късно с много по-подходящия за него Алехандро Сабея и в много по-зряла футболна възраст - 26 години, предприе решителна атака. Истината е, че федерацията на Аржентина се бе спряла на Сабея заради явните прилики с Билардо. Човекът, който почина преди две години, трябваше да създаде около Меси комфорта, който Билардо осигуряваше на Марадона. И с този комфорт Аржентина стигна някак си до финал, а там загуби отново от Германия.

И следващите треньори на Аржентина изцяло построяват стратегията си върху недосегаемостта на Меси. Марсело Биелса например не се вписва в тази концепция и затова няма никакви шансове да се върне начело на Аржентина в ерата на Меси. Същата пречка би срещнал и Маурисио Почетино, който минава за последовател на Биелса. И в същото време федерацията на Аржентина се доверява на Лионел Скалоне, който е с много семпла, почти нулева визитка. Преди да стане треньор на Аржентина, той е работил единствено за младежките национални формации. И точно Скалони заведе в Катар едно

Миникопие на Аржентина

от 1986 година. С ясната цел Лионел Меси да получи онова, което имаше в изобилие Марадона. И нещата както по-всичко изглежда, вървят към успешен край. Подобно на онзи мексикански Мондиал от преди 36 години, Аржентина притежава един доказан и всепризнат гений и 10 служители, които са готови да умрат за него. Такива бяха през 1986-а Буручага, Валдано, Енрике, Браун, Кучуфо, Батиста, Олартикоечея, Паскули, Руджери. Те бяха просто сателити на Слънцето, което грееше с ослепителна светлина. Всеки от тях бе унищожил в най-максимална степен личното си его. Запазени кадри от вътрешността на климата в отбора показват как дори не са започвали да се хранят без одобрението на Марадона. Дори до тоалетната не са смеели да отидат, ако по същото време Диего е разказвал виц или просто се е забавлявал. Едва ли сега ситуацията е същата, защото просто Лео е друг човек. Много по-затворен и дори мизантропичен. Каталунското в него е много повече от аржентинското, но и съотборниците му са много по-глобални от приятелския кръг на Марадона.

Но освен шеги и закачки на световно първенство се играе предимно футбол. И ако сравним влиянието на Марадона с това на Меси, то макар и субективно погледнато, първият остава с предимство. На световното в Мексико през 1986 година Диего вкара само в три от седемте мача. Но сам осигури победите на бъдещите шампиони в четвъртфинала срещу Англия и в полуфинала срещу Белгия. А във финала даде онзи величествен пас към Буручага за победния трети гол срещу ФРГ. Аржентина на Меси стигна до финал с пет негови попадения, три от които след изпълнение на дузпи. Изпълни и четвърта дузпа, но поляка Шчесни я спаси. Двата му гола от игра бяха хубави, но несравними със слаломите на Дон Диего срещу Англия и Белгия.

Снимка: AP/БТА

Паралели между двете Аржентина на Марадона и Меси могат да се направят и като клубно представителство. И през 1986 година, и сега с най-много играчи е Ривер Плейт. Естествено сега те вече се състезават за европейски клубове, но ключовите Енцо Фернандес, Хулиан Алварес, Гонсало Монтиел плюс периферните Езикиел Паласиос, Франко Армани, Херман Пецела, Гуидо Родригес със сигурност са в Катар за да спазят традицията "милионерите" да са водещи във всеки един шампионски тим на Аржентина. И това може би е бил жест към каузата на Меси, който се нуждае от всичките неща, които напомнят на Марадона.

В неделя има само два варианта. Лионел Меси да свали от върха Диего Марадона или съдбата да реши това никога да не се случи. Защото следващ шанс няма да има, а Аржентина веднага след 18 декември ще мисли как да излезе успешно от дългата ера на големите очаквания.

ФИФА отново ще присъди "Златната топка" на своята златна кокошка, но далеч по-важно е кой ще бъде записан като световен шампион за 2022 г.

И ако първият човек, който вдигне купата е Меси, човечеството като че ли ще бъде щастливо. Май това е естественият логичен ход на историята, но пък футболът многократно е дал доказателства, че е напълно непредвидим и логиката често отива в кошчето.