Аз подадох на Марадона за Божията ръка. Няма да продам фланелката му и за 10 милиона!

Англичанин стана неволен асистент на най-прочутия, скандален и незабравим гол в историята

Снимка: Getty Images

Аз подадох на Марадона за Божията ръка. Няма да продам фланелката му и за 10 милиона!

Англичанин стана неволен асистент на най-прочутия, скандален и незабравим гол в историята

17:42 | 2 декември 2020 | Редактор : Динко Гоцев 25 13622 Снимка: Getty Images

Фланелката, с която Диего Марадона вкара двата си незабравими гола срещу Англия през 1986-а - един с ръка и един с крак, не се продава.

Още по темата

В последните дни спекулации подхвърляха суми от 1-2 милиона долара, предлагани от богаташи за екипа, след като Диего си отиде от света миналата сряда.

Но слуховете бяха разсеяни от човека, който я притежава - това е бившият национал на Англия Стийв Ходж, който в онзи ден опитва да спира Марадона в четвъртфинала от Мондиал 1986.

"Имам я от 34 години и няма да я продавам - каза 58-годишният Ходж за BBC. - Никога не съм искал да го правя. Тя има огромна стойност като спомен за мен.

Признавам, че ми счупиха телефона и медии, и хора, които не познавам. Не ми е приятно от това внимание след смъртта на Марадона. Пълни глупости са, че искам милион или два за фланелката, няма да я продам и за 10 милиона! Това е крайно неуважително към мен."

Ходж още веднъж подчертава, както винаги през годините - не обвинява аржентинеца за случилото се.

Embed from Getty Images

"Хората на цялата планета оценяват какъв гений бе той - казва англичанинът. - Този мач никога няма да бъде забравен.

Да, той вкара с измама, това бе против правилата. Но всеки, който е играл футбол, вероятно би опитал. Тиери Анри направи нещо подобно срещу ирландците години по-късно. Вината е на съдиите, които не видяха."

Ходж е роден в Нотингам през 1962-ра и започва в първия тим на Форест през 1980-а, привикан от великия Брайън Клъф. Но е трудно да намери място в отбора, който е спечелил току-що втората си европейска титла. През 1981-ва все пак дебютира за любимия си червен тим.

През 1985-а преминава във Вила, но след само един сезон се озовава до Глен Ходъл, Крис Уодъл и Ози Ардилес в Тотнъм. Губи финала за Купата на ФА през 1987-а от Ковънтри, за да се върне пак в Нотингам Форест.

Печели двата си трофея с отбора на Клъф в последните години на гиганта-мениджър - Купата на лигата през 1989-а и 1990-а, а година по-късно отива в Лийдс, въпреки съпротивата на треньора и неговата непоносимост към този клуб. Тук съдбата му дава титлата.

Лийдс е шампион през 1992-ра, а Стийв Ходж пише история - на негово място влиза като резерва Ерик Кантона в първия си мач изобщо в английския футбол. Изобщо, човекът има какво да разкаже за кариерата си! Но един ден, мач и миг, остават най-ярки.

Embed from Getty Images

На 22 юни 1986-а и утрото в Мексико Сити обещава пореден тежък и горещ ден. Ходж разказва:

"Закусихме рано и тръгнахме към стадиона, защото пътят беше през задръствания и не искахме да имаме проблем с пристигане твърде късно. Щом стигнахме "Ацтека", излязохме да се разходим по игрището, не беше в добро състояние. Тревата бе висока, бе неравно... Мислех си - ще падне голямо тичане, но пък Марадона ще е затруднен с неговия постоянен дрибъл и топката няма да е като залепена за този ляв крак.

В съблекалнята изведнъж станах нервен, взех една топка и започнах да я тупкам в стената. Беше си голям мач.

Боби Робсън не ми е казвал - ти ще пазиш Марадона. Аз имах страшно много енергия и наставленията бяха "да го държа под око", за да не е способен да организира бързи контраатаки, ако загубим топката. Робсън вярваше в нашите възможности да се надиграваме с тях, имахме много силен отбор, бяхме допуснали един гол на целия турнир и в предишните два мача бихме с по 3:0 Полша и Парагвай.

Знаехме какво може Марадона. Преодоляваше цели защити с лекота, тръгваше стръвно напред, невъзможно бе да му отнемеш топката без нарушение, ако го оставиш да потегли. Но бяхме уверени, че сме по-силни от Аржентина."

През първото полувреме всичко се развива по план, Англия контролира играта и резултатът е 0:0.

Робсън замисля да изостри атаката с Джон Барнс, ако няма голове още 15-ина минути, а крилото е пълна загадка за аржентинците и би им донесло проблеми.

Шест минути след началото на второто полувреме планът на сър Боби се обърква.

"Марадона тръгна някак странно с топката, уж не към наказателното поле, а успоредно - разказва Ходж. - Подаде на Валдано и се стрелна към вратата като светкавица, а аз го изгубих от поглед, обръщайки внимание към съотборника му. Валдано опита да върне топката на двоен пас, но тя му отскочи от крака, дойде към мен и аз просто я ритнах към Шилтън, вратаря ни. Знам, днес това се струва странно - как така риташ на високо топката към вратаря. Но тогава бе рутинно връщане, защото той имаше право да я хване. Бях напълно спокоен, завъртях се и ... топката бе във вратата! Как се бе случило? Не видях нищо.".

Шокът е пълен. Ходж се оглежда и си казва: "Господи, какво направих!?". Минава му мисълта за автогол, но знае добре, че е ритнал топката достатъчно леко, за да е удобна за вратаря.

"Наоколо Бътчър, Стивънс и останалите махаха с ръце към съдията, а Шилтън тичаше след него. Не разбирах какво става, изобщо не бях видял Марадона, промъкнал се след мен и подгонил паса ми към Шилтън."

Моментът е повратен. След пет секунди Англия тръгва от центъра и няма време да се самосъжалява. Ходж си спомня думите на Робсън, който нарежда - има достатъчно време и да изравним, и да бием.

Embed from Getty Images

Три минути по-късно и този план отива в коша. Вече заради един изумителен гол на Диего, признат за най-велик в историята на Мондиалите. Пак говори Ходж:

"Видях как Марадона поема топката и бях нащрек, готов да го спра. Но всъщност, пред мен бяха няколко играчи, Бътчър, Фенуик, Стивънс... Нямаше как да мине, имаше 50 метра до вратата... Когато вкара топката в мрежата си казах: Господи, какъв е този дявол!? Не е по силите на човек да излъже на скорост толкова играчи, на такъв ужасен терен, с такова владение на топката."

Англия намалява с гол на Линекер, но ... дотам. Ходж се оттегля към съблекалните разбит от мисълта, че утре трябва да се прибира у дома. Надеждите на англичаните са за финал.

"Слизах по стъпалата към съблекалните, когато ме спряха за интервю от BBC - спомня си халфът. - Питаха ме за инцидента при първия гол, който аз не бях видял. Излязох някак от положение, а и не ми се говореше много. Само едно ми се въртеше в главата - ужасното чувство, че никога повече няма да имам шанс да стигна финал на световното.

Тогава го видях, малко по-надолу на стъпалата, заграден от аржентинските репортери. Отидох към Диего Марадона и инстинктивно свалих фланелката си с номер 18, а той без да се замисли съблече неговата, още щом видя какво ще направя. Разменихме екипите си, стиснахме ръце и той ми каза нещо на испански. Влязох в нашата съблекалня и пъхнах фланелката в чантата.

Ако бях видял гола, вероятно нямаше да го направя. Но днес не го виня, а когато видях как е вкарал, си мислих - той е смел като лъв, такъв дребосък, а не се спря и влезе в единоборство с Шилтън, който е огромен човек, близо двуметров. Не всеки би го направил. Повечето нападатели се спираха, когато Питър тръгне срещу тях.".

Англия научава историята за фланелката доста по-късно.

Стийв Ходж я облича на сина си Елиът го снима с нея в градината си, преди да я даде като временен експонат в Музея на футбола в Манчестър през 2002 г. Там е и днес, всеки може да иде да я види и да се снима пред небесносиния екип с десетката.

Тя си е негова собственост със сертификат. Просто не я държи у дома в рамка, а иска да я виждат феновете.

И - както подчерта отново днес - не я продава на никаква цена.