Българският футбол изживя една от най-срамните вечери от началото на своето организирано развитие по земите ни. Това се случи след поражение на националния ни тим от Грузия с 2:5 в мач от Лигата на нациите.

Каквото и да кажем за този мач вероятно ще бъде доста малко на фона на това, което се случи за 90-те минути в Разград.

След многото критики, които България претърпя за представянето си срещу Северна Македония (1:1) преди дни, всички очакваха отговор от отбора ни, а този отговор се изразяваше в още по-трагична продукция.

Отборът на Грузия - №86 в ранглистата на ФИФА, буквално ни разсипа, като спокойно можеше и да ни победи с далеч по-стряскащ резултат.

Това е тим, който за четири визити в България си бе тръгнал с 18 гола във вратата си. Отбор, срещу който България по традиция печелеше лесно, но днес това бе състав, който срещу нас изглеждаше страховито. Но причината не бе в супер играчите и многомилионната селекция на Грузия, а в позорното представяне на родния тим.

Стигна се до там, че през втората част грузинските национали се забавляваха по терена. Петички, финтове и доста иронични усмивки, сякаш срещу нас имаме дрийм тийм от Меси, Роналдо и Мбапе, а не от играчи на Динамо Батуми и Уйпещ, без да подценяваме тези клубове.

Всякакви спортно-технически анализи след подобен мач са тотално безсмислени. Вероятно няма и никакво значение какво ще кажат Ясен Петров и националите ни след подобно представяне. Наистина - какво могат всъщност да кажат?!

Иначе за статистиката: Повече от три гола на наш терена за последните 48 години са ни отбелязвали само два отбора. Англия при онова 6:0 през 2019-а, както и Грузия тази вечер.

Грузия е отбор, който през новия век само два пъти до момента бе вкарвал пет гола в един мач. Направи го срещу Фарьорските острови и Латвия, а днес и срещу България.

Унижението ни започна от Зурико Давиташвили в четвъртата минута, а до осмата отборът на България не бе преминал центъра на терена. Повтаряме - срещу Грузия на собствен терен.

В 31-ата минута Андреа Христов пък си вкара автогол. Получи се рикошет без той да е виновен, поне в конректната ситуация, а може би грузинците са били леко ядосани, че ни вкараха само два първото полувреме.

И когато Атанас Илиев намали резултата в 50-ата минута видяхме еуфория сред играчите ни, вероятно и феновете са си казали, че може поне да изравним.

Но докато БНТ 1 повтаряше гола ни, грузинците си изработиха ново чисто положение и Буду Зивзивадзе вкара. Срамът все пак продължи. Иван Турицов направи една безумна дузпа, която Квичия Кваратшкелия реализира за 4:1. И когато се чудехме дали грузинците все пак ще спрат.. те не показаха милост и не го направиха. Валери Казаишвили вкара за 5:1.

За статистика все пак върнахме едно попадения. Илиян Стефанов обеляза за първи път с националната фланелка, но дори нямаше смисъл да се радва. Щеше да е малко конфузно.

В продължението дори се стигна до нова дузпа за Грузия. Вероятно трябва да благодарим на съдбата, че Микаутадзе нацели гредата, за да направи унижението ни още по-голямо. Не, че като цяло има значение дали ще паднем с 5 или 6, щом подобна бройка голове ти вкарва този съперник.

Това бяха головете, просто протоколно изброени. Анализите са излишни, когато Грузия ти вкарва пет, а изпуска и още няколко.

Снимка: БТА