17-11-2017 20-11-2018

Без УЕФА, хакери и милиони: Как преди 115 г. Сити вече е наказван за измама

Историята напомня, че финансовите престъпления във футбола не са нещо ново

11:18 | 16 март 2020 | Редактор: Guardian 2 2883 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Още в края на 2019-а Манчестър Сити беше погнат от УЕФА с обвинения за нарушения на правилата по финансовия феърплей. Клубът бе наказан в началото на 2020 г. да не участва в следващите два сезона в Шампионска лига. Санкция, която няма аналог, поне откакто бяха наложени правилата за чисто и изрядно финансиране на клубовете преди 11 години.

Ретро

След наказанието президентът в Сити Колдун Ал Мубарак заяви, че "с успехите идва и определена доза завист от останалите". Две седмици след като УЕФА обяви че разследването е уличило в нарушения Сити, клубът пусна становище, в което нарича процесът "опорочен". Освен това е категоричен, че ще търси безпристрастна оценка възможно най-скоро. Каквото и да значи това. Вече е заведено дело в КАС - Спортния арбитражен съд.

Ситуацията е тежка за клуба от Манчестър, но не е първа подобна. Тя напомня за един случай от август 1905-а. Много е вероятно да не сте чували за нея, а поводът е достатъчно добър, за да научите.

Тогава играчът на Сити Били Мередит опитва да подкупи състезателя на Астън Вила Алекс Лийк и е признат за виновен от футболната асоциация. Потърпевшият уелсец казва почти същото: "Шефовете на асоциацията завиждат заради големите успехи на клуба в последно време".

Мередит е категоричен, че при повторно разглеждане на случая цялата страна ще поиска несправедливото наказание да бъде отменено.

Само че греши. Такова разследване наистина има и се появяват допълнителни обвинения към Сити, които стряскащо наподобяват тези от 115 години по-късно. Става ясно, че клубът е финансиран чрез тайни сметки, с които правилата се заобикалят.

Тогава те са прости, но целят същото, както и Финансовия феърплей днес - да гарантират, че богаташи няма да наливат неконтролируемо средства във футболните клубове, защото това води до изкривена реалност на пазара и нечестно предимство в спорта.

Сити тогава скрива престъпленията си явно по по-добър начин, а и не е имало португалски хакер, който да ги разкрие, както се случи през 2019-а. Вероятно щяха да останат неразкрити, ако играч на име Санди Търнбул не си бе отворил устата през 1905-а.

Embed from Getty Images

Историята е следната.

През сезон 1904-05 г. Сити, Евертън и Нюкасъл се борят за титлата в последните кръгове. Борба е точната дума, тъй като в един от последните мачове тимът от Манчестър побеждава "карамелите" с 2:0 и окончателно ги вади от сметките за трофея. Само че в последния кръг "гражданите" губят с 2:3 от Астън Вила и на свой ред остават с празни ръце. Въпросните два мача са изпълнени с напрежение и ексцесии на терена. Един от главните провокатори е Том Буут от Евертън, както и въпросният Търнбул, който е играч на Сити.

"Мачът като цяло не беше приятен за гледане - съобщава тогава вестник Athletic. - Хиндс, Мередит, Търнбул и Ливингстън са виновни след деяния, които футболисти от тяхната класа трябва да са първите, които да прекратят. Веднъж Търнбул удари Алекс Лийк, който е най-веселият играч на терена. И когато играчът на Вила попита с усмивка "за какво беше това?", Търнбул го удари отново. Може да е имало някаква провокация, тъй като в доклада се описва как Лийк е ударил Търнбул с юмрук и няколко плесници".

Виж още Всичко за наказанието на Сити: Защо се случи и какво следва?

Така и не става ясно кой е по-виновен, но след мача Търнбул е вкаран в съблекалнята на Вила и е удрян, а другите играчи на Сити са помолени да напуснат. Когато са отказали, са били замеряни с предмети. ФА започва разследване, което води до наказания на Буут, Търнбул и двама от реферите за месец.

Сред дадените показания обаче, има и неназован мъж, който според докладите "заема отговорна позиция в обществото на Бирмингам". Той съобщава, че е чул интересен разговор, в който Мередит е предложил на Лийк 10 лири Астън Вила да загуби, за да може Сити да стане шампион. След тези мистериозни показания Мередит е признат за виновен и е наказан за целия следващ сезон.

В последствие двамата замесени играчи признават за подобен разговор, като този на Вила споделя, че това е било по-скоро шега, отколкото реална оферта. Оказва, се че не е точно така. Идеята, че един играч може да купи мач за целия си отбор, изглежда безумна. Мередит се признава за единствен виновен - единствен преговарящ и този, който трябва да понесе наказанието.

От ФА отказват да разкрият кой точно е докладвал за подкупа или имена на свидетели, което води до широко схващане за несправедливост. Кореспондент на Athletic пише, че методите, които използва асоциацията, са неанглийски, автократични и произволни и че всеки, който познава Мередит, е сигурен в неговата невинност. В онези дни някои просто смятат, че наказанието е несправедливо, а други разпространяват конспиративна теория, че Манчестър Сити е станал прекалено силен и неудобен за другите клубове.

On this day in 1958, one of City's greatest-ever players Billy Meredith passes away. #mcfc pic.twitter.com/pCK7fmgCOW
— Manchester City (@ManCity) April 19, 2015

Наказанието остава и Мередит е задължен да избягва отбора и тренировъчната база в следващия сезон - 1905-06 година. Точно обратното - той се явява на повечето домакински мачове, влиза в съблекалнята и често бива засичан с ръководителите на клуба, като си иска заплатата. Тази тенденция е забелязана от Том Хиндъл, счетоводител нает от ФА да следи процесите в Сити. Хиндъл намира действията на Мередит за подозрителни. В В последствие Сити докладва играча си и съобщава, че не иска да участва в никакви незаконни практики, като изрично се стреми да спазва правилата. ФА започва още едно разследване.

Това вбесява Мередит и той се разприказва, като всички мръсни тайни на Сити излизат наяве. По онова време максимално разрешената заплата за футболист е 4 лири на седмица с цел да се запази феърплея. По същото време средната заплата във Великобритания е 70 лири на седмица. Оказва се, че Сити сериозно нарушава правилата, а съмненията на ФА са още от 1904-а, когато медийният магнат Едуард Хултън събира много силен отбор, завършил втори в първенството и спечелил Купата на ФА. В онзи случай са отстранени няколко шефове на Сити и е наложена глоба от 250 лири, но няма конкретни доказателства, че играчите получават повече от позволеното. Две години по-късно става ясно защо.

Мередит, който е в клуба от 1894-а, в продължение на няколко сезона е получавал по 6 лири на седмица, което е над позволеното. Признава, че никой друг играч не е бил с толкова висока заплата. Става ясно и че през 1904-а Сити плаща бонуси в размер на 681 лири, като цялата сума е в разрез с правилата.

"Клубът буквално си купи английската купа", пише "Athletic" след разкритията. И тези думи звучат още по-силно в ушите на клуба, защото по това време вестникът е собственост на Хултън, който е финансирал Сити. Футболната асоциация пуска официално становище, в което е категорична, че Сити в продължение на години систематично нарушава правилата.

Оказва се, че приходите, вместо да влизат в касите на клуба, отиват директно в сметките на директорите в различни банки. Оттам става и плащането на играчите. Намерени са и доказателства, че на Мередит е обещано да получи цялата заплата от периода на наказание, само и само да напусне клуба.

Всички 17 играчи на Сити за глобени, наказани и лишени от правото отново да играят за тима. Двама от директорите са наказани доживот, а други двама - за година. Всички останали си подават оставката. Мередит и Търнбул в последствие подписват с Манчестър Юнайтед, като уелсецът 15 години по-късно се завръща в Сити. Изиграва последния си професионален мач четири месеца преди да навърши 50. На свой ред Търнбул е наказан доживот, след като е признат за виновен в уреждане на мачове.

Били Мередит с екипа на Манчестър Юнайтед

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Всичко, което Сити гради в онези години благодарение на измама, е унищожено. Преди наказанието тимът завършва на второ, трето и пето място в шампионата, а след него е на 17-о, трето и 19-о, преди да изпадне. Минават три десетилетия преди "гражданите" да спечелят първата си титла в елита.

По онези времена е било ясно, че и други клубове са нарушавали правилата, като са плащали в повече на играчите. Но никой клуб не получава такова внимание, каквото бива насочено към Сити. Както казва Мередит тогава - "клубовете не са наказвани, че нарушават правилата, а че биват хванати".

Сега, 115 години по-късно, сякаш случаят е подобен, тъй като множество европейски клубове показват финансова мощ, която е непосилна за конкурентите им. Естествено, мащабите са други и парите - несравнимо повече. Но принципът на измама е един и същ, създаващ неравен старт в конкуренцията на футболното игрище.

ИЗБРАНО