Марсело Биелса защити името си на един от последните футболни идеалисти и романтици, но също така и на човек, който никога не спестява мнението си - независимо колко е непопулярно. Великият аржентински визионер говори на редовната си пресконференция преди полуфинала на Копа Америка, където воденият от него Уругвай ще срещне Колумбия в четвъртък сутринта (03:00 ч наше време).

Биелса говори за срещата, разбира се. Но темата излезе далеч извън двубоя с колумбийците.

Запитан как вижда представянето на отборите на турнира от гледна точка на зрелището за зрителите, 68-годишният треньор отвърна с дълъг монолог:

"Футболът става все по-малко атрактивен, въпреки че го гледат все повече и повече хора. Това, което направи тази игра привлекателна за целия свят преди време, днес не е приоритет. И така футболът върви само надолу, като този процес е доста бърз.

Няма значение колко хора гледат, ако не направиш така, че да гледат нещо приятно. Иначе това е само бизнес. Бизнесът се интересува от броя хора, които гледат. Не от това, което гледат.

След няколко години играчите, които си заслужава да бъдат гледани, ще останат още по-малко. Съвсем малко. Играта ще носи още по-малко удоволствие. И този процес на изкуствено увеличение на зрителите, ще завърши там някъде.

Футболът не е петминутни избрани моменти в едно видео.

Футболът е средство за културно изразяване, начин за идентификация за хората. Сигурно има и уругвайци, които гледат по петминутни репортажи от мачовете на националния отбор. Но това няма нищо общо с есенцията и причините нацията да се влюби в играта и да се идентифицира със своя отбор. А това е най-важната идентификация за твърде много хора по света - футболът.

Футболът е обща собственост. Той е на всички.

Бедните хора по света - а те са страшно много - нямат възможност да си купят много неща. Но това, което имаха и ги правеше щастливи, беше футболът, който имаха свободно. Сега той не е безплатен и свободен, нямат го вече. Достъпът им до него е ограничен, а футболът за мнозина е последното нещо в живота, което им дава усещане за щастие.

Помните ли отбора на Сао Пауло от 1992-ра? Това бяха все играчи, готови да отидат в големи клубове в Европа. Но преди да го направят, те играха на два финала на Копа Либертадорес заедно. И носеха радост.

Какво стана с футбола? Той е на всички, той е собственост на всеки от нас. И трябва да е свободно достъпен за всички. Както и да носи радост на всеки - от най-бедния до най-богатия. Днес Ендрик (отива от Палмейрас в Реал Мадрид - б.р.) на 17 години заминава за Европа... И не е само той. А хората тук, на този континент, от какво ще получат радост...?

Жалко е, че не се говори по тези теми. Аз говоря сега тук и вероятно някой ще ме чуе, защото съм треньор на националния отбор на Уругвай. Ще ме критикуват много, че казвам тези неща. Не знам даже защо ме питате? Или сте против този бизнес, както аз съм против него, или пък сте част от него и искате да ме накарате до говоря...

Медиите може би не бива да слушат хора като мен. Защото и в тях основното, за което се пише, е бизнес. Не футбол.

Или пък, като представители на професия с такава мощ и влияние, можете да направите изследвания, да анализирате и да разобличите лъжите, които ни заобиколят в нашата игра..."