Димитър Рангелов: Аз бях първият трансфер на Клоп, за 20 г. у нас футболът не е напреднал много

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Димитър Рангелов: Аз бях първият трансфер на Клоп, за 20 г. у нас футболът не е напреднал много

Нападателят на Славия в любопитно интервю за "Код Спорт"

16:09 | 23 август 2020 | Редактор: Код Спорт 2 2727 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Димитър Рангелов отново е в атаката на Славия, където тръгна за футбола преди точно 20 години. Вече на 37, видял какво ли не в играта, опитният нападател може да даде много на младите си български сънародници в родния клуб.

Време за спорт

Кариерата му мина през германските Ерцгебирге Ауе, Енерги Котбус и Борусия (Дортмунд), френския Страсбург, швейцарския Люцерн, турския Коняспор, израелския Макаби (Тел Авив)... Записа и 40 мача за националния тим на България.

В интервю за "Код Спорт" по ТВ+, Рангелов говори за кариерата, опита, а и бъдещето.

- Стартирахте кариерата си в Славия, там ли ще е краят?

- Това е неизбежно, всяко едно начало има и край. Кариерата ми стартира в Славия преди доста време през 1999-2000 г. Беше доста интересно приключение. Надявам се то да продължи още поне един-два сезона, ако може. Докато се чувствам добре, ще играя и ще помагам с каквото мога на Славия. Като сбъдната мечта е там откъдето си тръгнал, там и да завършиш. Още не говоря за завършване, разбира се, защото се чувствам добре. Хубавото е, че цялата кариера премина без кой знае какви големи контузии и проблеми и сега съм отново на разположение на родния ми клуб.

- Славия е много различен от водещите отбори у нас - играе почти само с българи. Как оценявате тази политика?

- За мен това е начинът, по който българският футбол и в частност националният отбор ще може да получи нови футболисти и млади играчи, които да направят нещо повече, от което се нуждае родният футбол. Надявам се всички тези млади футболисти, които са в момента в Славия, да направят една хубава кариера, да излязат по възможно най-бързия начин в европейски отбори. Виждаме, че вече е много трудно и това нещо, но според мен политиката на Славия е правилна. Надявам се колкото се може повече отбори в българския шампионат да следват този начин.

Снимка: Bulphoto

- Какво е различното между Славия през 2000 г., когато започнахте кариерата си и сега?

- За съжаление няма кой знае каква разлика. Силно се надявах и ми беше много интересно да разбера в днешни дни как се работи, дали има някаква промяна, какво се е променило не само в Славия, но и в българския футбол. Но за съжаление не виждам кой знае каква промяна.

Не говоря само за инфраструктура. И начин на игра, стил на игра. Не се залага вече на модерния футбол, бърз футбол, агресивен футбол. Малко по-бавно се развиват нещата. Мисля, че това е основен проблем в момента като цяло в българския футбол.

Физически сме много изостанали от абсолютно всички други. Няма какво да го крием, то се вижда. Тактически вече се опитваме да работим в правилната насока, но ако физически не си подготвен, няма как да изпълняваш на 100% и тактическите указания. Идва един момент, в който отборите само с физика те смачкват.

- От трансфера в Страсбург през 2006 г. сменихте не малко отбори, но никога не се завърнахте в България. Имаше ли оферти?

- Имах, да. Имах разговори с няколко от водещите отбори в България, но моето желание беше да остана навън възможно най-дълго. Не мисля, че съм направил някаква грешка. Трудно е, не е лесно.

- Германия вече ви е като втора родина.

- Точно така. Вече много неща ме свързват с Германия - жена ми, децата ми.

- Със сигурност сте най-известният българин в Енерги (Котбус), Разкажете защо три пъти се върна в този клуб?

- Там, когато и да отида, винаги съм добре дошъл, което е много важно. Хората се отнасят с уважение, малко по-предразположени са към мен, а и винаги като съм ходел там, съм давал максимума от себе си. Това беше оценено през годините. Това е вторият дом за мен. Жена ми идва директно от Котбус, децата ми са родени там. Малко или много съм свързан с Германия и в частност с Котбус.

- Защо тимът потъна до Трета дивизия?

- Най-вече лоши решения в ръководството. Клубът беше финансово стабилен и всичко беше много добре в Бундеслигата. Наистина малък клуб и всяка година се борехме да останем в лигата, а в Германия не е толкова лесно. Вижда се, че и клубове като Щутгарт, Хамбургер... Хамбургер не бяха изпадали никога, на стадиона имаше часовник, който отброяваше години, месеци, часове, минути и даже секунди откога са в Бундеслигата. Но се вижда, че няма застраховани.

- Енерги е побеждавал Байерн в Бундеслигата - смяташ ли, че клубът ще се завърне някога?

- Силно се надявам. Инфраструктурата на самия клуб е на много високо ниво. Дори в Четвърта лига идваха по 7-8 хиляди човека на мач, което говори, че любовта към футбола в този град не е умряла. Силно се надявам специално заради тези хорица отново поне във Втора лига да се върне клубът, но ще бъде доста трудно според мен в близките няколко години.

Embed from Getty Images

- Заради силните си изяви в Котбус стигнахте до Борусия (Дортмунд) - какво е да си при Юрген Клоп?

- Аз му бях първият трансфер тогава. Точно той отиде в Дортмунд и няма да забравя никога бях на нашето Черноморие в моя любим град Созопол с мои приятели - Чавдар Янков и други. Обади ми се по телефона въпросният Юрген Клоп. Най-интересното е, че този човек, където и да отиде за много кратко време прави големи резултати. Отиде в Дортмунд, втората година ги направи шампиони, третата - също, играха финал в Шампионска лига. Много интересен човек е, беше много интересно за мен, но за нещастие се контузих сериозно и пропуснах три месеца от времето, в което трябваше да се доказвам. Ние играехме с един нападател, а имаше много добри атакуващи футболисти - Лукас Бариос, Нелсон Валдес, Мохамед Зидан. Четири човека се борехме за едно място. Нямаше никакъв натиск от клуба, че трябва да си тръгна, просто взех решение за себе си, че трябва да отида да играя някъде. За мен футболът е не само пари и кариера, трябва и да се наслаждаваш.

- Много или малко бяха през 2009 г. тези 1 милион евро, които Борусия плати на Енерги?

- Платиха 1,2 млн. плюс двама футболисти. В договора имах една точка, ако изпаднем, а тази година изпаднахме с Енерги, че за тази сума може да ме откупи абсолютно всеки. Имаше доста варианти, но след като ми се обадиха от Борусия, въобще нямаше и замисляне в главата ми. Просто исках да отида там и така се получиха нещата.

- Поне дузина световни звезди са говорили за престоя си в Борусия (Дортмунд) и за това прословуто чувство да се изправиш пред "Жълтата стена" на "Сигнал Идуна Парк".

- Това не може да се опише, трябва да го изживееш, тогава вече виждаш нещата по съвсем друг начин. Пред 25 хиляди на прословутата стена и като запеят, чувството е невероятно. А още по-хубаво е, че имах шанса да вкарам гол там и да викат името ми 82 хиляди! Не всеки може да се похвали с такова нещо. Уникално е!

- Знаете ли, че ти си единственият българин с голове в първите четири германски дивизии?

- Мисля, че съм въобще единственият в света. Няма друг такъв, дори и германец.

Embed from Getty Images

- Хванахте ли най-хубавия период в Турция, където в началото на века започна големият бум?

- Мисля, че попаднах в най-добрия период на Коняспор за всички времена. Станахме трети, взехме купата на Турция, играхме два пъти в Лига Европа. За такива работи не са си и мечтали хората да постигнат. Отборът беше много стабилен финансово, направиха нов стадион за 42 хиляди зрители, дори турският национален отбор играе повечето си домакинства там.

- Толкова ли фанатични са турските фенове?

- Много повече от това, което виждаме. Имал съм ситуации да не можеш въобще да излезеш от вкъщи.

- Доволен ли сте от кариерата си в националния отбор? Получихте ли достатъчно шансове?

- Шансове получих, но може би там не показах пълния си потенциал. Не знам защо, просто не се получаваше това, което винаги съм искал да бъда - и лидерът, който съм бил в Котбус, както и в другите отбори, да правя повече. Малко или много не се получаваше и резултатите го показват. Мисля, че не е само при мен това нещо, а при много други момчета. Като идвахме тук в националния отбор, имаше като някаква блокада, която не ни позволяваше да разгърнем пълния си потенциал.

Embed from Getty Images

- Мислил ли сте, че толкова можем да "потънем" като отбор? Има ли надежда - сега се появяват баражи за европейското?

- Надежди винаги има. Въпросът е, ако може по някакъв начин да се класираме на едно по-голямо първенство. Футболистите, които в момента са в националния отбор, да добият това самочувствие, което е нужно на всеки един играч, за да може да се развият в последствие в правилна насока. Кариерите им да тръгнат в правилна посока. Един такъв голям форум продава много по-лесно. Всеки, който е там, 100% ще получи някакво предложение и то в хубави първенства според мен. Силно се надявам нещата да се пооправят. Кога ще е, никой не знае.

- С кой нападател ви е било най-приятно да си партнирате във времето?

- В Котбус имах един много хубав период с един румънски нападател, висок таран. Много ми беше лесно с него, защото не беше от най-подвижните, седеше си там и ги събираше централните защитници. Винаги имаше къде да се движа и какво да правя. С Бербатов какво да говорим - той си е голям футболист! Може би понякога оставаше недоразбран от нас. Имаше си негови си виждания, негови си идеи, но с него не ми беше много лесно. Трябваше много да работя, много да се трудя. Той си е голмайстор, аз не бях такъв. Аз съм черноработник, работя в името на отбора, за да може да се развият добре нещата. За мен колективът е най-важното нещо.

- Вашият баща е най-известният и успешен наш ас в мотокроса. Никога ли не сте се изкушавал да поемете по неговия път?

- Изкушавах се. Бях на четири годинки, когато ме научи да карам мотор. Каза ми аз сам да реша. Тренирах и хандбал, и плуване, и какво ли не. Понякога съм си мислел, ако бях хванал някакъв индивидуален спорт, дали щях да направя по-големи успехи, защото съм много трудолюбив. Аз не бях талантлив, имах си моите качества - бързина, отскок и т.н. и всичко друго дойде с много работа.

- Разкажете нещо за личния ви живот.

- Сега сме в момент на проба. За съжаление сме разделени пак. Такъв беше и периодът, като бях в Турция четири години. Идваха при мен за малко жена ми с децата, отиваха си в Германия, защото аз лично не исках да ходят в детски градини и училища, които малко или много ще ги насочат към друга вяра и т.н. Въпреки че нямам нищо против, но за мен беше важно да съхраня някои ценности в семейството. Именно затова взех решението да идват често при мен, но да не се задържат за много, за да не им е скучно, защото бяхме постоянно на лагери, на мачове. Почти не можех да им обръщам никакво внимание. Дали са при мен или вкъщи в Германия, общо взето е едно и също, почти не се виждахме. Сега съм в изпитателен период да видя дали има възможност тук да развием нещо с футбола. И вече ще преценя какво ще правя.

- Спортуват ли децата? Колко са големи?

- Спортуват. Дъщеря ми е на 8, а синът ми сега ще стане на 6. Ходят на танци, на футбол, на тенис, на каквото може. Навсякъде ги пробвам, вече си е тяхно решение. Разбира се там се гледа какъв талант имат. Хората, които се занимават с тях, казват дали са за този спорт. Въпросът е да им дадеш шанс и да ги насочиш. Най-важно ми е да си свърша работата като родител, да им дам насока и вече то ще си покаже.

- След дългия живот в подредена Германия тук някои неща дразнят ли ви сега?

- То и там ме дразнят някакви неща. Никъде не е перфектно. Навсякъде има някакви дребни работи, но аз съм си българин, обичам си България. Чувствам се много добре тук, спокоен съм, старая се да дам максимума без значение в коя сфера е. Въпросът е човек да е щастлив. Щастлив ли си, всичко е окей.

Embed from Getty Images

ИЗБРАНО