Англия класира четири отбора на финалите в евротурнирите за сезона, с което превърна последната седмица на месец май в нещо като 39-и кръг във Висшата лига. Последният 38-и е този уикенд, но на 29 май в Баку Челси и Арсенал ще си оспорват трофея в Лига Европа, а на 1 юни в Мадрид Ливърпул и Тотнъм ще преследват този в Шампионската лига.

Как се стигна до доминацията на отборите от Висшата лига? Дали ще е "чудо за един сезон?".

Въпросите са много, но нека потърсим някои отговори.

За първи път в историята и четирите финалисти в двата турнира са от една страна. Испания успя да класира три, с които взе двете купи през 2016 г. (Реал - Атлетико, Севиля - Ливърпул). Това е доминация, която ще се помни.

Ето ви само няколко факта:

Ливърпул е втори в Англия, а миналата година завърши четвърти. По пътя си към финала (а той е втори поред за отбора) "червените" елиминираха шампионите на Германия, Португалия и Испания - Байерн, Порто и Барселона.

Тотнъм, който ще завърши четвърти или, в най-добрия случай трети, във Висшата лига, отстрани по пътя си Манчестър Сити (фаворит №1 и шампион на Англия), борещия се за титлата Дортмунд (втори в Германия) и Аякс, който докосва титлата в Холандия.

Арсенал елиминира с две победи и без да допусне гол Наполи в Лига Европа, а това е отборът, който единствен опита да конкурира Ювентус за титлата в Италия. Преди това неаполитанците бяха изхвърлени от Ливърпул в груповата фаза на Шампионската лига.

Очевидна доминация. И не е случайна. Нито пък ще остане в графата "чудо за един сезон". Има много причини да се стигне дотук, като няколко зреят от повече от десетилетие и са съвсем очевидни. Клубовете от Висшата лига превъзхождат повечето от грандовете на континента вече съвсем отчетливо. С малки изключения - Барса, Реал, Байерн, Ювентус, в следващите сезони очаквайте твърдите фаворити за трофеите в евротурнирите да са все тимове от Висшата лига.

На първо място, трябва да си говорим за пари. Няма как да избягаме от това като тема. Висшата лига през новия век е на своя собствена планета в това отношение.

Снимка: Getty Images

Само парите от телевизионните права дават на всеки от отборите в английския елит суми от над 120 милиона лири на сезон. Не говорим за спонсори, за приходи от деня на мача - билети, маркетинг около домакинствата и т.н. Не говорим за глобалния бизнес с милионите фенове по света.

Ситуацията вече е такава, че средняци в класирането на Висшата лига като Уест Хем, Нюкасъл или Евертън привличат звезди от Барселона, Атлетико (Мадрид) и т.н. Само селекцията на втория по сила тим от град Ливърпул миналото лято докосна 180 милиона паунда. А Евертън дори не е в евротурнирите. Той обаче похарчи повече от клубове като Дортмунд, Айнтрахт, Валенсия, Наполи и т.н. фактори в Шампионската лига и Лига Европа. И преследва успехи на континента, бъдете сигурни. Планът е такъв, че да стигне до местата за тях в обозримото бъдеще.

Парите са голям фактор, но не са само те.

Конкуренцията е втора голяма причина. Във Висшата лига има не един, не два, не три конкуренти за титлата с огромна класа. Има шест. Сити, Ливърпул, Челси, Тотнъм, Юнайтед и Арсенал не са аутсайдер срещу никой съперник в евротурнирите.

Сетете се за друго първенство в Европа, което може да се похвали с такава "аристокрация". Колко са грандовете в Италия? Два, три... Може би четири, ако напънем малко въображението. В Испания - два плюс един, ако добавим и Атлетико. За Германия и Франция да не говорим.

А и още нещо - споменатият елит от шест отбора, в които работят мениджъри от световна класа и играят някои от най-силните играчи на планетата, всяка седмица са изправени пред много различни и все тежки тестове. Във Висшата лига много рядко се задържат отбори като Хъдърсфийлд този сезон, които не оказват съпротива.

Можеш да загубиш точки в Бърнли, мъчиш се 90 минути да намериш път към победата в Лестър, после в Нюкасъл и т.н. В Англия няма "протоколни" мачове, каквито - без неуважение към съответните лиги, играят понякога Байерн, Барселона, Реал или Ювентус.

Конкуренцията дава екстра класа, но и още нещо - дава ритъм, който е незаменим в пролетните елиминации на евротурнирите.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Три от четирите големи фаворити на букмейкърите (без Сити, който отпадна от Тотнъм) бяха ПСЖ, Барселона и Ювентус. Но защо се провалиха те?

Парижани играят от януари с експериментални състави, звездите си почиват, защото титлата е ясна от Коледа. Барса пускаше в три поредни мача куп периферни футболисти и оставяше Меси, Суарес и останалите да си почиват, около сблъсъците с Ливърпул. Юве направи същото при двубоите с Аякс.

Насреща бяха отбори - особено английските (Юнайтед изхвърли ПСЖ, а Ливърпул - Барса), които през 3 дни са на ръба на усилията си в поредния здрав сблъсък. Не излизат от ритъм и не губят нито процент от концентрация и кондиция.

Създадена преди 27 години, Висшата лига вече е продукт, който е на друго ниво спрямо останалите първенства в Европа. Сравняват я с НБА и НФЛ в Щатите - много пари, страхотен маркетинг и реклама, много лъскави заглавия. Но и много качество, защото без него гореизброените не могат да работят.

Кой баскетболист не иска да иде в НБА? Кой колежанин не иска да стигне до НФЛ? И не е само заради парите, които са големи - естествено. Славата, предизвикателството. Нивото е друго.

Снимка: Getty Images

Ла Лига в Испания и Серия А в Италия следват модела на Висшата лига, просто започнаха да го правят с десетилетие след английската игра. В тези две страни има доказани хегемони, а това също не е добре. Трудно арабски пари ще влязат в Севиля, за да превърнат отбора в някакъв мини модел на Манчестър Сити. А това би дало нова конкурентна среда на грандовете в Испания и - съответно - ново ниво за тях в битките им в евротурнирите.

Испания доминираше в Шампионската лига и Лига Европа за известен период, но дойде ли момент на миникриза в някой от двата колоса, веднага балансът отива към английските тимове. Останалите, които опитват да я нарушат, са Байерн и Юве. Другото са изключения като Аякс, но те само потвърждават правилото.

Инвестициите в Англия не само не намаляват, парите от тв правата догодина са още по-огромни.

Не се изненадвайте, ако догодина представителите на Висшата лига пак са във финалите на европейските турнири. ОК, може да не са четири, защото това наистина е изключително постижение, но... Трудно ще е да се конкурират с тях дори най-силните клубове от континента.

Снимка: Getty images/ Guliver photos