17-11-2017 20-11-2018

Един българин на върха на света: 30 години от епоса в Храма на футбола

На 20 май 1992-ра Христо Стоичков прикова цялата страна пред телевизора

12:32 | 20 май 2022 | Редактор : Динко Гоцев 8 3610 Снимка: Bulphoto

30 години се изнизаха от онази вечер на "Уембли", която нито един фен на футбола в България, който я е видял, няма да забрави. Не, тогава не игра нито един от водещите ни клубове или националният отбор. Но един българин се качи на върха на света във футбола, а буквално - на терасата на славния стар стадион, след като качи неговите 49 стъпала до мястото, където получи най-важната купа в клубния футбол.

Ретро

Христо Стоичков е единствен в много отношения у нас - само той има "Златна топка", само той спечели "Златна обувка" на световно първенство. И единствен той стигна до Купата на европейските шампиони, която е Светия Граал на играта, обожавана от милиарди.

Предисторията

Барселона днес може и да е петкратен шампион на Европа, но през 1992-ра влезе във финала срещу Сампдория с комплекса (и той си беше точно това), че клубът е прокълнат да не печели този трофей.

През 1961-ва финалът е загубен от Бенфика, а споменът от ужасната нощ в Севиля (1986-а) още е пресен - тогава Стяуа с дузпа измъква титлата под носа на каталунците.

През 1992-ра Барса е шампион на Испания, бори се за нова титла, въпреки че изостава от Реал в момента на финала, стига до мача на "Уембли" през иглени уши - след като е на секунди от отпадането в Кайзерслаутерн, но един гол на Бакеро класира тима.

Съставът, воден от великия Йохан Кройф, е звезден.

Embed from Getty Images

Това е първият дриймтим в синьо и червено, а мнозина биха казали и днес - оригиналният дриймтим. Със Субисарета на вратата, Куман и Надал (вуйчото на Рафа) в отбрана, с Гуардиола, Амор и Лаудруп в средата на терена, с крилата Гойкоечея и Бегиристайн, както и с един огнен българин на върха на атаката.

Виж още Дрийм тиймът на Кройф се събра отново, Стоичков разказа за целувката с Куман

Острието на копието - осмицата Христо Стоичков, правещ втори пореден знаменит сезон в екипа на Барселона.

Сампдория отива на "Уембли" също през българска следа. Заради наказание от УЕФА да няма мачове в Сърбия, Цървена звезда приема в София своята полуфинална група - домакинства на Самп и Панатинайкос на стадион "Българска армия".

В решаващия двубой в Борисовата градина генуезците бият с 3:1 и детронират шампиона на Европа от 1991-ва. И са на финал, водени от убийственото трио Ломбардо-Манчини-Виали.

Точно месец преди този епичен финал, на 20 април 1992-ра, бе концертът в памет на Фреди Меркюри, събрал вероятно най-великата плеяда музиканти на една сцена, виждана някога. Освен останалите от Queen, там бяха Пол Макартни, Metallica, Def Leppard, Bob Geldof, Guns N' Roses, U2, Елтън Джон и още, и още...

Шоуто бе гледано в цял свят, предаваше се и в България на живо. Ехото от него още не бе отекнало, когато дойде време за друг велик спектакъл, а в него вече имаше и сериозно българско участие.

20 май 1992 г.

Тази вечер остава магия. Цяла България говореше за мача със седмици. Телевизионното предаване започна с кадри на "Уембли" от въздуха, а покойният великан на коментаторското място Николай Колев-Мичмана произнесе: "Това може да е вечерта, която всички чакахме".

Embed from Getty Images

Христо игра великолепно на финала. Негови четири удара бяха спасени от Палиука, а един срещна вътрешната страна на гредата - отправен с десния крак по диагонала след пас на Лаудруп. Осмицата не спря да тормози отбраната на Сампдория, а самият него тормозеше неуморният Морено Манини, който никак не се церемонеше. Цялата отбрана на италианците вдъхваше лек уплах на съперника - Пиетро "Теслата" Виерховод, Манини, Лана... Момчета, които ритаха всичко, което се движи.

Мачът бе изпълнен с положения - Стоичков имаше няколко, Салинас изпусна отблизо, Виали и Манчини имаха идеални ситуации за Сампдория.

Но чак в продълженията, и то 8 минути преди техния край, дойде решаващият миг и топката най-сетне влезе във вратата. Куман стреля остро от фаул, след като Стоичков и Бакеро разиграха късо. 1:0! Първи трофей на шампион на Европа за Барселона. Първи и за България! Остава единствен и днес.

Embed from Getty Images

Еуфория и една невероятна година за Христо

Стоичков седна на терасата на "Уембли" и последен вдигна купата. Кадри, които никой българин не може да забрави. Сложи родния флаг на кръста и с него обикаляше терена, показвайки трофея на фотографите. Велик момент. Паметен и вододелен за футбола ни. Оказа се - първият от серия такива, простряли се чак до колосалния мач срещу Русия (1:0) около 5 години и половина по-късно, който фактически сложи край на златния период за футбола ни. Но началото бе на "Уембли" с триумфа на Ицо, макар и не с националния тим.

След еуфорията от финала Барселона спечели оставащите си три мача в първенството на Испания и стана шампион с 1 точка разлика, след като Реал сензационно падна от Тенерифе в последния кръг. Така дойде и златният дубъл за каталунците.

На 13 декември същата година Барса загуби финала на Междуконтиненталната купа срещу Сао Пауло в Токио, допускайки обрат от 1:0 до 1:2. Стоичков ни вдигна "по тревога" да гледаме мача в ранните зори на една неделя преди Коледа. Вкара гол, но не успя да стане и световен клубен шампион.

Embed from Getty Images

Дни по-късно, на 22 декември, "Франс Футбол" обяви класирането за "Златната топка" и се оказа, че въпреки невероятната си година, Ицо е втори - печели само 80 точки, а с 98 първи е Марко ван Бастен. Остава спорен критерият за това, не че Марко не беше уникален футболист...

Просто Милан в същата година спечели само титлата в Италия, докато Барселона... Шампион на Испания, шампион на Европа. Носител на Суперкупата на континента и тази в страната - четири трофея за годината. Стоичков вкара 27 шампионатни гола през 1992-ра, добави 5 в турнира на шампионите, както и по един решаващ за двете Суперкупи срещу Атлетико (Мадрид) и Вердер, съответно. Реализира двете попадения, донесли златото в Примера в последния кръг срещу Атлетик Билбао (2:0) и бе точен на финала срещу Сао Пауло, въпреки че тимът загуби.

Не е ясно какво повече можеше да направи - 35 гола в календарна година и 4 трофея по онова време беше нещо изключително впечатляващо. Времената на Меси и Роналдо с техните по 60-70 попадения годишно, още не бяха настъпили...

Разочарованието бе преодоляно 2 години по-късно, когато в края на 1994-а Ицо взе "Златната топка". Но първото му стъпване на Еверест-а на футбола бе на 20 май 1992-ра, точно преди 30 години.

И то - в Храма на футбола.

Embed from Getty Images