На 23 септември 2022 година е лесно да погледнем назад и да анализираме кои са големите мачове на българския национален отбор. Кои са големите класирания, кои са паметните голове.

Кои играчи остават легенди с фланелката с герба, кой какво е дал, колко гола е вкарал и какво от себе си е оставил на терена.

За 12 години с екипа в бяло и зелено Христо Стоичков бе ярката звезда на тима ни.

Единственият българин със "Златна топка" обаче бе далеч от светлината на славата в световен мащаб на 23 септември 1987 г., когато за първи път се нареди да чуе химна за официален мач с националния тим.

Едно 21-годишно момче с буйни коси и още по-горещ характер застана на левия фланг с номер 7 на гърба - нетипично дори за кариерата му до тогава, да не говорим за годините след това, за да се изправи срещу четвъртите в света.

Но в този ден великата "осмица" бе един новобранец със "седмица".

ВИЖТЕ ФОТОСИТЕ НА ИВАН ГРИГОРОВ ОТ ПАМЕТНИЯ МАЧ С БЕЛГИЯ>>>

Наско Сираков и Георги Димитров във въздушен дуел с белгийската отбрана, водена от брадатия Ерик Геретс.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Връщаме ви към паметния мач България - Белгия на "Васил Левски" преди точно 35 години с фотосите на Иван Григоров. Заслужава си да видите Ицо в дебютния му двубой, Гиби Искренов, Наско Сираков, Лъчо Танев и неговия знаменит гол...

Но - поред.

Две години по-рано Стоичков е наказан да не играе футбол никога повече. Доживот. След скандалния (а всъщност, едва ли чак скандален за днешните стандарти) финал за Купата на България между ЦСКА и Левски през 1985-а, наказанията се раздават като визитни картички. Ицо, само на 19, чува присъдата - няма да играе повече професионално. Изключен е от "спортното движение".

Опрощават го тихо и без фанфарите, с които наказват. Връща се на терена за ЦСКА почти година по-късно, изпълнен с още повече мотивация и амбиция. Кога ли са му липсвали?

През май 1987-ма Стоичков вече е звезда в родния футбол, вкарва и победния гол за ЦСКА срещу Левски, който решава титлата на страната. У нас вече се говори за него, но светът още не знае.

В същите тези месеци България вече върви по пътя към Евро 1988, след като е стигнала осминафинал на Мондиал 1986, където пък белгийците са играли полуфинал срещу Марадона и Аржентина, и завършват четвърти.

В групата ни към европейското са още Шотландия (също финалист в Мексико 1986), Ейре - сравнително непознати още, но пълни със звезди от топ отборите на английската игра, и Люксембург, който е пълен аутсайдер.

През септември 1986-а тръгваме с 0:0 в Глазгоу след голяма битка, в която герои са Михайлов и защитата пред него. В същото време белгийците не успяват да бият у дома ирландците (2:2), които ясно показват, че с тях всеки ще се съобразява. Звездите на Ливърпул (Олдридж, Хаутън, Уилън и Лоуренсън), Арсенал (Лиъм Брейди), Манчестър Юнайтед (Моран, Макграт и Стейпълтън) за първи път са сглобили отбор, водени от Джаки Чарлтън.

Божидар Искренов, Христо Стоичков, Лъчезар Танев, Аян Садъков, Пламен Николов, Пламен Симеонов, Наско Сираков (от ляво надясно) - строени преди мача за химните.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Нашите стигат до 1:1 в Брюксел през ноември същата година - Лъчо Танев изравнява и точката е оценена като "стратегическа". После бием много коравите ирландци с 2:1 в София с нови два гола на Танев, взимаме две рутинни победи над Люксембург (4:1 и 3:0), за да дойде 23 септември 1987-ма. България - Белгия в мача, който изглежда ще реши кой отива на Евро 1988. Тогава форматът е суров - осем отбора от целия континент са на финалите. Само победителите в групите.

Ирландците водят в групата с 9 точки, но и мач повече. Ние имаме 8, а белгийците са със 7.

Ицо получава №7, а години по-късно разказва как от притеснение си е облякъл гащетата наопаки за загрявката. Останалите го приемат с усмивка, но подкрепата от хора като капитана Димитров, Сираков, Искренов и Танев, е голяма и ключова за дебютанта. Той е свежата кръв в тим, пълен с опитни играчи.

Съставът ни: Михайлов, Николов, Н. Илиев, Петров, Г. Димитров, Садъков, Симеонов, Стоичков, Танев, Искренов, Сираков.

Стоичков в дебютния му мач - огън по лявото крило и свежата, млада кръв, от която опитния ни отбор има нужда.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Белгийците излизат на "Васил Левски" с: Пфаф, Геретс, Грюн, Клийстерс, Ренкен, Шифо, Ван дер Елст, Дегрийзе, Ферфорт, Десме и Клаесен.

Страховит състав, в който има 10 играчи, които са стигнали до четвъртото място в Мексико. "Червените дяволи" по онова време са един от грандовете на Европа в този си вид, водени от големия Ги Тис. Начело на нашите е Христо Младенов, заменил след световното Иван Вуцов. До него на скамейката като асистент е Христо Бонев-Зума, който е спрял да играе три години по-рано, а вече е треньор на Локомотив (Пд) и е тръгнал по пътя в професията.

Над 60 000 са се натъпкали в чашата на стадиона, за да видят ключовия мач. В 19-ата минута Стоичков пробива отляво, препънат е от брадатия лидер на белгийците Геретс и сам взима топката. Дебютант или не, никой не може да му отнеме правото да бие фаула. Топката е центрирана към първата греда, където изскача в типичния си стил Сираков - 1:0!

19-а минута. Сираков вкарва с глава след центрирането на Стоичков и стадионът изригва - 1:0!

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

"Казах му, че ще му я сложа на главата", смее се за този гол легендарната осмица (тогава - седмица). "Аз вкарах, а после всички за него говорят", отвръща приятеля и днес Сираков. Двамата остават много близки, Ицо винаги е изтъквал колко му е помогнал в трудните първи месеци и години от кариерата именно Наско.

Нататък е игра на нерви, гол на Гиби Искренов е отменен, а белгийците тръгват напред, защото при загуба могат да кажат "сбогом" на класирането. В 70-ата минута Лъчо Танев поема топката на тъчлинията вляво, почти на централната линия. Тръгва сам, преодолява на скорост цялата отбрана и бележи един от най-красивите и паметни голове, които този стадион е виждал. Това е петото му попадение в квалификациите. България - Белгия 2:0.

Краят е една голяма еуфория, факли от вестници, грохот на 60-ина хиляди гърла и прегръщащи се футболисти на терена. Победата ни праща на върха на класирането с оставащи мачове в Дъблин и в София срещу Шотландия. Знаем, че и точка в тях вероятно ще ни стигне за класиране. Една-единствена точка.

Епилогът на историята не е хепиенд. Паднахме с 0:2 от ирландците в мач, в който буквално ни вкараха във вратата с типичния си агресивен и физически подход, за който сякаш не бяхме готови. И все пак ни остана да вземем точка у дома от Шотландия, което не успяхме да сторим в един от най-тъжните дни за българския футбол. На 11 ноември 1987-ма с гол на Гари Макей три минути преди края, не играещите за нищо гости ни биха с 1:0 и пратиха на Евро 1988 ирландците. Изпуснахме огромен шанс да сме сред най-добрите осем на континента, което никога така и не постигнахме в онзи формат на европейските първенства.

Но 23 септември си остава датата, в която за първи път Стоичков облече екипа на България. И ефектът бе незабавен.

В следващите 12 години, до 9 юни 1999-а, когато се отказа в друг незабравим двубой с Англия (1:1 в София), Ицо изигра 83 двубоя с екипа на родината и вкара 37 пъти. Включително 6 гола на световно първенство, на което стана и топ реализатор. И 3 на финали на европейско, за което все пак се класирахме през 1996-а, макар и вече в разширения формат на турнира. Наказа с националната фланелка Италия, Франция, Аржентина, Германия... отбори от семейството на световните шампиони. Направи незабравими неща. А всичко започна на онзи 23-и септември преди 35 години. Срещу четвъртите в света, преди ние да станем такива.

ВЪРНЕТЕ СЕ КЪМ НЕЗАБРАВИМИЯ МАЧ С ГАЛЕРИЯТА ОТ СНИМКИ>>>

Лъчо Танев празнува второто попадение - едно от най-красивите солови изпълнения на този стадион и незабравимо за всеки, който е гледал мача.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Искренов, вече заменен, също преживява всяко действие на терена, редом с треньорите на скамейката ни.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg