Европейско ли е Мароко и африканска ли е Франция?

Двата съперника си разменят и кръв, и футболна подкрепа, и език

Снимка: Getty Images

Европейско ли е Мароко и африканска ли е Франция?

Двата съперника си разменят и кръв, и футболна подкрепа, и език

11:07 | 14 декември 2022 | Редактор: Ростислав Русев 106 7986 Снимка: Getty Images

Днес Франция и Мароко ще определят втория финалист на Мондиала, мачът е от 21 часа.

Мондиал 2022

Двата състава имат противоположни съдби. Както е характерно за по-нескромни и по-скромни държави, едните привличат човешки потенциал, а от другите (като България) - се оттича. Минаваме през очевидното и вероятно излишно уточнение, че всеки човек сам избира родината си, а кръвта е от Бог, и... И личи процес, който е естествен отколе.

В състава на Мароко от 26 човека (броим и наскоро контузените, те още са в Катар) 12 са родени в Мароко. Обаче Абделхамид Сабири от 3-годишен расте в Германия. А Абде Елзазули на 7 г. се мести с родителите си в Испания, където и учи футбола. Ясин Боно пък е роден в Канада, но от 3-годишен е в Мароко, там и става вратар. Теглим чертата - 11 национали са продукт на мароканската футболна традиция. При останалите 15 цари разнообразие. Един учи играта в Германия - ясно вече. Има и второ италианско футболно чедо, което е и родено на Ботуша - Уалид Шедира.

В Испания са родени и изпипали дарбата си Ашраф Хакими (в школата на Реал-Мадрид) и Мунир Мохамеди (в автономните градове Мелиля и Сеута на африканска земя до Мароко).

От Нидерландия са Нусаир Мазрауи (академията на Аякс), Софиан Амрабат (Утрехт), Хаким Зиеш (Хееренвеен) и Закария Абухлал (ПСВ). Без първия другите са играли в юношески или младежки национални отбори на "лалетата".

Родени и раснали в Белгия: Анас Зарури (школата на Зулте Варегем), Билал ел Ханус (Андерлехт и Генк), Илиас Шаир (Брюж и др.), Селим Амалах (Андерлехт и др.). Първите двама имат мачове за юношески и младежки национални състави на "червените дяволи".

От Франция са Ромен Саис (няколко школи) и Софиан Буфал (Анже).

Накъсо - Мароко има 13 европейци по рождение и един северноамериканец, а по футболна съдба - 15 европейци. Всички имат мароканска кръв (арабска и берберска). Обаче... Обаче майката на капитана Саис е... французойка. На Шаир е полякиня, на Амалах - италианка. Бащата на Абухлал е либиец.

Getty Images

Да, такъв е светът.

От титулярите за четвъртфинала с Португалия (1:0) шестима се оказаха расли в Европа, а от петте резерви - двама.

Вероятно откакто свят светува, хора си сменят родината. Понякога имат и една, и друга (някак не върви множествено число на тази дума). Не е грях, не е лошо. Има достатъчно български турци, които с почит наричат своя родина България покрай обичта към Турция. Подобен е примерът с милионите наши емигранти в чужбина, макар че внуците на повечето не знаят български език и знаят за "родината на баба и дядо". Понякога тази дума родина звучи леко странно в този свят, но пък е толкова хубава.

Ясно - мароканците използваха европейския футболен потенциал. Немалко имат двойно гражданство. Може би ако бяха подбрани за мъжките национални отбори на Нидерландия или Белгия, нямаше да играят за първата си родина. Може би. Но сега същите момчета се хвърлят с рядко срещан дух, въодушевление, страст и полет за своето родно знаме. То е мароканското и те се гордеят, че са мароканци.

Къде е контрапунктът? Преди 12 години асът на Левски Гара Дембеле се докачи от въпрос за Мали, откъдето е кръвта му: "Аз съм французин! Аз съм от Париж, от 12-ти район". Което не попречи после да играе 7 мача за националния отбор на Мали.

Родината често се сменя по материален интерес. Някъде е по-добре да се живее. Някъде за същия труд дават повече пари. Някой национален отбор е по-престижен от друг. И сърцето си намира нов дом. Или със същата страст се връща в стария дом.

Ние с вас нямаме право да се усъмним в свободата на Ибрахима Конате да изрече: "Мали? Аз съм французин! От Париж, от 11-и район." Както и си е.

Но си е и аксиоматичен факт с колко сила заредиха корените на Африка не един национален отбор от Европа.

При "петлите" не са родени във Франция само трима. Маркус Тюрам се пръква на бял свят в Парма, където тогава играе славният му баща Лилиан, №1 по мачове със синия екип на французите и емигрант от Гваделупа.

Едуардо Камавинга е роден в бежански лагер в Ангола, родителите са от Република Конго. Малкият е на 2 годинки при преселването във Франция. Стив Манданда е роден в Киншаса, живее във Франция от 2-годишен. Брат му Парфе пази за Демократична република Конго (бивш Заир, отделно има Република Конго).

Getty Images

В състава от 24 човека (без контузените Карим Бензема и Люка Ернандес) само един не е продукт на френската футболна школа. Това е по-малкият брат Тео Ернандес. С Люка имат баща - испански емигрант в Монако. Родени са във Франция, но от малки (Тео е на 4 г.) се местят в Мадрид и растат в школата на Атлетико, а таткото скоро зарязва семейството.

Африкански корен има у Аксел Дисаси (ДР Конго-Ангола), Жюл Кунде (баща от Бенин), Орелиан Чуамени (Камерун), Килиан Мбапе (Камерун-Алжир), Усман Дембеле (баща от Мали, майка с произход от Мавритания и Сенегал), Рандал Коло Муани (Конго), Юсеф Фофана (Мали), Уилям Салиба (Ливан-Камерун), Дайо Упамекано (Гвинея-Бисау). Добавяме Манданда, Конате и Камавинга. И за финал - бащата на Матео Гендузи е от..., ами от Мароко. Стават 13. "Африканското" във френския състав е от калибъра на "европейското" в мароканския.

Накрая се получава парадокс. Ако броим гена, то в полуфинала ще играят най-вече африканци. Ако броим месторождението и футболната школовка, то ще играят най-вече европейци. А водещият език на терена ще е френският, защото е третият най-говорим в Мароко след арабския и берберския - страната е бивша колония на Франция.

"Петлите" имат още произход от Азия - родителите на Алфонс Ареола са емигранти от Филипините. Личи корен и от Карибите (Северна и Централна Америка) - Кингсли Коман (Гваделупа), Рафаел Варан (баща от Мартиника) плюс споменатия вече Тюрам.

Остава още за изброяване. На Юго Лорис бащата е испанец като на братята Ернандес. На Антоан Гризман таткото е дете на емигранти от Германия, а майката - на преселници от Португалия. Оливие Жиру е половин италианец по линия на двете баби.

Стопроцентови французи по ген остават Бенжамен Павар, Адриен Рабио и Жордан Верету. Което не отнема свещеното право на останалите 21 човека да бъдат стопроцентови французи по съзнание. И да бъдат горди от този факт. И да играят за трикольора.

Обобщено - Мароко използва своя кръв и чужди традиции. А Франция използва чужда кръв и свои традиции.

Е? Vive le France! Vive le Maroc!